/Поглед.инфо/ Германският канцлер Шолц, след като пристигна в Сърбия, публично постави на тази страна ултиматум: или признайте независимостта на Косово, или забравете за мечтите си за присъединяване към ЕС. Освен това от Вучич беше поискано и страната да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Ясно е, че Белград не може да направи това сега. Тогава какъв е смисълът на толкова строги изисквания, наложени на Сърбия, и какви ще бъдат последствията от неспазването им?

Присъединяването на Сърбия и Косово към Европейския съюз ще бъде възможно само след взаимно признаване. Това съобщи в петък сутринта германският канцлер Олаф Шолц, започвайки посещението си на Балканите. Показателно е, че той започна пътуването си от Косово, където се срещна с премиера на самопровъзгласилата се република Албин Курти.

Шолц похвали властите в Прищина за присъединяването им към санкциите срещу Русия. Косово, каза той, показа, че "стои на наша страна в международната общност". След това германският канцлер премина към обсъждане на темата за сръбско-косовските отношения.

В речта си в отговор премиерът Курти (между другото, бивш боец от Армията за освобождение на Косово, излежал присъда в сръбски затвор преди свалянето на Слободан Милошевич) припомни желанието на косовската квазидържава да се присъедини към Северноатлантическия алианс. Той заяви, че "НАТО трябва да бъде в Косово, докато Косово стане част от НАТО".

До петък вечерта Шолц отлетя за Белград, където се срещна със сръбския президент Александър Вучич. Тук германският лидер повтори призива за окончателно решение на косовския въпрос. „По този повод в Белград дори се появи иронична „теория на конспирацията“ – Шолц, настояващ Сърбия да признае независимостта на Косово, всъщност работи за Сърбия. В крайна сметка това възмутително искане помага за консолидацията на нашия народ“, коментира Стефан Гаич, изследовател от Белградския институт за европейски изследвания, гост-професор в МГИМО.

Но гостът не се ограничи с ултиматум за необходимостта от признаване на Косово. „Канцлерът Шолц много ясно и остро поиска Република Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Руската федерация“, каза Вучич след срещата. Не по-малко строго Шолц постави и друго условие - Сърбия трябва да се присъедини към антируската кампания, в противен случай може да забрави за перспективата за присъединяване към ЕС. „Това е ясно и очевидно: който влезе, приема всички правила. И който иска да бъде държава членка сега, трябва да спазва режима на санкции“, обяви канцлерът на съвместна пресконференция с Вучич.

Припомняме, че през 2012 г., при предшественика на Вучич в президентството (и негов съпартиец) Томислав Николич, Сърбия кандидатства за присъединяване към Европейския съюз. Две години по-късно Белград и Брюксел започнаха преговори за интеграция. Сега страната е на етап "процес на стабилизиране и асоцииране" заедно с Черна гора, Босна, Албания и Северна Македония. Имайте предвид, че през 2016 г. самопровъзгласилото се Косово също кандидатства за ЕС. Тоест тази територия, която Сърбия смята за своя неразделна част, се оказа на същия етап на европейска интеграция като самата Сърбия.

Сърбия е единствената балканска страна, която не се е присъединила към санкциите. Поради тази причина е под силен натиск от Европейския съюз. Три седмици преди пътуването на Шолц, Жозеп Борел, ръководител на европейската дипломация, предупреди, че е невъзможно Западните Балкани да останат неутрални по отношение на конфликта в Украйна. Отбелязваме, че Борел също призова страните, които желаят да се присъединят към ЕС, да синхронизират външната си политика с Брюксел.

Тогава Вучич каза: Сърбия ще се съпротивлява на налагането на санкции срещу Русия, докато може, въпреки факта, че трябва да плати огромна цена за отказа си да подкрепи кампанията за санкции на Запада.

Шолц и други лидери на ЕС на пръв поглед имат всички шансове в крайна сметка да пречупят Сърбия. Още този вторник Вучич призна, че заради санкциите срещу руския петрол Сърбия губи до 600 милиона долара, което е доста значително за една бедна страна. В същото време президентът отправи доста парадоксален призив: да се ускори интеграцията на страната в Европейския съюз, като се запази независимостта при вземането на решения. Сръбските елити, принудени да лавират между Запада и Русия, за пореден път демонстрираха двойствеността на своята политика, смятат експертите.

