/Поглед.инфо/ Продължение от “Агонията на еднополюсния свят и събудените събудените чудовища”

Преди години във връзка с войната в Ирак известната журналистка от CBS Лесли Сталл зададе един откровено нелеп, провокативен въпрос на държавния секретар Мадлен Олбрайт, (известна като основният архитект на войната в Косово): “Струваше ли си цената половин милион иракски деца да умрат в името на демокрацията?“ Олбрайт, без да се замисли, отсече: “Да, според мен си струваше!“

Също така преди години по време на “хуманитарната война“ в Либия друг държавен секретар, и също основен архитект - този път на войната в Либия, Хилари Клинтън, научавайки в ефир за убийството на Кадафи, (съсечен с мачете), засмяно плясва с ръце, изричайки: "We came, we saw, he died" ѝ (“Ние дойдохме, видяхме, той умря!“).

Напълно разбираемо времето на Дантевия ад, на чудовищата, пуснати на свобода, е времето на една много особена “истина“, някои я наричат Пост-истината. Парадоксалното е, че този период се представя като кръстоносния поход на демокрацията и човешките права. Самият Оруел трудно би си представил степента и мащаба на извратеност на 4-тата власт - на тези институции, които на времето се наричаха с думата медии, а днес с право са заслужили новия си статус си на това, което в социалните мрежи се нарича “телевизионна канализация“.

Този вид пропаганда никога да не е прекъсвала, още от времето на Третия Райх, когато пропагандата и мас-медиите сключиха забележителен по своята ефективност вуду съюз. В продължение на месеци, започвайки с далечната 1999 г., същата тази вуду пропаганда заработи този път в режим 24/7. Посланието бе едно - заклеймяването на Слободан Милошевич, борещ се срещу терористична организация “Освободителна Армия на Косово“ (и то според Държавния департамент на САЩ). Това обаче не попречи на неговия тогавашен секретар Мадлен Олбрайт да характеризира Милошевич като “най-голямото зло“ и “Касапинът на Балканите“. Както и се очакваше, този рефрен бе поет от най-влиятелните стожери на Западната журналистика - BBC , PBS, CNN, Washington Post, New York Times, Le Monde, The Guardian, за да признаят те по-късно със зле прикрита неохота невинността на Милошевич. Посмъртно. Той умря в затвора в Хага, след като му бе отказана медицинска помощ.

Същият сценарий последва през 2003 година, когато “телевизионната канализация“, преди всичко CNN и BBC, бомбардира общественото мнение с неизбежния предстоящ край на цивилизацията, поради страховитите оръжия WMD (WeaponsofMassDestructions) на Садам Хюсеин. Той бе набързо обесен, само за да признаят малко по-късно, че той, както бе и Милошевич е всъщност невинен. Оказа се, че Ирак няма оръжия за масово унищожение. В случая през 2011 г. с Либия на Кадафи дори не бе направен опит за реабилитация, да оставим “гражданската война“ в Сирия в която Башар Асад се бореше срещу “Джихад Интернационал“, въоръжен и щедро финансиран от демократичния Запад.

И тук стигаме до Украйна. Западните медии предпочетоха да не се притесняват и да не отразяват факти, противоречащи на логиката на украинския “генезис“ за започването на това “вероломно нападение срещу с нищо не предизвикалата го Украйна”. Никой от стожерите на западната журналистика не зададе въпроса как така Киев реши да подложи на обстрел десетки градове с цивилно население? Не зададе въпроса какво е обяснението за започването на АТО (антитерористична операция), използваща тежка артилерия, авиация и танкове срещу близо 7-милионното цивилно население в Донецк и Луганск и пр. По каква логика жителите на Луганск и Донбас се превърнаха в терористи, само защото отказаха да приемат държавния преврат на Майдана? И както Крим, поискаха референдум с цел присъединяване към Русия.

Ако приемем, че един ден провинция Квебек реши да се отдели от Канада (всъщност по време на референдума през 1995 г. фрагментацията на Канада бе в буквалния смисъл на косъм), правителството в Отава ще реши ли да използва бойна авиация и танкове и ще обстрелва ли Монреал и Квебек сити? И дали западните медии ще вземат страната на Отава? Малко вероятно, тъй като разделението между граждани и терористи е трудно за преодоляване. Провинция Квебек има малко по-голямо по брой население - 9 милиона, та как точно тези 9 милиона ще бъдат ре-дефинирани от граждани в терористи? Звучи не особено убедително. Но само на пръв поглед!

След като Абу Мохамед ал-Джолани, от джихадист стана пръв либерал и управник на светската Сирия, а Ал Кайда от терористична организация се превърна в демократична неправителствена структура, тогава къде е проблемът мъртвите деца от “Алеята на ангелите“ да станат терористи?

Оказва се, че дори в Канада, както в Украйна, подобен медиен пирует е възможен.

