/Поглед.инфо/ Интелектуалецът е този, който притежава определени интелектуални способности. Той е готов да се обърне към различни теории и рационални методи. За разлика от интелигента (хаотична и креслива личност), той е конкретен и полезен.

Тук може да се обърнем към прочита на Антонио Грамши. Грамши има теория за значението на автономността на културата за социалните изменения.

Според Маркс икономическите отношения лежат в основата на знаменателя на обществото, а в числителя е надстройката (политическата надстройка, в която се отразяват процесите, случващи се в основата).

Грамши, анализирайки опита на Болшевишката революция в Русия, отбелязва, че последователността е нарушена. Измененията, които трябва да се случват в индустриална Европа, не се случват, а където не трябва - аграрната страна - се случват. Според Грамши това се случва, защото надстройката се оказва автономна по отношение на основата, изпреварва я.

Грамши отива по-надалеч: има и културна съставна (по-отдалечена от основата). Културата е зона, която също като Болшевишката партия може да бъде напред и да предопределя и партийната структура, и основата.

Според Грамши културата се прави от интелектуалците. Интелектуалците според Грамши са хора, които са освободени от обществото от нуждата на участват във физически труд, а също така незадължително да бъдат функционери или партийци. Това са хора, свободни от основата и политическата надстройка. Интелектуалецът е носител на независимо съзнание, който е способен да направи избор, който да не е предопределен нито от класа, нито от мястото в партията или обществото.

Грамши казва, че всеки човек е интелектуалец. Само че обикновеният човек е лош интелектуалец, вредящ или начинаещ.

Културата е полето, където действа интелектуалецът.

Според Грамши интелектуалецът е способен да промени света, да повлияе на икономиката и така нататък.

Интелектуалецът е отговорен пред основните онтологични параметри на историята. Според Грамши интелектуалецът прави свободен избор между труда и капитала. Интелектуалецът може да направи избор в полза на капитала, без да има капитал. Може да направи същото по отношение на труда. Той сам предопределя своята класова принадлежност. Той може да остане и извън партията. Но когато той направи избора, той сключва историчеки пакт, който и го прави интелектуалец.

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=iFUEtTEcgdQ&feature=emb_logo

Превод: В. Сергеев