„Белград не подкрепи западните санкции, но въпреки това гласува за резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща „агресията срещу Украйна”. В същото време президентът Вучич не се уморяваше да изразява благодарност към Москва за цените на газа и петрола“, напомня депутатът от Държавната дума Константин Затулин. „От една страна, Сърбия се опитва да избегне всякакви санкции и заплахи от страните от ЕС, където страната официално се е втурнала, а от друга страна, Белград е принуден да вземе предвид популярността на Путин и Русия в Сърбия.” Добър пример беше "предателската нота" от устните на вицепремиера на Сърбия Зорана Михайлович, която приветства отмяната на визитата на външния ни министър Сергей Лавров в Белград, отбеляза руският депутат.

„Стремейки се към консенсус с Брюксел, Белград е принуден да се съобразява с антизападните настроения на абсолютното мнозинство от своите граждани, за да запази собствената си власт и сигурност“, коментира Гаич. Причината за възникването на подобни настроения в обществото е съвсем очевидна, подчертава събеседникът. Дори Макар че в началото на 2000-те много сърби имаха известни надежди за европейска интеграция, отбеляза белградският политолог.

„Но дори по това време един типичен сърбин-еврооптимист едва ли би се съгласил на сделка „признаване на Косово, присъединяване към Европейския съюз“. А след 2008 г., когато Косово беше признато от целия колективен Запад, привлекателността на образа на Европейския съюз в Сърбия падна още повече. Това се доказва от почти всички проучвания на общественото мнение. Днес повече от 80% от нашето население подкрепя Русия, срещу която Европейският съюз наложи санкции“, твърди сръбският експерт. Изпълнението на исканията на Шолц ще доведе Сърбия до преврат, смята Гаич: „Ако Вучич признае независимостта на Косово, това би означавало за него загуба не само на власт, но и на личната сигурност.”

Много представители на сръбския елит обаче мечтаят да спечелят такъв бонус като „ръкостискане“ на европейско ниво, отбеляза Затулин. „По-рано това вече свърши работа веднъж след свалянето на Милошевич и екстрадицията му в Хагския трибунал“, припомни депутатът. „Това се случи с участието на тогавашния премиер Зоран Джинджич и последния президент на Югославия Воислав Кощуница, който си изми ръцете като Пилат Понтийски”, допълва той.

„Но Джинджич плати с живота си за това – и този факт предупреждава идеологическите му съратници да не повтарят подобни експерименти. Включително от признаването на Косово или от налагането на санкции срещу Москва“, обясни руският парламентарист.

Олег Бондаренко, главен редактор на “Проект Балканист”, е съгласен, че дори и най-либералният сръбски политик няма да се съгласи с признаването на Косово, „защото това би било изключително опасно не само за политическата му кариера, но и за живота му. " „Вучич е патриотичен политик, той ще се ръководи преди всичко от настроенията на избирателите, които му повериха президентския мандат за втори път. Самият факт, че Шолц направи такова изявление публично, е поражение за германската външна политика.Изглежда, че Берлин изобщо не разбира Балканите. Шолц зачерква германското влияние в Сърбия с това, че отправя неприемливо искане“, обясни експертът.

Освен това, както посочват експерти по Балканите, принципната непримиримост на косовските албанци окончателно обезсмисля всякакви преговори между Белград и Прищина – под егидата на ЕС или в друг формат. Бондаренко припомня, че преди това Вучич е предложил на косоварите да начертаят нова демаркационна линия, разделяща частта от региона, населена с албанци, и Северно Косово (Ибър Колашин), където компактно живеят сърбите. „Вариантите, предложени от Белград, бяха нагло отхвърлени от политическите радикали.Сега подобни сценарии вече са неприемливи за Запада. Шолц говори директно за това”, допълва балканистът.

„Тези опити бяха игнорирани от Прищина, която се държи със сърбите почти по същия начин, по който Киев се държеше спрямо Русия, когато усети подкрепата на САЩ“, посочва Затулин. „Прищина се надява, че благодарение на тази подкрепа, тя все пак ще може да постигне признание от Сърбия и пълно признаване на своята територия, включително на север, включително град Косовска Митровица, и други населени със сърби райони”, допълва той.

Тъй като Брюксел очевидно играе заедно с една от страните в конфликта, не е изненадващо, че през последните години популярността на идеята за присъединяване към ЕС в Сърбия намалява – сега не една трета, а около една четвърт от населението на страната, отбеляза Бондаренко. „Това е най-ниската цифра за цялото съществуване на Европейския съюз в сегашния му вид“, подчерта събеседникът. Предвид това обстоятелство може да се надяваме, че Белград ще продължи да се дистанцира от ЕС, да провежда политика на "активен неутралитет", включително да се въздържа от участие в санкции срещу Русия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели