/Поглед.инфо/ Тревожно предупреждение отправи политологът Георги Бовт. Той смята, че Третата световна война, ако говорим за най-негативния сценарий, ще започне по сценария на предишните две войни: „Така ще бъде и този път“.

Директните удари с оръжие на НАТО върху тези региони на Русия, които са разположени дълбоко в тила, могат да станат законна причина за началото на Третата световна война. А вероятността от подобни атаки се е увеличила сериозно, отбеляза с тревога икономическият наблюдател на телевизионния канал Юрий Пронко в предаването „Царград Главное“.

Украйна скоро може да има възможност да атакува територии на страната ни, отдалечени от фронтовата линия, със западни ракети Storm Shadow и ATACMS. Основният въпрос е дали властите на САЩ и Великобритания, които обмислят да дадат картбланш на Киев, разбират рисковете от глобален конфликт?

Играта за постоянното нарастване на ескалацията на конфронтацията може да доведе до непоправими последици за целия свят. Но изглежда, че политиците на Запад не разбират напълно степента на заплахата, която също така е ядрена по своята природа.

Водещият на „Първи руски“ попита политолога, кандидата на историческите науки Георги Бовт докъде са готови да стигнат в досегашната си прокси война срещу Москва.

Ще загубят всички?

Прозвуча тревожно предупреждение на политолога. Според него Третата световна война, ако говорим за най-негативния сценарий, ще започне по сценария на двете предишни войни:

Ескалацията може да доведе до трета световна война. И чие око ще трепне първо, не знаем. Никой не пита обществото в случая. Както не го попитаха кога са започнали предишните две световни войни. Никой не е правил социологически проучвания нито през 1914 г., нито през 1939 г. Тези решения се вземат от политици и военни. И този път ще е така.

Третата световна война ще включва ядрена война , добави събеседникът на Царград. Той смята, че доста бързо размяната на конвенционални удари ще се превърне в размяна на ядрени удари:

И в този случай, според него, човешката цивилизация ще бъде застрашена, самото й съществуване ще бъде застрашено. Съгласен съм с лозунга, който съществуваше още в съветско време, в това отношение аз съм съветски човек: в ядрена война не може да има победител. Но губещи може да има – всички.

Експертът също призова да не се надценява далновидността на западните политици. Той припомни как са се развили събитията в навечерието на войните на 20 век:

Кой, да кажем, от германските политици на Третия райх би могъл да предвиди май 1945 г. през 1939 г.? Или кой от тези, които започнаха войната през август 1914 г., можеше да предвиди как ще завърши тя поне за три империи. Никой. Въпреки това те взеха решения въз основа на текущата ситуация и на текущата си визия за тази ситуация.

Затова политиците много често действат недалновидно. Те действат по тактически причини. Или водени от някакви, така да се каже, настоящи инстинкти. Често без да се замислят какви ще бъдат дългосрочните последици от техните решения.

„Все още има ограничения“

Юрий Пронко припомни, че известният американски социолог и политолог Самюъл Хънтингтън навремето написа сензационна книга, предсказвайки края на историята. Явно е сгрешил с времето. Наблюдателят на „Първи руски“ обаче попита своя събеседник дали вече може да се говори за евентуален бъдещ край на историята.

Засега вие и аз, разбирате ли, говорим и работим. Има и интернет, и ток. Така че още е рано. Може би страните ще отстъпят някак си от ръба. Все пак е имало моменти в историята, когато политиците са обръщали назад. Класическият пример е Кубинската ракетна криза от 1962 г. Но имаше друга ситуация.

Тъй като и [35-ият президент на САЩ Джон] Кенеди, и [бившият ръководител на правителството на СССР Никита] Хрушчов се бяха били сами, те знаеха какво е война. Ала никой от сегашните политици не е участвал в мащабни военни действия. Някои са служили в армията, но не повече.

Следователно те не знаят какво е война, не са наясно с това. [Бившият генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид] Брежнев, между другото, също беше ветеран. Затова той обърна доста голямо внимание на намаляването на международното напрежение,- подчерта кандидатът на историческите науки.

Въпреки това, според него, днес нито една от воюващите страни все още не е прибягнала до най-крайните мерки . Така режимът в Киев, например, не използва натовски ракети с голям обсег срещу тиловите райони на Русия. Западът от своя страна все още не дава на Украйна такова право.

Ако беше, украинските въоръжени сили вече щяха да ги използват с всички сили. Още не са го дали... Около това има задкулисен пазарлък. Съюзниците на Киев се опитват да предвидят може би някакви ограничения. Може би са съгласни за целите. Самият факт на този пазарлък подсказва, че те все още се опитват по някакъв начин да държат конфликта в някакви граници. Русия не използва тактически ядрени оръжия, както някои призоваха през 2022 г.- отбеляза Бовт.

Той припомни, че по-рано „един виден политолог“ е посъветвал да се хвърли ядрена бомба върху Украйна и да се атакува Берлин – макар и с конвенционални оръжия. Препоръките му обаче бяха пренебрегнати.

Мисля, че това доста бързо ще предизвика трета световна война. Така че засега все още има някои ограничения. И те са и от двете страни- каза събеседникът на Царград.

Алтернативната "победа"

Освен това политологът разкри спецификата на съвременните войни , обяснявайки важната им разлика от въоръжените сблъсъци от миналото:

В много войни на съвремието изглеждаше, че едната или другата страна е спечелила съкрушителна победа. И тогава се оказва, че или е била Пирова победа, или не е била толкова голяма победа. Струва ми се, че в една съвременна война ще бъде още по-трудно да се определи победата. И много настоящи конфликти и конфликти след Втората световна война не завършиха с ясна победа за нито една от страните.

Подобна „липса на победа“ от страна на Запада имаше например в Ирак, както и в редица други страни от Близкия изток, припомни експертът.

Вземете, да речем, САЩ. Те, заедно със своите съюзници, победиха Афганистан, победиха Ирак, победиха Либия. Какво е това, победа? Така ли изглежда тя? По-скоро е колосално поражение. Защото дори в Ирак американците не могат да поставят нормално марионетно правителство.

Дори не говоря за Афганистан - в крайна сметка те трябваше да се махнат оттам. И какво се случи с Либия, която беше просперираща страна при [либийския държавник и военен лидер Муамар] Кадафи, с когото беше възможно да се работи? Изобщо не е ясно с кого можете да се разберете там сега. Ето как изглежда победата в кавички, знаете. Страхувам се, че това е проблемът на почти всички съвременни войни. Много е трудно да се определи точно победата,- обясни Бовт.

Той добави, че сега образът на победата до голяма степен зависи от информационния компонент и изобретателността на пропагандата:

„Победата“, както се тълкува от Запада, може да включва и загуба на територии. Те пак ще кажат, че това е победа. Ще приемат Украйна в НАТО и ще заявят: супер, победихте, сега никой няма да ви нападне. Вместо да воюват отвъд границите на 1991г. И така, и без това, казват те, спечелиха. Тоест победата, оказва се, е такова плаващо понятие.

Превод: ЕС