На 15-16 юли Ташкент беше домакин на международна конференция „Централна и Южна Азия: регионална взаимосвързаност. Предизвикателства и възможности ”. На нея бяха обсъдени много въпроси, а някои от тях отидоха далеч извън региона. Тя привлече вниманието и с факта, че обяви нов проект за урегулиране на конфликта в Афганистан, който - освен самия Кабул - включваше Пакистан, Узбекистан и САЩ. Присъствието на нерегионален играч там ни кара да се тревожим не толкова за ефективността на работата на този „квартет“, колкото за възможни провокации, които могат да се очакват от Вашингтон в централноазиатската посока.
Причините за това са няколко: след 20-годишно присъствие в Афганистан и опустошителна война, САЩ се опитват отново да наложат своя дневен ред. Ако проектът за „изграждане на нация“ в Афганистан се провали напълно, къде е гаранцията, че останалите инициативи, които САЩ налагат, ще бъдат успешни?
Вероятно проектът "Нов път на коприната" ще бъде възроден под егидата на Вашингтон, където САЩ ще се опитат да заемат водеща позиция и да контролират политическите и икономическите процеси в региона. Или ще бъдат пуснати някои допълнителни модели, насочени към запазване на регионалната фрагментация.
Освен това Иран, прекият съсед на Афганистан, който взе значително участие в уреждането, беше изключен от четворката. Няма я и Русия, която също предостави платформа за преговори между талибаните и афганистанското правителство.
Също така е важно, че САЩ официално подчертават значението на C5 + 1, като изключват от този процес не само Иран и Русия, но и Пакистан.
На 16 юли на уебсайта на Държавния департамент на САЩ се появи текст на съвместно изявление, което беше одобрено от правителствата на Република Казахстан, Киргизката република, Република Таджикистан, Туркменистан, Република Узбекистан и Съединени Американски щати.
Те също така говориха за взаимосвързаността на региона, както и за защитата на правата на човека (тази формулировка беше ясно въведена по искане на представителя на САЩ), но акцентът беше върху връзките между Южна и Централна Азия.
Тоест, тези страни се преструваха, че Русия, която остава влиятелен играч в региона, не съществува и интеграционните процеси ще протичат без нея, въпреки че от блока С5 Киргизстан и Казахстан са членове на Евразийския икономически съюз, Таджикистан е член на ОДКБ, а Узбекистан също е член на ШОС.
Но руският външен министър Сергей Лавров предложи по-широка конструктивна програма. Разбира се, той отбеляза, че „в светлината на прибързаното изтегляне на контингентите на САЩ и НАТО, несигурността в развитието на военно-политическата обстановка в и около тази страна рязко се увеличи."„
"Афганистанската криза утежнява терористичната заплаха и проблема с незаконния трафик на наркотици, който достигна безпрецедентни нива", заяви Лавров.
" Очевидно е, че при сегашните условия съществуват реални рискове от „преливане“ на нестабилност към съседни държави. Заплахата от такъв сценарий е сериозна пречка за участието на Афганистан в регионалното сътрудничество", каза още той.
Що се отнася до Русия, беше предложено да участва на всички нива в максималния брой инициативи и проекти. По-специално беше отбелязано следното:
„Неразделна част от процеса на формиране на Голямото евразийско партньорство е задълбочаването и разширяването на интеграционното взаимодействие в рамките на Евразийския икономически съюз. Бих искал да отбележа със задоволство, че през декември 2020 г. Узбекистан се присъедини към работата на Евразийския икономически съюз като наблюдател", каза той.
"Координацията между интеграционните асоциации, действащи в Евразия, се провежда, по-специално, в рамките на привеждането в съответствие на плановете на Евразийския съюз с проекта на Китайската народна република „Един пояс, един път", заяви Лавров.
"Заедно с партньорите работим за формирането на взаимосвързано пространство между Общността на независимите държави (ОНД) и ШОС - чрез прилагането на набор от координирани мерки в търговията, транспорта, цифровите, енергийните и други области", добави той.
Министърът говори и за обещаващи международни проекти в региона с участието на Русия: възможността за свързване на Транссибирската железопътна линия и коридора Европа-Западен Китай с нови регионални проекти, предложени от узбекската страна.
Освен това преструктуриране на енергийната инфраструктура на Централна и Южна Азия (тъй като Евразийският съюз работи за формиране на единен пазар на електроенергия, този процес може да бъде синхронизиран с електрификацията на Централна и Южна Азия); и полагането на нови газопреносни маршрути, включително дълго обсъждания газопровод TAPI (Туркменистан - Афганистан - Пакистан - Индия).
Между другото, Русия сега строи атомна електроцентрала в Узбекистан, което ще бъде първият подобен проект в цяла Централна Азия.
Що се отнася до домакина на събитието, Узбекистан, на първо място, там искат да получат преференции от бъдещи логистични проекти.
Първо, говорим за железопътната линия Термез-Мазар-и-Шариф-Кабул-Пешавар, която ще свързва Узбекистан с Пакистан. Представители на трите държави подписаха съответно споразумение. Въпреки че Афганистан все още остава проблемна връзка, тъй като същият газопровод TAPI остана на ниво концепция поради проблемите в страната.
Ако железопътната връзка може да работи, това ще даде възможност на Узбекистан да навлезе не само на пакистанския пазар, но и в Азиатско-Тихоокеанския регион през дълбоководното пристанище Гуадар, което е част от Китайско-пакистанския икономически коридор ( CPEC).
Съответно Пакистан получава достъп до пазарите на Централна Азия. Ако Узбекистан се присъедини към Евразийския съюз, той също ще получи достъп до това пространство. Теоретично и по-нататък - към Европа.
Съответно, чрез CPEC Китай засилва влиянието си в Централна Азия, което вече е без това е доста голямо в рамките на инициативата „Пояс и път“.
Сега трябва да разгледаме това от гледна точка на Съединените щати. Ще искат ли всички тези инициативи, които потенциално да донесат дивиденти на страните от региона, включително официални опоненти, да бъдат приложени?
Най-вероятно е точно обратното. САЩ ще се опитат да поставят спица в колелото по време на изпълнението на тези проекти, особено ако Русия и Китай участват.
Следователно, в интерес на всички държави в региона, е необходимо да се неутрализира влиянието на Съединените щати възможно най-скоро и да се изключи тяхното участие от максимално възможния брой проекти, насочени към интеграция.
Превод: СМ
