/Поглед.инфо/ Една от основните сензации на последните избори за Европейски парламент беше поражението на партията на Еманюел Макрон. Какви са причините за загубата на френския президент, защо, както пише френската преса, "ракетата" на съперника му Джордан Бардела излетя - и как Макрон очаква в крайна сметка да се реваншира, поемайки голям политически риск?

На 9 юни се проведоха избори за Европейски парламент в страните от Европейския съюз, включително Франция. Много преди тях социологическите проучвания показваха, че “Националниятсбор” на Марин Льо Пен и Джордан Бардела води със значителна разлика. Въпреки всички усилия на сегашните власти, опитите да повлияят на нерешилите избиратели и директния призив на президента от телевизионните екрани, различни мониторинги показаха, че опозиционната крайнодясна партия ще спечели поне 30% от гласовете.

„Не вярвам в социологическите проучвания, вярвам в гласуването“, каза Макрон в навечерието на изборите. Може би той имаше предвид исторически прецеденти, когато респондентите казваха едно, но в крайна сметка други хора идваха до урните и гласуваха различно от прогнозите на медиите. Още в деня на изборите обаче стана ясно, че “Националният сбор” е счупил всички исторически рекорди, а окончателното преброяване на гласовете показа, че те получават 31,37% от гласовете и 30 места в Европейския парламент. В същото време управляващите показаха повече от два пъти по-лоши резултати, като спечелиха едва 14,6% от гласовете. За сравнение, на предишните избори през 2019 г. “Националният сбор” получи 23,3%, а макронистите - 22,4%.

„Нашите съграждани днес изразиха желанието си за промяна, а също така очертаха пътя към бъдещето. Вятърът на надеждата се надигна във Франция и това е само началото“, отбеляза Джордан Бардела, който оглавява листата на депутатите на “Националния сбор”.

„Огромната разлика между президентското мнозинство и първата опозиционна партия отразява ясното отхвърляне, което обществото изпитва към политиките, следвани от Макрон и неговото правителство. Президентът на републиката не може да остане глух за това послание“, добави Бардела. След което публично предложи на президента да разпусне националния парламент, тъй като вече не изразява волята на гражданите на страната.

Явно в този момент малко хора са вярвали, че френският президент наистина ще предприеме подобна стъпка, още повече, че за последно нещо подобно се случи през далечната 1997 г. по времето на Жак Ширак. Въпреки това, неочаквано за всички, Еманюел Макрон се съгласи, че разпускането на парламента би било най-добрият изход в настоящата ситуация на политическа безизходица.

„Разпускам Народното събрание. Скоро ще подпиша указ за нови избори, които ще се състоят на 30 юни и 7 юли“, каза Макрон във вечерно обръщение към гражданите. Той обясни: „Нарастването на популярността на националистите и демагозите е опасност за нашия народ, но също и за Европа, застрашава позицията на Франция и Европа в света... И да, силата на крайната десница означава обедняването на французите и загубата на влияние на нашата страна.”

Успехът на крайната десница във Франция, където традиционно е свеждана до ролята на нищо повече от политическо плашило, обаче, може да се обясни много просто. „Покупателна способност, несигурност, имиграция – горивото, с което зареди ракетата Бардела“, посочва в заглавието си вестник “Фигаро”. Според политолога Жером Фурке „невероятният успех“ на Националния сбор е резултат от „стратегия за респектабилизиране“, тоест отхвърляне на всякаква крайна реторика, и „контекст“, който се оказа благоприятен за партия. С други думи, сегашното правителство във Франция само създаде условията, които предизвикаха покачването на популярността на партията на Марин льо Пен и нейното 28-годишно протеже от населения с мигранти Сен Дени.

Празнувайки победата на партията си, обикновените привърженици на Марин льо Пен и Джордан Бардела в разговори с журналисти не скриха причините, поради които са избрали Националния сбор. 19-годишната студентка Манон признава, че се е присъединила към партията, защото е единствената, която говори открито за проблема с безопасността по улиците: „Вече не смея да излизам вечер. Имаме нужда от контрол над миграцията, което очевидно прави живота опасен. Всичко, което искам, е да мога да излизам от къщата безопасно. Като цяло, разбира се, най-важното е „един ден Бардела да стане премиер, а Марин льо Пен за президент”.

Но президентските избори са още далеч, ноовладяването на премиерския пост сега е много реалистична задача, според привържениците на Льо Пен и Бардела. Ето защо решението на Макрон да разпусне правителството не предизвика ентусиазъм сред много политици, които не подкрепят курса на крайната десница и не възнамеряват да се обединяват с тях.

Социалистът Рафаел Глюксман каза, че „Макрон, следвайки примера на Джордан Бардела... играе изключително опасна игра с демокрацията и нейните институции“. Комунисти и зелени, представлявани от Фабиен Русел и Мари Тусен, призоваха левицата да се обединят и да разработят „пакт в интерес на Франция“. Те бяха енергично подкрепени от лидера на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон: „Спечелихме първия тур на изборите през 2022 г. и можем да спечелим отново.“ През нощта на Площада на републиката в Париж се проведе спонтанна демонстрация срещу “Националния сбор”. Няколкостотин души развяваха знамена на леви партии, както и палестински знамена.

В допълнение към нарастващото влияние на десните партии, един от резултатите от изборите почти навсякъде в Европа, не само във Франция, беше капитулацията на зелените. Освен екологията техните политици нямаше какво да представят в тази насока - но когато човек се страхува да излезе от къщи, той започва да се интересува по-малко от изменението на климата, което се опитват да му представят като основен проблем. Ако властите не осигурят основните нужди на гражданите - а искането за сигурност е точно това - гражданите отиват да гласуват за тези, които обещават да възстановят реда, а не за тези, които говорят за топене на ледовете.

Експертите се питат защо Макрон влезе ва-банк, като разпусна парламента. Както пише “Фигаро”, привържениците на президента оценяват изборите след разпускането на Народното събрание като „самоубийствени“, а последиците от решението му за партията като „смъртоносен риск“. Като цяло другарите му бяха готови „за шокиращ резултат на изборите за Европейски парламент“, но решението на Макрон да разпусне парламента на страната и да свика нови избори „ги изненада“.

„Оказа се, че за президента е по-лесно да отиде ва-банк, отколкото да търси причините за поражението си“, пише колумнистът Гийом Табар. “Победителят Джордан Бардела наложи своя сценарий на губещия, въпреки че Макрон възнамерява – Или има илюзия, че ще успее? - да обърнете случващото се в своя полза”, допълва авторът.

Би било грешка да се мисли, че Макрон се е вързал на Джордан Бардела и се е поддал на исканията му. Да, като политик френският президент поема рискове, но този неочакван ход пасва добре на логиката му. Една игра е загубена (Европейският парламент) и той веднага вдига залозите и започва нова игра, по време на която всички ще забравят за предишната. Ако, разбира се, Макрон спечели.

Левите партии вече се обединяват, както смятат, в собствените си интереси, но всъщност някак подливат вода на мелницата на Макрон. А правителствените медии, макар да признават , че президентът си „играе с огъня, на която самият той може да стане жертва“, вече внимателно започнаха да внушават колко смело и честно е постъпил той. Истински лидер, който мисли само за доброто на нацията, така че, скъпи граждани, по-добре е да гласувате за неговата партия.

Така че можем да кажем, че за Бардела и неговите поддръжници сега всичко едва започва. Натискът ще бъде изключително силен и нито една грешка няма да им бъде простена. Ще видим как ще завърши всичко и дали Макрон ще успее да постигне целта си и да формира противовес на Националния сбор през следващите седмици.

Превод: В. Сергеев