/Поглед.инфо/ В САЩ, в щата Флорида, се подготвя дело за бившите войници Цвайфелхофер и Ланг, които са обвинени в грабеж и убийство. Заради три хиляди долара те са застреляли на решето американска брачна двойка. Съвсем доскоро те са били наемници в Украйна, воюващи в редиците на “Десен сектор”, опериращ под егидата на ЦРУ, а след това са прехвърлени в Колумбия за борба срещу „комунистите и режима на Мадуро“.
Тази история е интересна, защото показва с конкретен пример, че наемници, платени от САЩ, се стичат в Колумбия от цял свят. Професионалистите на терора се чувстват спокойни тук. Почти ежедневно в Колумбия се убиват социални активисти и бивши партизани на Колумбийските революционни въоръжени сили (ФАРК).
Партизанското обединение ФАРК е създадено през 1964 г. в отговор на терора на десните сили. Целта на ФАРК е да изгради социалистическо общество. След като установяват контрол върху значителна част от територията, „фаркистите“ изграждат училища и болници, защитават жителите от земевладелците, наркокартелите и паравоенните групи, използвани от колумбийските военни за наказателни операции.
През 2016 г. колумбийското правителство и партизаните сключиха мирно споразумение. Правителството обеща амнистия на партизаните и легализиране на ФАРК . Обещана е аграрната реформа. В резултат на тези споразумения се появи партията „Общи революционни алтернативни сили“. Партията получи 5 места в горната и долната камара на парламента. Тя си постави за цел да изгради общество, основано на социалната справедливост: „Само в държава, освободена от управлението на капиталистическите елити, бедните имат бъдеще. Колумбия се нуждае от нова политика, насочена към интересите на работниците. " Мирът в Колумбия обаче така и не дойде. След сключването на мирното споразумение стотици бивши партизани бяха убити.
Сред жертвите преобладават социалните активисти - хора, които отстояват идеите на социалната справедливост и никога не взимат оръжие. Много от тях са жители на контролираните от партизаните зони, преподавали са в училища, защитавали са индианците във форуми, участвали са в протести срещу хищничеството на петролните и минни компании, срещу зверствата на собствениците на земя, които отнемат земите на селяните под смъртна заплаха.
Извършителите на покушенията срещу социалните активисти са избрани кадри на въоръжени крайнодесни паравоенни групировки. Създадени от заможни собственици на земя и наркокартели с подкрепата на правителството, те държат колумбийците от десетилетия в страх. Въпреки официалното им разпускане, техните действат и работят и днес. В същото време властите, въпреки че обещаха амнистия, държат в затвора десетки и стотици бивши бойци на ФАРК и не помислят за аграрна реформа. През последната година много колумбийци с леви убеждения, при това не само членове и привърженици на ФАРК, получават заплашителни писма: "Ще убием всички ви."
Всъщност колумбийското правителство води борба за унищожаването на демобилизираните кадри на ФАРК и техните съюзници.
И днес в Колумбия отново вземат оръжие. Обвинявайки властите в изтребването на бившите бунтовници, няколко командири на ФАРК отново свикаха части от 1,2 до 1,5 хиляди души. Най-големият резонанс беше предизвикан от факта, че командирът на ФАРК Иван Маркес излезе в нелегалност и винаги е бил скептичен към мирните споразумения и беше прав в много отношения. Иван Маркес бе подкрепен от полевия командир Хесус Сантрих и някои други „коменданти“. Властите също стигнаха до безизходица в мирните преговори с друга партизанска организация - Националната освободителна армия (НОА).
Колумбия е много далеч от демокрацията. Днес това е опора на сили, възприели традициите на кървави диктатори от Сомоса и Щроснер до Пиночет. В продължение на десетилетия Вашингтон даваше власт на своите хора в Колумбия. Настоящият президент Иван Дюке е един от тях. Фокусът на президентските му задължения е да създаде условия за западните инвестиции и да укрепи съюза със САЩ. Президентът в сянка на Колумбия Алваро Урибе, вербуван от ЦРУ в средата на 80-те години на основание компрометиращи доказателства, не загуби влияние. Според сметките на Администрация за борба срещу наркотиците на САЩ) той е на 82 място сред наркодилърите. По негово време Колумбия най-накрая затвърди позицията си на американски плацдарм в Латинска Америка.
Пренебрегвайки увеличаването на производството на кокаин в Колумбия, през юни 2018 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Колумбия ще се присъедини към Алианса като „глобален партньор“. Участието на Колумбия в структурата на съюза е до голяма степен фокусирано върху превръщането ѝ в наказател на целия регион.
Президентът Дюке следва строга политическа линия по отношение на съседна Венецуела. Ситуацията на границата става все по-остра и Западът обвинява венецуелското правителство за това. Има реална възможност в Колумбия да се проведе голяма провокация с помощта на ЦРУ, за да се прекъсне мирният процес и да се обвини Венецуела в това. Правителството на Николас Мадуро приема сериозно опасността: опитите за дестабилизиране на Венецуела и обясняване на необходимостта от нахлуване в тази страна заради предполагаемата заплаха от боливарианския режим се чуват от Богота и Вашингтон от години. Въпросът е дали администрацията на Тръмп ще се реши на това.
Под предлог за борба с трафика на наркотици хиляди американски войски са разположени в колумбийските бази. Представители на американското южно командване уверяват, че няма планове за намеса във Венецуела. Разработва се друг стандартен сценарий. Министерството на правосъдието на САЩ обвини президента Мадуро и няколко негови служители в участие в трафика на наркотици. Държавният департамент обяви многомилионни награди за информация, която ще доведе до арестуването им. Същността на обвиненията е: „Докато заемат ключови позиции в правителството на режима на Мадуро, тези лица подкопават общественото доверие, като улесняват доставката на наркотици от Венецуела, включително контрол на самолети, заминаващи от въздушната база във Венецуела, както и контрол на маршрутите за доставка на наркотици през пристанищата на Венецуела.“
Всички слухове, отправени от американски агенти във Венецуела, се възприемат във Вашингтон като истината. Въпреки че е известно, че лаборатории за производство на наркотици работят в Колумбия под закрилата на колумбийското контраразузнаване и паравоенните организации. А готовият продукт се транспортира с леки самолети, регистрирани в САЩ. Има десетки случаи, когато ВВС на Венецуела свалят тези самолети над територията си.
Мадуро многократно е предупреждавал Вашингтон, че всеки опит за използване на сила срещу Венецуела "ще доведе до по-лоша версия на Виетнам". И това не са празни приказки.
Превод: В. Сергеев