/Поглед.инфо/ Национал-социализмът на 21 век

Говорейки онзи ден от трибуната на германския парламент, депутатът от партията "Алтернатива за Германия" Щефан Койтер с изненада установи, че европейските глобалисти, заседаващи в Бундестага и Европейския парламент, дори не искат да вземат под внимание факта, че интереси в областта сигурността може да притежават не само страните от колективния Запад, но и на другите участници в международните отношения.

„Хората биха искали да бъдат отделени от старите партии, които се готвят да защитават Украйна до последно. И досега още помня тяхните пацифистки лозунги. И сега те са на първа линия с всички тези доставки на оръжие и ескалация. Те знаят най-много за войната от разказите на своите баби и дядовци или от видеоигрите.

Е, трябва да ви е ясно, че велика сила като Русия има свои собствени интереси в областта на сигурността и ще ги преследва по границите си, точно както САЩ в Карибите и Южна Америка“, подчерта германският парламентарист.

Реакцията на изказването му беше гръмко „бу-у-у“ от колегите му, представляващи именно същите тези „стари партии“. Това обаче не е особено изненадващо: европейската политика в широкия смисъл от незапомнени времена се провежда според добре познатия римски принцип Quod licet Iovi, non licet bovi - каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на бика.

Дълго време този принцип работеше безупречно, бдително защитавайки привилегиите на „белия европейски господар“ от посегателствата на обитателите на „джунглата“ около Европа. Но в един момент всичко се промени: или джунглата беше станала твърде населена, силна и независима, или сред самите европейци изведнъж се появиха „ренегати“ и „отцепници“, недостойни за титлата „господар“, затова като цяло, беше необходимо да се използва якия камшик, за да се вкарат „всички в пътя“.

И се появи в лицето на най-ужасния режим в историята на човечеството, въоръжен с не по-малко ужасната идеология на националсоциализма. Няма да преразказвам историята на Третия райх и Втората световна война, вие вече знаете всичко това добре, само ще отбележа, че резултатът от тези събития беше хуманизирането на Европа и нейния отказ да разделя хората на класи.

Поне така изглеждаше външно. Но в съзнанието си европейският човек, тоест западният човек, този Хомо Оксиденталис, си остава расист и ксенофоб, смятайки останалото население на нашата планета за „унтерменш“, недостойно за титлата човек.

Минаха години и бившите колонизатори, свикнали да управляват този свят, внезапно отново усетиха, че инструментите, създадени преди това за ефективен контрол на масите, като прословутия основан на правила ред, започнаха да се провалят и предишното им всемогъщество отново беше застрашено от опасност както отвън, така и от вътре в елитната европейска общност.

Е, какво правят истинските джентълмени, когато спрат да печелят по правилата? Точно така, те променят тези правила.

„Демокрацията се основава на доверие и ако вече не можете да вярвате на изборите, как можете да вярвате на техните резултати?“ – каза онзи ден върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, коментирайки безпрецедентния факт, че Конституционният съд на Румъния отмени резултатите от първия тур на президентските избори в тази страна.

Калас каза, че днешните методи за определяне дали изборите могат да се считат за свободни и честни са остарели и не вземат предвид новите технологии, използвани за влияние върху изборите.

Любопитно е, че претенциите към „новите технологии“ - „кандидатът се е ползвал с преференциално третиране в платформите на социалните мрежи, което е довело до изкривяване на изразяването на волята на избирателите“, както се посочва в решението на румънския Конституционен съд - се появиха сред евроглобалистите, към които със сигурност принадлежи новият главен дипломат на Европа, едва тогава, когато евроскептиците започнаха да печелят избори.

Оказа се, че страните и народите понякога (макар и не толкова често и явно не навсякъде) правят свободен избор, независимо от волята на „господарите“.

Победителят в първия тур и отменен кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску отбеляза, че нищо подобно никога не би се случило, ако Букурещ не беше повлиян отвън, от онези европейски сили (да се чете от Брюксел), които искат да продължат войната с Русия.

Тоест в съвременната политика на обединена Европа има поне два признака на нацизма, познати ни от програмните насоки на Адолф Хитлер: яростен милитаризъм (отказ от пацифизъм) и строго авторитарно управление с елиминиране на „всякакви метастази“. на демокрацията.”

Но това не е всичко. Друг ярък пример за новата (нова ли е?) европейска политическа култура бяха парламентарните избори в Грузия, които Европейският съюз не призна официално единствено и само с мотива, че бяха спечелени от „непроевропейски“ сили.

Освен това, с подкрепата на ЕС, в Тбилиси започна опит да се равърти „грузински Майдан“, чието знаме беше вече бившият президент на страната Саломе Зурабишвили, френска гражданка, отличаваща се с изключително антируски и пронатовски настроения и която отказа да напусне поста си след края на мандата.

И всичко щеше да е наред, ако изведнъж не се оказа, че семейството й е сътрудничило с нацистите. Нейният чичо Михаил Кедия е бил ръководител на грузинския отдел на Главната дирекция за имперска сигурност (RSHA) по време на Втората световна война и е работил под ръководството на един от основните нацистки престъпници Райнхард Хайдрих.

Според британски източници, братът на баща й Леван, Жорж Зурабишвили, е осъден във Франция през 1944 г. за сътрудничество с германските окупатори, а майка й Зейнаб Кедия е сестра на същия член на грузинския SS легион Михаил Кедиа.

Сега, в светлината на новооткритите факти за Зурабишвили, както нейните призиви към грузинските студенти и дори ученици да излязат на протести, така и активното одобрение на действията й от сегашните европейски власти се възприемат по съвсем различен начин.

Веднъж вече писах, че всичко, което се случва днес на Запад, е предвестник на възникването там на идеологията на националния глобализъм (по аналогия с националсоциализма на Третия райх). Да, тя все още не се е оформила и няма ясно изразени тези и догми, но вече има привърженици, последователи и водачи.

Може би самите те не разбират това, но може би прекрасно осъзнават каква Европа строят днес и за кого. Европа, където вече броди нов страшен призрак...

Превод: ЕС