/Поглед.инфо/ "Надявам се един ден страната да има правителство с основен приоритет намаляване на неравенствата и премахване на бедността!"
Джеръми Корбин
Преди изненадващо да свика предсрочни избори, премиерът на Великобритания Тереза Мей многократно заяви, че няма такова намерение. И за да се оправдае твърди, че е взела решението с неохота: „Малко преди Великден прекарах няколко дни в разходки със съпруга си в Уелс, мислих дълго и реших, че това е единственият начин да осигуря стабилност“, казва Мей пред телевизия ITV.
Кампанията започна вяло и всички очакваха да е изцяло подчинена на Брекзит и договарянето на най-добрите условия за напускане на ЕС. Кървавите терористични атентати в Манчестър и в Лондон обаче, които отнеха живота на 29 души, преобърнаха дневния ред на обществото и централната тема днес е сигурност. Мей заяви, че когато избирателите отидат да гласуват трябва да си зададат въпроса „На кого мога да се доверя?“ И ако доскоро всички социологически сондажи сочеха безапелационна победа за торите с повече от 20%, то днес ситуацията изглежда непредсказуема, а преднината на управляващите значително се е стопила.
Трудно е да се каже как терористичните атаки влияят на настроенията на гласоподавателите. И все пак, анализатори считат, че подобни нападения увеличават шансовете на консервативните политически сили. Вероятно и този път щеше да е така, ако политиката на торите от последните години не им изигра лоша шега. Първо стана ясно, че атентаторите и от трите нападения през последните месеци са били добре известни на органите на реда, но не са били разглеждани като „сериозна заплаха“. Освен това, в качеството си на вътрешен министър по времето на Дейвид Камерън в периода 2010-2016 г., Мей заложи на драстични съкращения, което доведе до освобождаването на близо 20 000 униформени. Многохилядните протести тогава на служители на реда, които скандираха „Достатъчно!“ (Enough is enough), не трогнаха правителството, което продължи да орязва социални придобивки. След нападението в Манчестър премиерът също каза „Достатъчно!“ и се обяви за цялостно преразглеждане на антитерористичното законодателство в Англия.
Но както преди години тя не чу протестиращите полицаи, така днес избирателите изглежда не чуват нея
В обръщението си от „Даунинг Стрийт“ 10 Мей се опита да овладее щетите като заяви, че тероризмът трябва да бъде „унищожен както в интернет пространството, така и в реалния свят“. Мей се зарече този път да се справи със заподозрените за връзки с терористи и побърза да уточни, че е готова дори да промени законите за защита на човешките права, ако пречат на борбата с екстремистите. С подобни изказвания обаче успя да си навлече още гняв. Наред с критиките, че политизира дебата, тя очевидно забравя и че все повече британци възприемат терористичните атаки в Англия като пряко следствие от външната политика на страната, която през последните години залага на военна намеса в Близкия и Средния изток.
На този фон ярко изпъкна позицията на лидера на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин. Убеден пацифист и борец за защита на човешките и гражданските права. Политикът, който повече от 30 години отстоява ясни позиции и стотици пъти гласува против решения на собствената си партия, когато те противоречат на левите му принципи. След атаката в Манчестър Корбин, подчерта, че терористите носят най-голяма и пряка вина за своите действия. Според него обаче правителствата също са натоварени с огромна отговорност да преценят ефективността на политиката си. „Длъжни сме да проявим необходимата смелост и да признаем, че войната с тероризма просто не върши работа“, заяви опозиционният лидер. И допълни: „Мнозина експерти открояват връзките между войните, в които участвахме или подкрепихме, с тероризма тук, у дома. Нуждаем се от по-интелигентен начин за намаляване на заплахите от страните, които подхранват и генерират тероризъм. Никое правителство не може да предотврати всички терористични атаки. Но външната му политика трябва да редуцира, а не да увеличава заплахата от тероризъм в нашата страна.” Изглежда все повече британци споделят тази теза и отричат старите методи, които очевидно не дават резултати.
