/Поглед.инфо/ Основната интрига на предстоящите избори във Великобритания е свързана с фигурата на Найджъл Фараж. Върна се в голямата политика, а партията му почти се изравни по популярност със сегашната партия на власт. Кой е този човек, защо го наричат „британският Жириновски“ и какво го направи един от най-влиятелните британци?

Найджъл Пол Фараж е британската версия на Доналд Тръмп, Марин Льо Пен, Герт Вилдерс или нашия Владимир Волфович Жириновски в момент от живота му, когато е смятан повече за шоумен, отколкото за пророк.

Като шоумен Фараж е на второ място след Тръмп, който преди живееше по-свободно, отколкото сега - той водеше риалити шоу по телевизията, рекламираше конкурси за красота, появяваше се в кеча, налагаше епизодичните си роли на режисьори - и накрая дори спечели (Или купи?) персонализирана звезда на Алеята на славата.

Фараж е по-беден - той се смяташе за журналист и телевизионен водещ, понякога се появяваше в програми на други канали като дебатиращ или участник в шоуто. Например миналата година той беше поканен да оцелее в джунглата в “Сървайвър”. Не спечели, но винаги е приятно да видиш как британските колонизатори страдат в тропиците.

Въпреки всичко това малко хора в Русия познаваха Фараж. Той израства от политическо джудже в един от най-влиятелните политици във Великобритания и през цялото това време ние с него нямахме за какво да се караме, нямаше какво да споделяме, но и нямаше нужда да бъдем приятели. Той не разпръсква русофобията и не разделя Украйна с Москва, защото руснаците не го интересуват, а и руснаците не се интересуват от него - колко клоуни има в британската политика?

Гумени мимики, работа за камера, кичозна вратовръзка - такъв беше и си остава Фараж, дълги години считан за изрод без перспектива за сериозно управление. Но изглеждаше доволен от факта, че всички го подценяват. В крайна сметка това му помогна да спечели.

През 1992 г. Фараж, който беше член на управляващата Консервативна партия, но нямаше стремежи към нищо конкретно, демонстративно я напусна в знак на протест срещу подписването на Договора от Маастрихт (тоест влизането на Великобритания в ЕС) и се премести в партия джудже, по-късно известна като Партията на независимостта на Обединеното кралство. Години наред това беше непопулярна и безперспективна партия - една от онези, които не съвсем точно се наричатмаргинални. Но един ден Фараж, който по това време вече беше станал лидер на партията, предложи тактика за унищожаване на врага отвътре - и доведе евроскептиците в Европейския парламент.

През 1999 г. той беше избран за първи път в ЕС и започна работа, за да докаже, че работното му място не трябва да съществува или поне нито един британец не трябва да остане в него. Водата изтрива камъка и през 2014 г. партията на Фараж печели изборите за Европейски парламент на национално ниво, въпреки факта, че все още няма нито един депутат в своя – британски – парламент.

Това е следствие от разликата в избирателните системи. Изборите за Европейски парламент се провеждат по партийни листи, а във Великобритания депутатите в Камарата на общините са от едномандатни региони. Във всички електорати традиционните партии, както леви, така и десни, се обединяват срещу Фараж и Ко, заклеймявайки ги като националисти, ксенофоби, популисти, крайнодесни, като цяло, наричайки ги точно със същите имена като Тръмп, Льо Пен и т.н. чак до покойния Жириновски.

Честно казано, във вътрешния кръг на Фараж наистина имаше хора, изключително подобни на традиционната английска крайна десница. Това е и причината триумфът на тяхната партия на изборите в Брюксел през 2014 г. да предизвика ефекта на бомба, избухнала във Великобритания. За да облекчи кризата на идентичността, да се пазари с европейските чиновници и да се прослави като голям демократ, тогавашният премиер Дейвид Камерън изложи основния лозунг на партията на Фараж на референдум, като беше абсолютно уверен, че Великобритания ще остане в ЕС. Британците решиха друго.

