/Поглед.инфо/ “И не се чудете, защото дори Сатаната се маскира като ангел на светлината“.

Библията

Преди близо 100 години един от най-авторитетните умове по това време в Италия - Антонио Грамши, написва следните редове: “Старият свят умира, а новият се бори да се роди – сега е времето на чудовищата“.

Разбира се, той има предвид най-мракобесната идеология, която ще залее като кървавата река Флегетон на Дантевия Ад, демократична Европа, люлката на Реформацията, Магна Харта, Френската Буржоазна революция, оставяйки едва няколко оазиса избягали като по чудо от колективната психоза на фашизма – Швейцария, Англия, Швеция (в този списък е и Турция). Останалата част от бастиона на либерализма и човешките права ще бъде погълната от чудовищата, пропълзели от тъмните векове от времето на Ян Хус, които ще изпепелят 100 милиона човешки живота.

Такава е печалната равносметка на Втората световна война, в която изтребваха евреи, хомосексуалисти, ЛГБТ-тата (както днес, те и тогава са били на особена почит, но с обратен знак - в “синергия“ с O Tempоres, O Mores! ), цигани, - неясно защо, тъй като както арийците те също принадлежат към индо-европейската раса, както и всички други inferior етноси, руснаци, белоруси, поляци, сърби. Към тази категория принадлежат също (естествено) комунисти, социални демократи, профсъюзни дейци, но и интелигенцията, без значение на нейната етническа (расова) принадлежност.

В Библията това е описано като времето на счупването на Петия Печат, времето на хаоса, на стенанията на светците, на погромите и на масовите убийства, Наред с колективната психоза съществува друг, далеч по-разбираем, феномен, който преди повече от 200 години ирландският философ Едмънд Бърк обяснява: “Триумфът на Злото. Настъпва, когато добрите хора не правят нищо“. Да си припомним цитата на Пастор Мартин Ниемолер, протестантски свещеник, затворен по време на Третия райх в Германия:

“В Германия първо дойдоха за комунистите; Не казах нищо, защото не бях комунист. Тогава те дойдоха за евреите; Не казах нищо, защото не бях евреин. След това дойдоха да доведат работниците, членове на профсъюзи; Не съм бил синдикалист. След това те дойдоха за католиците; Не казах нищо, защото бях протестант. Накрая дойдоха за мен и нямаше кой да протестира.”

Чудовищата, или изчадията на Дантевия ад, ще обсебят ума на иначе политически слабо интересуващите се хора (politically uninvolved persons), които в древна Елада са се наричали с думата идиотус - оттам идва и популярната дума идиот (на български имаме друг термин – гъбари). Разбира се, по-точният състав на това мълчаливо мнозинство са дълбоко отвратените от сбирщината, самоопределила се като български политически елит, но най-вече от вакханалията на откровена посредственост, безскрупулна корупция и главозамайваща продажност. Това е разбираемо, но не и оправдано.

Същите тези чудовища, за които пише Грамши, ще обсебят съзнанието и на напълно нормални хора, като ги подтикнат да извършат едни от най-ужасните изстъпления - погромите на Хитлеристките доброволци в Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Молдова, избивайки цели еврейски села и квартали без дискриминация: жени, деца, бебета, старци (умишлено спестявам на читателите начините на умъртвяване). Това е доказателството, че кошмарните фантазии на Йеронимус Бош. обрисуващ Дантевия ад, в този момент, уви, са реалност.

Ето какво пише Едуард Саид по този повод в своето есе “Сблъсъкът на Невежеството”: “Именно (Жозеф б.а.) Конрад, по-силно, отколкото някой от неговите читатели в края на деветнадесети век би могъл да си представи, разбра, че разликите между цивилизован Лондон и “сърцето на мрака“ бързо се сринаха в екстремни ситуации и че европейската цивилизация може мигновено да изпадне в най-варварските практики без… подготовка или преход.“

Тези чудовища до идването на Третия Райх ще превърнат традиционно толерантната Германия в страна на погромите, на холокоста и на концентрационните лагери. Този процес, разбира се, притежава своята вътрешна логика и еволюция. В самото начало, по пътищата на Германия наред с пътните надписи на села и градове ще се появят надписите “Juden sind nicht willkommen“, “Евреите на са добре дошли!“. Логично следващата спирка е аудафето, горенето на “неправилните“ книги, за да стигнем до “Kristallnacht” и накрая до патоса на Хитлеристките доброволци “Lasst uns ein paar Juden töten!“ (“Хайде да тръгваме да убиваме евреи!“).

Чудовищата днес

За разлика от времето на Грамши, днес събудените чудовища на пръв поглед изглеждат далеч по-поносими, дори в една извратена логика привлекателни, ако мога така да се изразя, тъй като по дефиниция те са задължително политически коректни. В интерес на истината, дори излъчват благовидност, след като се явяват пазители на универсалните принципи на неприкосновеността на човешките права, въплътени в мантрата за демокрация и евроатлантизъм, каквото и да означава това в днешните смутни времена.

Съществува известна заимстваност от ентусиазма и еднопластовата, едно-измерима naivite (макар и да има и далеч по-точна дума), напомняща нелепата помпозност на методистките проповедници, чиято изкуствена възторженост е довела католическата общност до ритмичен транс. Липсата на смислов синтез между факти и аргументи в този случай е умишлена. Това е мисловният фундамент, върху който се конструира менталната матрица. Но защо се прави това? Обяснението е очевидно, както отбелязва Хенри Бийчър: “Невежеството е утробата на чудовищата.“

В този контекст чудовището или чудовищата придобиват своето изконно място на съществуване, както и право на размножаване в това, което Андрей Платонов назовава “Прекрасният и гневен свят“. Но как тези същества се държат, веднъж напуснали тенебрите на мрака. “Talking soft and carry a big stick !“ (Говори нежно, но и носи голяма тояга - ред от песен на Марк Кнофплер, днес това е безспорната доминанта на новата геополитическа епоха или “валсът на вампирите“, както неотдавна особено цветисто се изрази един известен руски политик.

Две ключови събития бележат началото на този валс - падането на Берлинската стена и ритуалното самоубийство на СССР. Тези събития отекнаха като библейски гонг, събуждайки от летаргията (в интерес на истината тя не бе дълбока) позабравените чудовища, разкъсали прангите на Студена война. Добре дошли във времената на чудовищата… Разпадането на СССР естествено не бе единственото приемливо обяснение за събуждането на изчадията адови.

Американската изключителност, смисловият фундамент на американската идентичност, а от там и нейната ”Manifest Desteny” (доколкото ми е известно никой не е предявявал претенцията да бъде облагодетелстван от нея) този път бе превключена на турбо обороти. Особено след като нео-консервативното крило на Републиканската партия, гравитираща около мозъчния център ”NewAmericanCentury” . т.н, проект за “Нов Американски Век“, с подобаващия триумфализъм на безапелационната пуританска логика провъзгласи “Краят на историята“. Така светът навлезе в съвършено нова орбита.

Казано по метафоричен начин, на нашата планета й бе съобщено, че тя е придобила нов гравитационен център - един единствен полюс на gravitas, на една легитимна власт. За онези, които по някаква причина са пропуснали това събитие, то този полюс се намира в окръг Колумбия, по-точно в столица й Вашингтон. По същото това време се появи и наръчникът, разясняващ как да навигираме в “космическото“ пространство на новия глобален ред. “Краят на историята“ според настоящото статукво е не само перманентен, но по-важно - не подлежи на интерпретации. Казано по-просто: ако не приемете и не спазвате диктата на орбитата на новата gravitas (въобразявайки си, че може да имате някаква макар и ограничена политическа независимост) алтернативата е ясна, същата тази gravitas ще ви прати в небитието, тоест в безграничния мрак на вселената.

Казано в прав текст: Вашата държавата ще бъде унищожена а държавният ви глава убит.

Нима именно това не бе посланието от пустинята в Ирак през 2003 г.?

Както отбеляза един от най-видните апологети на еднополюсния свят - Краутхамер, това е неизбежната цена при разширяването на “Империята на свободата, демокрацията и свободния пазар“, като добави под сурдинка: дори “ако е необходимо, чрез военна сила“.

В това изявление няма нищо оригинално. Използването на на военна сила е плагиат от аксиомата на Древния Рим: “Не е нужно да ни уважават; това, което е нужно, е да се страхуват от нас!“

Както е известно, епохата на чудовищата бе провъзгласена с бомбардирането на Югославия (Косово) по времето на администрацията на Бил Клинтън, забележете за първи път без одобрението на Съвета за Сигурност(!). Използването (не е грешка) на 1000 бойни самолета на НАТО де факто не само делегитимира ООН, но преди всичко игнорира основоположния за следвоенната световна архитектура за сигурност. член 51, позволяващ военни действия единствено в случай на самозащита. Така кутията на Пандора бе отворена и на страшилищата бе постлан… червеният килим. Какво имам предвид? От този момент аргументът за “casus belli” изненадващо се оказа излишен.

