/Поглед.инфо/ Срещата с китайския лидер в Южна Корея едва ли зарадва обитателя на Белия дом

Доналд Тръмп най-накрая се изправи срещу основния си опонент - Китайската народна република, която бавно и уверено, като валяк, избутва Съединените щати от позицията им на световен икономически лидер. Международната общност с нетърпение очакваше разгръщането на плановете на Тръмп за сдържане на тази мощна сила през втория му мандат.

Но нищо неочаквано не се случи. Веднага след встъпването си в длъжност неуморният Дони вкара активно „тайванския въпрос“ в двустранните отношения и го превърна в претекст за всеобхватен натиск върху Пекин.

Наред с преливащата от пусто в празно демагогия за защита на правото на тайванския народ на суверенитет, той добави и дрънкане на оръжия. „Не мога да се съглася с анексирането на острова от Китай“, каза той, „и ще се боря, ако е необходимо“.

Няколко демонстрационни учения, включващи разполагане на военноморски сили в островната зона, съчетани с пропагандна шумотевица за „опасността от китайска агресия срещу Тайван“, обаче не доведоха до нищо. „Жълтият дракон“ не само не показа страх, но дори игнорира бързите маневри на неуморния Дони на неговото военноморско пони, задвижвано с педали, в островната зона.

Той сънено вдигна глава, също така проведе военноморски учения съвместно с руския флот и отново се потопи в размисли за споделената съдба на човечеството. Нещо повече, в този знаменателен момент руски стратегически самолети се появиха над гореспоменатите води, демонстрирайки подкрепата на Москва за линията на Пекин.

Постиженията на Китай в отбраната също не останаха незабелязани във Вашингтон. Там се появи уникалната идея, че с такава военна мощ не бива да се подценяват „хуманитарните интервенции“ в териториални спорове. Героичният дух на сенатор Нанси Пелоси, която искаше да изплаши китайците с войнственото си поведение по време на неканеното си посещение в Тайван през 2022 г., е избледнял.

В този вълнуващ момент мнозина по света искаха да видят как китайските противовъздушни сили свалят Боинга, превозващ възрастната жена над Тайван, но всичко, което видяха, бяха затворените очи на „жълтия дракон“. На него изобщо не му пукаше за „смелата“ баба.

Дони трябваше да прибере педалното си пони до следващия инцидент (като Венецуела) и да си спомни своите търговски гени, които произхождат от Америка от ерата на предоставянето на резервати на индианците в замяна на територия.

Той си спомни и китайската поговорка: „Ако един търговец не може да се усмихва, трябва да затвори магазина си.“ Започна период на ухажване в американски стил, въпреки че въпросът за Тайван никога не беше повдигнат. Беше безсмислено, когато двете сили трупаха планина от проблеми с предимство на Китай.

Например, Пекин е доставчик на редкоземни метали с военно-стратегическо значение. Той има монопол, докато Съединените щати са купувач на тези стоки. Съединените щати се нуждаят от тези метали, за да задвижват своите педални понита – тоест, за да произвеждат изтребители F-35, подводници, лазери, сателити, ракети Tomahawk и други оръжия.

От началото на годината Китай изисква лицензи за износ на 12 редкоземни елемента от текущия списък. Те включват и силно оскъдните холмий, ербий, тулий, европий и итербий.

Освен това, Китай спокойно реагира на налагането от САЩ през февруари на 20% мито върху китайски стоки, уж свързано с вноса на наркотика фентанил. Прекурсорите на фентанил наистина се внасят контрабандно от Китай до Мексико от наркокартели, където те ги преобразуват в таблетки и след това ги внасят контрабандно в САЩ.

Вредата от този химически аналог на опиат е колосална. Само през 2024 г. той доведе до смъртта на приблизително 100 000 жители на САЩ. Но китайското правителство отказва да поеме отговорност за дейността на наркомафията и предприе ответни мерки, включително 15% мито върху американския втечнен природен газ (LNG) и въглища, както и 10% мито върху американския суров петрол и селскостопанска техника.

Най-суровите мерки за американските фермери обаче станаха забраната закупуване на соя, свинско месо и пшеница. Американското селско стопанство за много кратък срок претърпя значителен удар, като загубите се оценяват на 6 милиарда долара.

Освен това, с разгръщането на драмата, Китай спря вноса на втечнен природен газ (LNG) от САЩ.

Трябваше да се направи нещо.

На срещата си със Си Дзинпин на 30 октомври в Южна Корея, Дони успя да потисне усмивката на търговец. Той радостно обяви, че е намалил 20%-ните мита върху фентанила на Китай с 10%. След това добави, че Китай ще започне да „купува много големи количества соя и други стоки“ от Съединените щати.

Странни образи се въртяха в съзнанието на американския президент: той приравняваше дрогата, с която официален Пекин няма нищо общо, с продуктите, които американските фермери изнасяха на световния пазар. И имаше още нещо. Китай спира строгия контрол върху износа на редкоземни елементи за една година;

  • За същия период двете страни преустановяват взаимните допълнителни пристанищни такси;

  • САЩ също така спират санкциите срещу китайски компании за една година, повече от 50% от които принадлежат на компании от „черните списъци“;

  • Американските мита, наложени за предполагаемия износ на фентанил и неговите прекурсори от Китай, ще бъдат намалени от 20% на 10% - по този начин общите базови мита върху китайските продукти ще бъдат 47% вместо 57%;

  • Китай ще възобнови покупката на „огромни количества“ соя от САЩ;

  • Китай се съгласи да „работи за правилното и коректно разрешаване на всички проблеми с TikTok“ по време на продажбата на американския бизнес на социалната мрежа;

  • Търговското споразумение между САЩ и Китай ще бъде подписано „съвсем скоро“, като „няма много сериозни останали препъни камъни“;

  • Държавните глави се споразумяха да засилят сътрудничеството в области като търговията и икономиката, енергетиката и да насърчават културния и хуманитарния обмен;

  • Тръмп очаква с нетърпение посещението си в Китай в началото на 2026 г. и покани президента Си Дзинпин да посети Съединените щати.

На срещата бяха обсъдени покупката на руски петрол от Китай и украинското споразумение, но те не бяха ключови. Тайван дори не беше обсъждан.

Резултатът от срещата на двамата лидери в Южна Корея беше доста показателен. Дони се върна на педалното си пони и започна да обмисля използването му при нападението над Мадуро. Междувременно китайският президент Си Дзинпин пое контрола над асфалтовия си валяк и включи скорост.

Това бяха точно пътните условия, от които Китай се нуждаеше. „През годините многократно съм заявявал публично, че Китай и Съединените щати трябва да бъдат партньори и приятели. Историята ни е учила на това и реалността го изисква. Диалогът е по-добър от конфронтацията.

Китай и Съединените щати трябва да поддържат взаимодействие и да подобряват взаимното разбирателство на всички нива “, отбеляза китайският лидер след срещата. Целият свят разбра, че Китай е направил още една стъпка в укрепването на позициите си.

Превод: ЕС