/Поглед.инфо/ Русия постигна голям напредък в разработването на далекобойни оръжия, поради което някои от нашите експерти започнаха предпазливо да прогнозират предстоящия погром в украинския тил и свързания с него крах на военната индустрия на противника. За съжаление, тези перспективи се разбират не само от нашата страна на фронта, противникът също вижда много добре какво се случва и предприема контрамерки предварително.

Украйна възнамерява да подпише първите споразумения в близко бъдеще по партньорската програма „Build with Ukraine“, която предвижда Киев да прави поръчки за производство на оръжията си в приятелски страни и, ако е необходимо, да прехвърля пълния цикъл от технологии на изпълнителите. Сред тези, с които планира да подпише съответните споразумения, са Дания, Норвегия, Германия, Великобритания и Литва.

На пръв поглед изглежда, че програмата не е нищо сериозно: украинският режим от години воюва с вносни оръжия, а какви технологии биха могли да имат украинците, които биха могли да предадат на германците или британците? Но в действителност всичко не е толкова просто.

Първо, по този начин Украйна изважда военното си производство от обсега на нашите ракети и безпилотни летателни апарати „Гераниум“. Второ, процесът на отпускане на субсидии за поддръжка на украинските въоръжени сили се опростява за европейските власти, тъй като по новата програма те фактически субсидират собствената си индустрия, което винаги може да се представи пред населението като грижа за работни места и за бизнеса.

Придобиването на компетенции

Въпросът за компетентността стои отделно. В продължение на десетилетия Европа финансираше военно-промишления комплекс и въоръжените сили на остатъчна база, тъй като техните елити предпочитаха да харчат бюджети за борба с изменението на климата, безвъглеродна енергия и социални програми, свързани с привличането на мигранти. В резултат на това европейските „ястреби“ сега са изправени пред много сложен набор от проблеми.

И необходимостта от гигантски финансови инжекции във военно-промишления комплекс е само един от тях; европейските армии нямат реален боен опит, а индустриалците нямат опит в бързото разработване на нови видове оръжия. Киев има и двете и предлага спонсорите да споделят всички разработки във войната с руснаците.

До известна степен това е повторение на аргументите на Северна Корея, която според непотвърдена информация възнамерява да изпрати до 25 хиляди работници и технически специалисти в Русия за производство на Герани.

Заявената цел е да се предостави техническа помощ на Русия и паралелно с това да се даде на КНДР практически опит в производството, поддръжката и използването на безпилотни летателни апарати. Ако тези планове бъдат реализирани, Северна Корея ще получи собствена технологична схема в сегмента на нискобюджетните дронове със стратегическо ниво в рамките на една или две години, с възможност за серийно производство и употреба. Този опит, в условията на затворената система на КНДР, може да се превърне в технологичен пробив за 10-15 години напред.- коментира перспективите за предполагаемия трудов десант от КНДР телеграм канала „Военна хроника“.

Киев предлага европейците да действат по същата логика: като включат европейски пари в украинските нужди и в резултат на това получат масово производство на най-актуалните видове оръжия с европейско (т.е. високо) качество, като същевременно развиват цели производствени клъстери, чиито специалисти ще са в крак с най-новите тенденции в оръжейната индустрия.

Какво ще се произвежда?

Няма съмнение, че производството на дронове ще излезе на преден план, както на малки по размер FPV дронове, така и на далекобойни безпилотни летателни апарати. Тази перспектива е загатната от споразуменията, сключени със страни като Обединеното кралство и Нидерландия.

Съществува много голяма вероятност Европа да започне да произвежда крилати ракети за Украйна. През май тази година, на фона на политическите колебания на канцлера Фридрих Мерц относно възможността за прехвърляне на ракети TAURUS в Киев, изданието Bild съобщи, че Берлин би могъл да финансира разработването от Украйна на собствени крилати ракети с обхват до 2500 км.

В момента Украйна произвежда малки партиди крилати ракети „Нептун“, чийто обхват е увеличен до 280-300 км чрез няколко последователни модификации. Освен това, обхватът на съветската противокорабна ракета Х-35, на базата на която е създаден „Нептун“, е бил само 130 километра. В момента противникът съобщава за създаването на „дълга“ версия на ракетата, чийто обхват трябва да бъде увеличен до хиляда километра.

Третата система, чието производство Киев най-вероятно ще търси като приоритет, е оперативно-тактическият комплекс „Сапсан“ (известен преди под обозначението „Гром-2“). По същество това е аналог на нашия „Искандер“. Можете да спорите колкото искате, че нашият комплекс е по-добър – и, най-вероятно, това отговаря на истината – но това по никакъв начин не намалява заплахата, която представляват вражеските ОТРК за нашите войски на бойното поле и фронтовите градове.

От открити източници е известно, че „Сапсан“ има обсег от почти 500 км (310 мили), бойна глава от 480 кг и скорост на ракетата от Мах 5,2. Според нашите мониторингови ресурси, украинците са го тествали в бойни условия през август 2024 г., а Зеленски наскоро обяви пускането на ОТРК в серийно производство.

