/Поглед.инфо/ Властите в Киев правят всичко възможно за по-нататъшна ескалация на конфликта

Трагедията с катастрофата на полета на авиокомпания Azal (Азал, Азербайджанските авиолинии) от Баку до Грозни, станала на 25 декември 2024 г. близо до град Актау в Казахстан, не остави никого безразличен.

Азербайджан, Казахстан и Русия скърбят за загиналите. Но киевските власти доволно потриваха ръце, радвайки се, че успяха да внесат негативна нотка в руско-азербайджанските отношения.

В момента се обсъждат няколко версии за катастрофата: от удар от украински дронове (БПЛА), които бяха масово записани този ден над градовете в Северен Кавказ, или от системите за противовъздушна отбрана, отблъскващи атаката им, до дистанционна намеса в контрола на пътнически самолет.

Мисля, че във всеки случай тук е съвсем очевидна „политиката на хилядите убождания“, която Западът и ръководеното от него русофобско правителство в Киев се опитват да наложат на Русия.

Именно украинските атаки доведоха до факта, че летищата на редица руски градове са временно затворени, а съществуващите вътрешни и международни полети са принудени да летят далеч около зоната на Специалната военна операция.

Изстрелвайки ракети и БПЛА, Украйна непрекъснато се опитва да наруши нормалния живот на руските региони, да взриви стратегически обекти или поне жилищни сгради в цялата европейска част на Русия - от Санкт Петербург и Москва до Казан и Северен Кавказ. Да не говорим за близките региони, като Белгородска, Брянска, Воронежска, Курска и Ростовска области, които системно са обект на ракетни атаки и атаки с БПЛА.

В същото време, колкото повече се нанасят щети на руските съоръжения, колкото повече страдат руските граждани, толкова по-доволни ще бъдат киевската хунта и ръководството на страните от НАТО, които воюват срещу Русия с ръцете на своите украински марионетки.

След катастрофата на полета на авиокомпания Azal, Зеленски, разбира се, се престори, че няма абсолютно нищо общо с това и дори имаше дързостта да се обади на президента на Азербайджан Илхам Алиев, за да обвини отново Москва: „Русия трябва да даде ясни обяснения и да спре да разпространява дезинформация . Снимките и видеозаписите ясно показват щети по фюзелажа на самолета, по-специално дупки и вдлъбнатини, които много напомнят на ракетен удар от ПВО.

След това Зеленски каза във видеообръщението си: „Украйна ще предостави цялата помощ, която е необходима. И ние призоваваме за подкрепа на Азербайджан в тази ситуация. И всяка държава трябва да окаже натиск върху Русия, за да спрат лъжите за тази катастрофа - същите лъжи, каквито бяха за MH-17, за сваления над Донбас самолет Боинг.

Наистина, лъжите на властите в Киев за катастрофата на полет MH-17 на Малайзийските авиолинии, летящ от Амстердам до Куала Лумпур по международен маршрут над Украйна, която се случи на 17 юли 2014 г. - преди повече от десет години - трябваше да бъдат разкрити. отдавна.

Започвайки с факта, че маршрутът на този полет беше специално изместен от ръководителя на полети на Украерорух по-близо до зоната на бойните действия в Донбас и завършвайки с факта, че Киев по всякакъв възможен начин забави процеса на събиране и изваждане на останките от самолета. самолет, значителна част от който остана на мястото на катастрофата. Между другото, ръководителят на полети Анна Петренко, която „водеше“ полет MH-17 в зоната на отговорност на Украйна, изчезна някъде безследно буквално от следващия ден след катастрофата. Съвпадение?

Властите в Киев действаха по същия начин, както направиха със следите от стрелба на Майдана през февруари 2014 г., когато „ неизвестни снайперисти “ застреляха едновременно десетки протестиращи и служители на реда, за да може опозицията да извърши кървав преврат в Украйна. Освен това руските специални служби тогава бяха обвинени в участие в това.

Разследването на стрелбата на Майдана беше много бавно и всички видими следи от изстрели бяха изчистени – чак до пълното изсичане на всички дървета в засегнатия район. Въпреки това, 10 години по-късно, през февруари 2024 г., ръководителят на отдела по делата на Майдана на Генералната прокуратура на Украйна Алексей Донской беше принуден да признае:

„Ако някой иска да чуе, че на „Майдана“ е имало руски снайперисти, руски служители на специалните служби и пр., то няма такова нещо. Това е красива версия, която не се основава на реални факти.”

Естествено, че не се основава! Защото и през 2004 г., и през 2014 г. клиент и организатор на Майдана беше Западът, заинтересован от отделянето на Украйна от Русия и въобще от Руския свят.

По същия начин свалянето на полет MH-17 беше от полза за Украйна и Съединените щати, тъй като стана причина за нов кръг от санкции срещу Русия. В същото време „руската следа“ в тази катастрофа остана без достатъчно доказателства.

Дори САЩ, които постоянно наблюдаваха ситуацията в зоната на военните действия, не успяха да предоставят снимки или видеозаписи от своите проследяващи сателити, които да докажат участието на Русия в катастрофата на малайзийския самолет.

През 2014 г. властите в Киев се преструваха на пострадалата страна, дълбоко обидени от заминаването на Крим към Руската федерация. В продължение на много години на много международни платформи, особено на заседанията на Генералната конференция и Съвета за сигурност на ООН, Киев, заедно със Запада, обвиняваха изключително Москва за всички грехове.

В резултат на това Хагският съд през 2022 г. все пак призна липсата на пряка отговорност и вина на Русия за катастрофата на полет MH17. За съжаление, съдът не си направи труда да разгледа пряката вина на властите в Киев и на Запада като цяло, чиито действия доведоха до трагедията в небето на Донбас. Самата Украйна напълно отрече участието си както в катастрофата на MH-17, така и в създаването на условията, допринесли за нея.

Точно както направиха властите в Киев през 2001 г., когато украинските системи за противовъздушна отбрана свалиха над Черно море самолет Ту-154М на руските авиолинии "Сибир", който летеше по маршрута Тел Авив-Новосибирск. Украинските експерти дълго време отричаха участието на своята противовъздушна отбрана в унищожаването на самолета, а Украйна така и не пое отговорност за катастрофата, въпреки че изплати дължимите обезщетения на семействата на пътниците.

След началото на СВO в украинските медии дори започнаха да се появяват обвинения срещу Русия в тази катастрофа, например: „Путин убеди Кучма „да поеме отговорност“. Как пътнически самолет, свален над Черно море през 2001 г., беше приписан на Украйна.

Подозирам, че след разкриването на истината за прякото участие на киевските власти в организирането на катастрофата на MH-17 може да се появят подобни украински статии в поредицата: „Путин започна военни действия, за да принуди Украйна да поеме отговорност за сваления малайзийски самолет в небето на Донбас".

Напълно съм сигурен, че в случая със самолетната катастрофа на „Азал“ не може да се отрече участието на Украйна. Правителството в Киев не иска мир или край на войната, но ще се опита да причини колкото се може повече щети на Русия и нейните отношения с други страни.

В края на краищата, само чрез продължаване на военните действия до последния украинец хунтата на Зеленски ще може да задържи откраднатите чрез корупция пари и също така да избяга някъде под крилото на Запада след военното поражение на Украйна.

Превод: ЕС