Почти четири години по-късно, в нощта на 1 февруари 2020 г., Лондон официално напусна Европейския съюз. Страната не беше готова за това и дори не се подготви наистина - целият този процес беше провален от управляващата Консервативна партия, което доведе до икономически шок за много британци, утежнен от пандемията и втората Студена война между Запада и Русия. Това едва ли може да се нарече победа, но Фараж наистина спечели, след като постигна невъзможното - без да вземе властта, той наложи своята политика на Лондон.

Това беше предшествано от британските парламентарни избори през 2019 г., които бяха триумфално спечелени от консерваторите под ръководството на Борис Джонсън, привърженик на безкомпромисното излизане от ЕС. Но този триумф беше частично осигурен от Фараж, който по това време оглавяваше нова партия (старата беше изпълнила задачата си): “Реформирай Великобритания!”, което често се превежда като Реформистка партия, но по-точно би било преведено като призив или искане.

Тогава „реформаторите“ решиха да не номинират свои кандидати, за да не се конкурират с консерваторите Джонсън. Всичко, за да имат консерваторите достатъчно гласове в парламента, за да скъсат с ЕС. Тоест, това беше жертва на собствената му политическа кариера в името на глобална цел - Брекзит, след което Фараж всъщност се оттегли от политиката, вярвайки, че работата на живота му е свършена.

Сега той се връща. Но не за да помогне отново на борещата се Консервативна партия, а напротив: Фараж планира да унищожи партията на Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър.

Действащият британски премиер Риши Сунак свика предсрочни избори за юли 2024 г., тъй като състоянието на неговата партия заплашва да се влоши още повече до зимата. Вече буквално го мразят, като го държат отговорно за всички провали (истински и измислени) на 14-годишния период. Консерваторите нямат шанс да спечелят изборите, но искат да запазят повече места, а самият Сунак иска бързо да скочи със „златен парашут“ към някоя международна корпорация.

На свой ред Фараж се опитва да предотврати това да се случи. Не го интересува какво ще се случи със Сунак, но торите трябва да се провалят като партията на предателите, които според Фараж са причината Великобритания да бъде пренаселена с мигранти.

След като обяви завръщането си в политиката и се завърна на поста ръководител на “Реформирай Великобритания” Фараж възнамерява да наложи жестока битка на консерваторите във всички значими избирателни райони. Резултатът от тази битка ще бъде присъединяването на трета сила - лейбъристите, които вървят към своето историческо мнозинство на изборите. Фараж осъзнава това и гледа напред към изборите през 2029 г. Дотогава той възнамерява да измести партията на Чърчил и Тачър от десния фланг на британската политика, поставяйки “Реформирай Великобритания” на нейно място.По същия начин във Франция “Националният сбор” на Марин льо Пен заменя голистката десница.

След обявяването на Фараж, че ще води партията на изборите, рейтингите на реформаторите се доближиха много до тези на торите и вече са само с два процентни пункта зад тях, което означава, че има практически шанс да се унищожи силата, която доминира британската политика в продължение на векове. Много ще зависи от това колко успешна е кампанията на Фараж (но той, разбира се, е голям майстор), колко тори (и кои точно) може да „потопи“ и колко свои хора да избере на тяхно място.

Мечтата на Фараж за края на десетилетието не изглежда осъществима. Консервативната партия съществува почти 200 години. Въпреки че настоящият ѝ авангард посредствено провали всичко, зад нея все още са короната, старите пари, британският елит с вековно родословие и пипалата на акционерите, които са оплели света от Канада до Хонконг. Това е силен враг.

От друга страна, Фараж вече два пъти постигна привидно невъзможното, бидейки не толкова политик, колкото плашещо ефективен политически стратег. Той не само унищожи своя Картаген - членството на Великобритания в ЕС, но и принуди Консервативната партия, която преди това изобщо не искаше да напусне Европейския съюз, да плати огромни сметки за тази мечта. Всичко, което остава, е да метне торба на главата й, както в старите колониални времена, и да я завлече на бунището на историята, принуждавайки старите пари и елити да се съсредоточат върху него.

Добър лов, сър. В Русия почти не останаха хора, които да желаят нещо добро на Великобритания, но някакво прочистване на нейните елити от „ястреби” и идеологически русофоби може да послужи на каузата на световния мир, от която нито Русия, нито Великобритания не се отделят и не са в състояние да се отделят.

Превод: В. Сергеев