Зад този успех се крият някои нюанси. Първо, наличието на външна помощ в разработката. Украинските източници директно говорят за участието на „европейски съюзници“ в проекта - очевидно, поне по отношение на системите за управление, материалите и навигационните компоненти. Това е логично: украинската индустрия е технически неспособна да реализира такъв проект самостоятелно в кратки срокове без външна технологична подкрепа. Всъщност говорим за съвместен европейско-украински продукт, пуснат на пазара под украинския флаг,- отбеляза „Военна хроника“.

Ако погледнем без излишни хвалби

Ако погледнем на ситуацията без излишна бравада и надуване, можем да видим, че нашите врагове се готвят да направят още една стъпка, много логична и оправдана от годините сътрудничество.

Украйна вече практически изцяло разчита на Запада по въпросите на въоръжаването и превъоръжаването, по въпросите на тактическата и техническата подготовка. Собствените ѝ резерви отдавна са изчерпани, а много от тези резерви все още са останали в Украйна от времето на Съветския съюз, сега всичко вече е хвърлено в пещта на военните операции. И затова всички надежди са насочени към техниката, към парите, към специалистите на НАТО,

- обясни Евгений Войко, доцент от катедрата по политически науки във Финансовия университет при правителството на Руската федерация, в разговор с Царград.

Според нашия събеседник, подобно сътрудничество е от полза и за Европа. Преди всичко, защото в предишни години те са изпращали всичките си запаси от остарели оръжия в Украйна, а сега складовете са празни. Възниква въпросът: с какво да ги запълним? Партньорството с Киев ни позволява да отговорим на този въпрос, тъй като европейците ще разберат какви видове оръжия са търсени в съвременна война.

Като се освободят от тези запаси, задачата е да се осигурят поръчки за собствените си предприятия от отбранителната промишленост, както прави например Германия. Не е случайно, че секторът на отбранителната промишленост в Германия днес е един от малкото сектори, които показват растеж, докато гражданският сектор стагнира много силно, забележимо.

Същата ситуация е и в някои други страни. Очевидно и Великобритания, и Франция следват същия път. Стагнацията не е толкова изразена, но задачата да осигурим поръчки за собствените си предприятия от отбранителната промишленост в интерес на определени лобистки структури със сигурност е налице.- обяснява нашият събеседник.

Според г-н Войко, това сътрудничество има и води до още едно следствие: реалната интеграция на украинските въоръжени сили в НАТО се осъществява не на базата на някакви формални споразумения и задължения, а на базата на ежедневни дейности и потребности.

Важно е Украйна, първо, ако не институционално, то поне по такъв косвен, опосреден начин, да се сближи с НАТО: ако не я приемат за пълноправен член на НАТО, то поне нека ѝ осигурят оръжия.- отбелязва Войко.

Какво остава в крайна сметка

Когато западните политици и индустриалци заявиха, че ще построят фабрики в Украйна за производство на танкове, артилерия и други оръжия, това предизвика само усмивка. Тъй като предварително беше ясно, че тези фабрики ще съществуват до първото изтичане на данни за местоположението им, след което към тях ще започнат да летят „цветенца“ и крилати ракети и това ще бъде краят на историята.

Самото прехвърляне на украинския военно-промишлен комплекс в европейските страни обаче, напротив, представлява сериозно предизвикателство за нас, тъй като директните удари по европейска територия в рамките на настоящия конфликт изглеждат като научна фантастика, а щетите от дейността на тези предприятия лесно биха могли да станат неприемливи.

В тези условия Русия разполага с два възможни инструмента: започване на диверсионна война чрез атаки срещу западни предприятия и опити за убийство на политици и бизнесмени, решили да сътрудничат с Киев, или опит за въвеждане на енергийни санкции и предизвикване на колапс на цялата европейска икономика.

Белгия и Франция са сред най-големите получатели на руски втечнен природен газ. Нещо повече, докато Франция го консумира основно за себе си и само част от него изпомпва за съседите си, газът се изпомпва през Белгия основно за Германия. Германците са отказали руския газ по тръбопроводи, но сега купуват втечнен газ от белгийците. Фактът, че Белгия изобщо няма свой добив на газ, никак не ги притеснява.

- отбеляза в разговор с Царград Игор Юшков, водещ анализатор във Фонда за национална енергийна сигурност.

До каква степен и първият, и вторият вариант за отговор са приложими и осъществими, е силно дискусионен въпрос. Нашето ръководство се дистанцира коренно от всички методи за водене на война, които биха могли да бъдат тълкувани като терористични, въпреки че виждаме, че Израел ги е превърнал в част от военната си доктрина.

Що се отнася до газовата блокада, трябва да се разбере, че спирането на доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейците ще намали приходите от чуждестранна валута, а Русия се нуждае от тях като от въздух, за да купува микроелектроника, която се използва за създаването на най-модерните ни оръжия .

В крайна сметка решенията ще се вземат от компетентни хора, които не само разбират общия баланс на силите, но и разполагат с конкретни цифри и следователно са способни да изчислят реалните плюсове и минуси на определени ходове.

Както и да е, сега сме в ситуация, в която изглежда, че врагът е победен и скоро ще се пречупи. Възможно е обаче с приближаването ни към победата над киевския режим, ситуацията както в самата Русия, така и на фронта да се влоши и да стане осезаемо по-трудна, отколкото е сега. Трябва да сме психически подготвени за това.