Тази разделителна линия обаче няма да е достатъчна на лейбъристите да спечелят убедително мнозинство. Макар че основните обвинения към Корбин са свързани не толкова с политиките, които предлага, колкото с качествата му да управлява. Проучване на YouGov в края на миналата година показва, че идеите на лейбъристите са по-популярни сред хората от тези на консерваторите, но попитани директно мнозинството отговарят тъкмо обратното. С други думи, без да го осъзнават хората подкрепят опозицията, но не асоциират добрите предложения с Корбин. Това до голяма степен се дължи на безпрецедентните атаки срещу него и на етикета “неизбираем”, който охотно му залепиха повечето десни медии на Острова. Според тях той е твърде мек и неспособен да защити националния интерес по време на преговорите за излизане от ЕС.
Какво е силен лидер? Дали онзи, който се страхува от пряк телевизионен дебат с опонентите като Тереза Мей и си сменя позициите в рамките на дни и дори часове в зависимост от обществените настроения? Или пък онзи, който повече от 30 години остава верен на себе си и
с поведението си е от малкото, които ни карат да вярваме, че политиката не е „мръсна работа“
Мръсна я правят политиците, които работят за себе си и за силните на деня, а не за хората, които представляват. В анализът си за в. „Гардиън“ Ронан Бенет пише, че онези депутати, които днес клатят неодобрително глава пред безумното решение на Камерън да бомбардира Либия или пък това на Блеър да нападне Ирак, имаха възможност да постъпят правилно, но не го направиха. Лесно е след години да кажеш, че си повярвал на премиера, че Саддам има оръжия за масово унищожение, или че бомбардирайки Кадафи ще донесеш мир и демокрация в Либия. Това, което има значение е как си гласувал. Вот след вот, Корбин постъпва правилно. Участва в антивоенни протести (и дори бива арестуван) за прекратяване на апартейда и за освобождаването на Нелсън Мандела, който по това време е заклеймен като терорист. „Знам, защото като хиляди други го видях там. Не видяхме обаче Желязната лейди Тачър, и може би не сме гледали внимателно, но не видяхме и Тони Блеър“, припомня Бенет.
Историята показва, че Корбин винаги е бил последователен във вижданията си. Известен, дори и сред онези, които не го подкрепят, като честен, откровен и свестен човек. Той притежава характер, доброта и състрадание към хората в неравностойно положение. В своя реч от януари 2016 г. той много ясно очертава политиките и принципите, които ще налага и ще следва. „Справедливостта е лесна на думи и трудна за постигане. Консерваторите твърдят, че бюджетните съкращения са справедливи, защото не било честно да натоварваме бъдещите поколения с дългове. Това е един много удобен аргумент, но как така орязването на инвестиции, а оттам и на възможности за утрешното поколение, е честно? Не е! Това е дълбоко нечестно. Мнозинството от хората също не вярват, че това е справедливо, но според тях икономическата криза налага подобни мерки, които не са справедливи, но са необходими. И ето тук е нашият провал – провалихме се да предложим убедителна алтернатива на хората, които вече са съгласни с нас, че това не е правилно. Как така не успяхме да ги убедим, че справедливостта е необходима, а не обратното. Справедливостта не е просто морална абстракция. Концепцията на консерваторите за справедливост е много по-различна от нашата.
Справедливост само за малцина не е справедливост, а привилегия
Стратегията на торите често се повтаря, като например с железниците - недофинансиране, съкращения, разбиване на системата, и накрая приватизация. Цинично, нечестно и несправедливо. Това не се отнася само за обществените услуги, те виждат ограничена роля на държавата, защото искат и ограничена справедливост.“
С подобни позиции консерваторите бързо лепнаха на Корбин и на министърът в сянка Джон Макдонъл прозвището “братята Маркс”. Опозиционният лидер обаче приема това сравнение с усмивка и казва: “Маркс е задължителен в повечето курсове по икономика и аз призовавам всеки, който има намерение да се занимава сериозно с икономика да се запознае с трудовете му, но също така да прочете и Адам Смит и Давид Рикардо. Четете! Четете Варуфакис и това, през което премина в Гърция! Четете Джоузеф Стиглиц! Четете по дадена тема и не търсете само ехо на собствените си мисли. Как иначе ще опознаем света?”