Косово естествено бе само пилотен проект. Истинската цел бе далеч по-амбициозна – преди всичко НАТО да се сдобие с един нов “raisond’etre”, тоест някаква смислена причина за съществуване. Нима епруветката с бял прах на Колин Паул само три години по-късно не бе доказателство (всъщност какво значение има дали е бил антракс, брашно, прах за пране, или кокаин), че Новият Рим е решил да изпрати половин милионна армия в пустинята на Сахара? Както и се очакваше, пустинята изобилстваше с камили, но не и с оръжия за масово поразяване. Един американски наблюдател зададе шеговито въпроса: не можаха ли да скрият в задните части на камила поне една ракета, за да улесним легитимирането на тази “освободителна“ за човечеството война? Да си припомним баналния факт, че всъщност според международното право това бе агресивна война, и също да си да припомним, че именно поради същата причина бе създаден Нюрнбергският съд, осъдил Германия за започването на агресивни войни.

В своята книга “Войната“ Гуин Даер отбелязва, че войната в Ирак не бе толкова за петрол, нито за изтласкването на традиционния геополитически конкурент в Близкия Изток СССР или за блокирането на зараждащия се конкурент в района - Китай, колкото за изпращането на едно недвусмислено послание до целия свят: какво да се очаква в случай, че Новият Рим е разгневен.

Както вече споменах, посланието в прав текст бе: Внимавайте как ще се държите в новия еднополюсен свят, защото вашата държава просто може да бъде унищожена и то заедно с вашия държавен глава. Нима това не бе съдбата на Югославия, на Ирак, на Либия. на Сирия сега (e, Асад, макар и в изгнание, е още между живите).

При едно от посещенията му в Пентагона на главнокомандващия силите на НАТО в Европа, четиризвезден (американски) генерал Уесли Кларк, му е показана секретна паметка, според която САЩ планират да унищожат седем държави за пет години, започвайки с Ирак, след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран. На въпроса каква е причината за тези войни, отговорът е бил: “Не знаем, но изглежда това ще стане“.

Добре дошли във времето на страшилищата на войната в което “casus belli” се оказва безсмислен. Наистина? Въпросът на този особено значим проблем ще бъде разрешен по македонски - като с развръзката на Гордиев възел. Какво имам предвид?

Все още световен хегемон, САЩ имат прерогатива да изберат единия от двата варианта на вечната дилема – chicken-egg (кое е първично кокошката или яйцето) в контекста на дилемата за сигурност. Ориентирана към човешките права, или ориентирана към етатичната, тоест държавната сигурност.

Първата опция застъпва принципите на международното право, според които териториалната цялост на държавата е върховна, неприкосновена, докато втората я обрича на неизбежна фрагментация, базирайки се на принципа на самоопределение. По този начин глобалният ред, според хегемона, е просто функция на принципа “съюзник – опонент”. Ако сте съюзник на САЩ, териториалната цялост на Украйна или Испания не подлежи на дискусия, докато в противния случай страните опоненти, Югославия, Русия, Сирия подлежат на разпарчетосване.

Нещо повече, поради ”Manifest Desteny” САЩ могат да се намесват във вътрешните работи на тези “авторитарни“ страни, насърчавайки демократични ценности чрез изпитаната технология на “смяна на режима”. Следователно, според тази логик, съвсем нормално е либералният интернационализъм да е възможен и подкрепян в Косово, но напълно невъзможен в Крим. Както помним, международното право в съответствие с Устава на ООН се основава на принципа на суверенното равенство на всички страни. Е… не съвсем, по-скоро реалността е като в “Животинската Ферма“ на Оруел, където суверенното равенство на държавите в този нов глобален ред следва максимата “всички животни са равни, но някои са по равни от другите“. Така основаният на общи правила международен ред на практика създава двустепенна система на принципа “съюзник – опонент”. И от там новият протокол за прилагане на “casus belli”.

Тук се натъкваме на един изключително важен момент. От този момент нататък единните правила са заменени с трибунала на общественото мнение. Казано по-просто, по този начин елегантно се ерозира легитимността на ООН, на Съвета за Сигурност и щафетата се предава на CNN, ( Американския вариант на вестник “Правда”), която решава кога и къде аргументът за “casus belli” да бъде приложен.

Следва “Изчадията адови и медиите”.

Продължението прочетете тук: https://pogled.info/svetoven/izchadiyata-adovi-i-mediite.177441