Пример. В не толкова далечната 2021 г. в страната, където прекарах по-голямата част от живота си - Канада, над 100 000 граждани се стекоха в центъра на столицата, за да протестират срещу драконовите мерки по време на Ковид. Това бе народът на Канада - жени, деца, възрастни, инвалиди, цялата етническата и расова мозайка на канадския мултикултурализъм бе пред Парламента. Центърът на града бе окупиран от камиони, но имаше и временни детски площадки, в които децата играеха, имаше портативни сауни, ди джеи, сцена за музиканти и т.н. “Конвоят на Свободата“ по-скоро приличаше на увеселителен парк. Този протест бе охарактеризиран от официалната публична медия CBC, повтаряща думите на министър-председателя Джъстин Трюдо, като “сборище на терористи, нацисти, хомофоби, женомразци“ (без преувеличение!).

Но да се върнем към Украйна. Естествено медиите предпочетоха да не споменат 14 000 жертви на АТО - ПРЕДИ започването на войната в Украйна, нито “Алеята на ангелите“ - убитите от украинската артилерия 400 деца, чиито имена са увековечени в черен мрамор. Агресивната война на Путин не бе ли, всъщност това, което НАТО използва като претекст в Косово, а именно - “хуманитарна интервенция“, целяща да спре геноцида?

Газа или това, което е останало от нея.

Възможно ли е, и ако това е така, в кой случай геноцидът, въпреки обещанието “neveragain!” (никога повече!), има моралното право да бъде оправдан? Оказва се, че може не само това, но и да бъде излъчван по телевизията в прайм тайм. Разрушаването на 2.5-милионен град и системното убийство на цивилно население в Газа, при което, според ООН, са убити над 13 000 деца, също както “Алеята на ангелите“ се представя като Антитерористична операция. Това е информацията, която ни се поднася по така наречената “телевизионна канализация“ Нима тези, които държат само микрофони, а не и оръжие, нима техните ръце не са също оцапани? Дали като при Шекспировия Макбет, гримът ще е достатъчен да прикрие кръвта?

Убеден съм, че журналистите, или така наречените “presstitudes” (от преса и проститутка, термин напоследък употребяван за водещи журналисти в казионните медии) напълно осъзнават, че докато зомбираха общественото мнение с фабрикувания “casusbelli” за войните в Югославия, Косово, Ирак, Либия, Сирия, Украйна, техните “факти“ довеждат само до едно – до смърт. И задават ли си въпроса за какво точно умряха толкова много цивилни и военни? За да защитят интересите на MobilOil и Exxon в Ирак, Total в Либия, или BlackRock в Украйна? Естествено такива въпроси не се задават.

Защото има днес далеч по важни проблеми – свързани с така наречената “cancelculture”, изтриването и зачертаването на всичко руско. Симфонични концерти на известни руски музикални изпълнители и диригенти са отменени, поради простата причина, че те са руснаци. Както по времето на Третия Райх, когато антисемитизмът бе превърнат във водеща държавна политика, така днес русофобията е основната държавна политика на Запад.

Както по време на Третия Райх, публикации на еврейските автори Кафка, Маркс, Айнщайн са изхвърлени и изгорени, така днес руски литературни класици като Толстой, Пушкин, Чехов, Тургенев се изхвърлят от библиотеките.

Дори в световен музей като Метрополитън промени името на картина от 1899 г. на Едгар Дега от “Руска танцьорка“ на “Танцьорка в украинска рокля“.

В София, в града в който съм роден, паметникът на Съветската армия, победила фашизма, бе варварски нарязан. Но в страната, в която живея - Канада, в Едмънтън, полицията охранява 24 часа без прекъсване паметник на SS „Дивизия Галиция“, за да не бъде осквернен!

Надписите от времето на Третия Райх: “Евреите не са добре дошли“, днес са заменени с “Руснаците не са добре дошли!“

Не бе ли всъщност изригването на необузданата агресия на Кристалнахт, в която нощ 100 евреи бяха убити, сходно с агресията на Майдана, в който 110 украинци загубиха живота си.

Нима няма сходство между вандализирането на еврейските бизнеси и взривяването на Северен поток?

За да стигнем до следващия зов на Хитлеровите доброволци: “Да тръгваме да убиваме евреи!“ Нима това не наподобява днешния зов на наемници и доброволци: “Let’sgotosomesafariandkillssomeRussians! („Хайде да отидем на сафари и да убиваме руснаци!).

Завършвам отново с Грамши: “Старият свят умира, а новият свят се бори да се роди: сега е времето на чудовищата“.

Чудовищата на Дантевия ад, уви, днес се събудиха .

Първата част прочетете тук: https://pogled.info/svetoven/agoniyata-na-ednopolyusniya-svyat-i-sabudenite-chudovishta.177440

* Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада.