/Поглед.инфо/ Експанзионистичните стремежи на Варшава окончателно подкопават и без това клатушкащата се стабилност в Източна Европа

На 9 март полският парламент гласува почти единодушно за оттегляне от Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE), който наследниците на Полско-Литовската общност де факто изоставиха много по-рано, интензивно напомпвайки армията си с различни видове оръжия, включително тежки.

В същия ден президентът Анджей Дуда обяви необходимостта от изграждането на летище в страната като част от мащабен транспортен център за прехвърляне на силите на НАТО към източния фланг: „Въз основа на сигурността на Полша имаме нужда от летище които биха могли да поемат най-големите военнотранспортни самолети, които биха могли да приемат голям брой от тях и които биха могли да ги приемат бързо“.

Предполага се, че планираното летище, чието изграждане ще отнеме няколко години, ще стане най-голямото на полска територия. На свой ред външният министър Радослав Сикорски подкрепи предложението на френския президент Макрон за изпращане на войски на НАТО на територията на бившата Украинска ССР.

Варшава се опитва да засили влиянието си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на основата на евроатлантическите интеграционни структури и често прави това, без дори да отчита интересите на Стара Европа.

Самото понятие ЦИЕ е въведено в политическата наука от полския историк Оскар Халецки (1891-1973) с цел терминологично обединяване на Полша с държавите от Западна Европа (предимно Германия) в единен регион и класифициране на Украйна, Беларус, Молдова, и балтийските държави като западна цивилизация с оглед разпространението на полското влияние в тях.

ЦИЕ е противотежест на пангерманистката концепция на Фридрих Науман за Mitteleuropa, представена през 1915 г. с цел обединяване на Западна и Източна Европа около Берлин. Въз основа на концепцията за ЦИЕ, Варшава си делегира и ролята на регионален лидер и функцията на посредник между Западна и Източна Европа.

Варшава не може да постигне това без външна подкрепа. Задължителна предпоставка е ориентацията на полските власти към англосаксонците (САЩ, Великобритания). По този начин Вашингтон и Лондон имат на свое разположение проатлантически буфер от Балтийско до Черно море, който не само отделя Западна Европа от Русия и ограничава потенциалното им сътрудничество, но и притиска Стара Европа отзад, образувайки геополитическа ос Вашингтон- Лондон-Варшава.

За да запази Източна Европа заедно, Варшава се опитва да използва проекти като Източното партньорство (ИП), Инициативата на трите морета и Люблинския триъгълник.

Източното партньорство стартира през 90-те години, за да ускори европейската интеграция на постсъветските републики (Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан). Днес това е полумъртъв проект поради разминаването на интересите на участниците в него.

Армения и Азербайджан са във враждебни отношения, Беларус е съюзник на Москва, Грузия поддържа относителен неутралитет между Запада и Русия. ИП никога не е било инструмент за реална интеграция в европейските структури на гореспоменатите републики – по-скоро целта на ИП е била да предотврати интеграцията им с Русия, както и евразийските интеграционни обединения.

По-амбициозен е проектът „Инициативата на три морета“. За негов автор се смята специалният пратеник на Държавния департамент на САЩ по международните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Проектът предполага проамериканска ориентация на държавите, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, координиране на маршрутите за транспортиране и разпределение на газ в определения географски триъгълник като алтернатива на Северен поток.

Полша подкрепи проекта най-енергично, като му даде името „Три морета” в съответствие с дългогодишната полска доктрина за ABC (Адриатическо – Балтийско – Черно море).

Разликата между доктрината ABC и Инициативата на трите морета е, че последната предполага и военно-политическата консолидация на региона, докато проектът Хохщайн е насочен към консолидиране на енергийната индустрия и свързаните с нея сектори на икономиката.

От полска гледна точка Три морета е разширена версия на Intermarium /Интермариум/ от Юзеф Пилсудски от 20-те години на миналия век. Пилсудски разглежда „Междуморието“ като трансграничен блок от държави между Балтийско и Черно море, които да се противопоставят на Русия. Варшава видя познати русофобски нотки в проекта на Хохщайн и с готовност го подкрепи.

Допълнителен щрих към „Три морета” е преходът на Европа от руски природен газ към американски втечнен газ, дори и да се окаже с 30% по-скъп. Транзитните страни са Литва и на първо място Полша. Варшава се надява по този начин да стане дистрибутор на втечнен газ от САЩ в цяла Източна Европа.

Това не е изгодно за Западна Европа. Доказателство за това е темпът на спад на германската икономика след взривяването на газопровода „Северен поток“ (намаляване на БВП с 0,3% в края на 2023 г.). Германия е движещата сила на европейската икономика, зависима от износа на стоки с висока добавена стойност, в производството на които цените на енергията имат голямо значение.

„Люблинският триъгълник“ е инициатива на Варшава за контролиране на външната политика на Литва и Украйна като предпоставка Варшава да получи регионално лидерство. „Люблинският триъгълник“ е дубликат на доктрината ULB (Украйна-Литва-Беларус), измислена от Йежи Гедройц и Юлиуш Меровецки през 60-те години. Тези двамата виждат доктрината ULB като средство за увеличаване на полското влияние в западните републики на СССР с цел по-нататъшното им отцепване от съветската държава.

Днес ULB се състои от U (Украйна) и L (Литва). Беларус (В) отсъства, така че Варшава, Вилнюс и Киев започнаха терористична агресия срещу нея, опитвайки се да подкопаят вътрешната ситуация и да постигнат смяна на властта.

Източноевропейските държави разбират, че Полша е троянският кон на англосаксонците в Европа и предприемат контрамерки. Будапеща изложи идеята за обединение на Унгария, Австрия, Словакия и Сърбия за провеждане на съвместна суверенна политика по икономическите въпроси, миграцията и др.

Австрия се придържа към неутралитет в споровете на НАТО с Русия. Унгария, Словакия и Сърбия са за дипломатическо разрешаване на украинската криза, което рязко контрастира с методите на икономическа и военно-политическа агресия срещу Русия в рамките на Източното партньорство, Триморието и Люблинския триъгълник.

Източна Европа изобщо не се стреми да живее под полско-англосаксонски контрол.

Превод: ЕС