Колкото до Брекзит, Мей предизвика предсрочния вот с надеждата да увеличи мнозинството си в парламента, за да заздрави британските позиции по време на преговорите за излизане на страната от ЕС. Вместо това дни преди вота тя заяви, че е готова на напусне масата за преговори и че е „по-добре да няма сделка, отколкото да има лоша сделка”. Подобна позиция е всичко друго, но не и проява на сила и решителност. Междувременно Корбин се обяви за гарантиране правата на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство и за план, който да замени Бялата книга на Мей и да включва запазване на ползите от участието на страната в митническия съюз и единния пазар. Опозиционният лидер обещава да работи за една по-справедлива Великобритания като трансформира принципите на лейбъристите в реални политики. Тогава партията е била най-силна. Лейбъристите създават Националната здравноосигурителна система, създават мрежа за социална сигурност, въвеждат всеобхватното образование, приемат Закона за правата на човека и Закона за равнопоставеността, въвеждат минималната работна заплата и много други.
Днес Манифестът за „радикална промяна“ отново си постави амбициозната задача да претвори принципите си в реални действия и до голяма степен успя. Партията залага на национализация на железницата, както и на пощенски и енергийни компании, увеличаване на социалните разходи и повишаване на данъците за най-богатите. И още: увеличаване на корпоративния данък до 26% до 2022 г., обявяването на т.нар. еднодневни договори за незаконни, намаляване на възрастта за право на гласуване до 16 г., увеличаване на пенсиите, както и забрана за по-нататъшно повишаване на пенсионната възраст, която в момента е 66 години, изграждане на 100,000 нови жилища на година, които да се предоставят на най-нуждаещите се групи от населението, забрана да се закриват бюджетни училища и болници, минимална работна заплата от 10 английски лири на час и др.
Едно от ключовите обещания на опозицията, което им донесе голяма подкрепа сред младите хора е тоталното премахване на университетските такси за обучение. Когато т.нар. Нови лейбъристи начело с Тони Блеър въведе тези такси през 1997 г., Корбин гласува против. Той се противопостави и на последвалите увеличения предложени от коалиционното правителство между лейбъристи и либерални демократи през 2001 г. Тогава таванът стана 3000 британски лири и бе дадена свобода на университети сами да определят размера на таксите. Днес английските студенти са едни от най-задлъжнелите и имат да връщат средно по 50 000 британски паунда. И това е преди дори да са започнали работа.
На обвиненията, че икономическите обещания и политики на лейбъристите са нереалистични и че ще „банкрутират държавата“, отговарят 129 авторитетни икономисти, които в свое отворено писмо, публикувано във в. „Гардиън“, пишат: „На 8 юни са едни от най-важните избори в Обединеното кралство от 1945 г. насам. Това се дължи на дълбоките различия в икономическите политики за бъдещето на британската икономика. Консервативният манифест призовава за продължаване на строгите икономии, което ще доведе до забавяне на икономиката. Орязването на разходите засегна най-уязвимите и не успя да постигне целите си за намаляване на дълга и на дефицита. Предложенията на лейбъристите са насочени към укрепване и развитие на икономиката. Освен това те са фискално обосновани и са направени на базата на солидни разчети. Няма бъдеще за Обединеното кралство в състезание „на дъното“, което само ще увеличи социалното и икономическото неравенство и допълнително ще навреди на структурата на обществото. Напротив, Великобритания спешно се нуждае от правителство, което да се ангажира с изграждането на икономика, която наистина да работи "за мнозинството, а не само за малцина привилегировани.“
По време на кампанията Корбин и Лейбъристката партия бяха подкрепени от редица авторитетни общественици и хора на изкуството както в Европа, така и по света. Сред тях е и световноизвестният американски ляв интелектуалец Ноам Чомски. Според него лидерът на опозицията е „тих, резервиран, сериозен, той не е атрактивен изпълнител“ и може би затова не е толкова популярен сред таблоидите на Острова. Чомски е убеден, че каквото и да се случи на изборите бъдещето на партията е в лявото крило – движението „Моментум“, което възниква в подкрепа на Корбин, когато вътрешнопартийната опозиция, начело с блеъристите, се опита да го свали от лидерския пост след референдума за Брекзит през юни миналата година.
Изходът от изборите зависи от избирателната активност и е в ръцете на младите хора, защото те традиционно най-рядко упражняват правото си на глас. Торите знаят това и не случайно нито веднъж през кампанията не призоваха британците да се регистрират да гласуват, защото по-слаба активност означава по-добър резултат за тях. Независимо какво решат британците обаче революционните идеи на Корбин ще оставят траен отпечатък върху политиката във Великобритания. Доскоро мнозина гледаха с насмешка на „неизбираемия“ ултраляв идеалист. Днес всички разбират, че призракът на социалната справедливост вече броди и то не само из Европа…