/Поглед.инфо/ В Северна Корея Ким Чен Ун поиска подготовка за война и смени ръководството на въоръжените сили. Няколко седмици по-рано Си Дзинпин направи същото в Китай. Руският флот провежда почти непрекъснати учения с китайския флот.

На свой ред Япония и Южна Корея изразяват загриженост относно плановете на Китай за Тайван и декларират намерението си да засилят отбраната си съвместно със САЩ. Филипините преминават в открита конфронтация с Китай относно суверенитета над Втората верига Томаса, атол, разположен във филипинската изключителна икономическа зона, на 194 километра от островите на провинция Палаван.

Австралия заявява, че е готова да подкрепи военната операция на САЩ за защита на Тайван, докато Нова Зеландия съобщава за опасения за сигурността си поради амбициите на Китай.

Особено интересна е загрижеността на Нова Зеландия, която е толкова далеч от Китай и е толкова надеждно покрита от териториите на враждебни на Пекин страни (Австралия) и мощни флоти (САЩ), че десантът на китайски войски на островите на Нова Зеландия е технически осъществимо само след поражението на цялата тихоокеанска коалиция, потенциално противопоставяща се на Пекин.

До пълното военно поражение на САЩ и Австралия (с окупацията на последната), територията на Нова Зеландия е логистично недостъпна за каквато и да е десантна операция. Но местното ръководство е притеснено (или казва, че е), всъщност оправдавайки това „вълнение“ от потенциалното участие на Нова Зеландия в антикитайската коалиция.

Великобритания вече изпрати кораби в Тихия океан, като не крие антикитайската насоченост на тази военноморска експедиция. Съединените щати оказват активен натиск върху Индия, но досега не са успели да я накарат да се оттегли от позицията си на неутралитет.

Но те блокираха доставките на калай от Мианмар за световния пазар (10% от световния пазар на калай и 98% от потреблението на този метал в Китай). Освен това американците започнаха поредната си "нормализация" на отношенията с Иран, при това сложна - саудитците също изведнъж се пропиха с приятелски чувства към довчерашните смъртни врагове и никой не обръща внимание на възмутените изказвания на Израел.

Въпреки всички усилия, Америка не успя да наложи мир на Русия в Украйна при свои условия. Но Зеленски стартира нова вълна от мобилизация, като същевременно забрани на тийнейджъри 16-18 да напускат страната и обяви намерението си да забрани и на жените да напускат страната.

Киев се опитва на всяка цена да получи стоте хиляди нови мобилизирани месечно, които му липсват, за да компенсира загубите и да продължи борбата за инициативата.

В случай, че той не успее и украинската армия започне да предава територия с ускорени темпове, бързо губейки остатъците от боеспособност, поляците (с пълната подкрепа на САЩ) разполагат армия за нахлуване на границата с Беларус и подготвят експедиционна сила за влизане в Западна Украйна.

Възможно е Варшава да се опита да повтори съветския трик по модела от 1939 г. Тогава Червената армия навлезе в Полша на 17 септември, изчаквайки момента, в който полското правителство напусна страната, което даде възможност да се обяви, че полската държава де факто е престанала да съществува и СССР поема под закрила жителите на териториите, които според "линията на Кързън", прокарана от Антантата, са признати за руски и са окупирани от Полша след войната от 1920 г. и Рижкия мир на 18 март 1921 г.

Сега Варшава очевидно не е против да изчака украинското правителство да избяга от Киев, за да направи подобно изявление по отношение на териториите на Западна Украйна. Така Полша се надява да избегне военна конфронтация с Русия.

Но в Украйна, с подкрепата на Полша и Съединените щати, бяха обучени банди беларуски бунтовници, избягали от страната в резултат на неуспешния цветен преврат от 2020 г., който беше иницииран и подкрепен от Полша.

Ако успеят да отприщят повече или по-малко сериозен граничен конфликт и вътре в Беларус американските разузнавателни агенции успеят да организират поне нещо подобно на реч в подкрепа на инвазията, това може да бъде изключително трудно за Полша (почти невъзможно, като се имат предвид нейните по-ранни действия и изявления) за избягване на нахлуването в Беларус (армия за нахлуване под формата на танкова и две моторизирани дивизии, без да се броят по-малките части и формирования, вече е разгърната и продължава да се засилва ежедневно), което неизбежно ще доведе до сблъсък с Русия .

Така изготвеният от САЩ план за въздържане на Русия от активна подкрепа на Китай, пренасочване на вниманието и ресурсите й към Запада, предвижда няколко различни варианта за развитие на ситуацията.

Като цяло САЩ явно изпреварват Китай по отношение на мобилизирането на своите съюзници и могат да провокират прерастването на тайванската криза във въоръжен конфликт във всеки един момент, когато сметнат за това.

От друга страна, като се има предвид по-високото ниво на мобилизация на китайското и корейското общество, Пекин и Пхенян може да не чакат по-нататъшно влошаване на стратегическата ситуация за себе си, а да ударят превантивно.

За Китай активната позиция на КНДР е важна, тъй като нейната армия, дори и без започване на военни действия, оковава не само всички въоръжени сили на Република Корея, но и американските поддържащи сили (включително военноморски) на Корейския полуостров. Тя ще бъде принудена да разпредели значителна част от силите си в корейското направление и Япония

За Ким Чен-ун участието във военна конфронтация със Запада на страната на Китай е преди всичко шанс за възстановяване на корейското единство със сила. Шанс, който може да не се появи отново след десетки или дори стотици години.

От друга страна, Китай е принуден по някакъв начин да отговаря на непрекъснато зачестяващите провокации на Запада. В допълнение към нарастващата готовност за открита конфронтация на Филипините, които разбират, че на фона на тайванската криза е напълно неизгодно за Китай да бъде въвлечен в нова криза с Манила, виждаме как Уилям Лай, вицепрезидент на Тайван, въпреки протестите на Пекин, прави провокативна спирка в Съединените щати по време на посещението си в Парагвай.

Освен това, за да не се съмнява някой, че това е антикитайска демонстрация, по време на тази спирка той заявява, че Тайван няма да се страхува от заплахи и няма да отстъпи пред Китай. В самите САЩ започват да говорят за възможността за официално признаване на независимостта на Тайван, намеквайки на Пекин, че все пак ще го принудят да се бие.

Всъщност основните участници в потенциалния тайвански военен конфликт мобилизираха съюзници и условно разположиха своите сили. И едните, и другите не могат да бъдат сигурни, че в близко бъдеще общата политическа ситуация за тях (и в региона, и в света) няма да се влоши.

Поддържането на войските във висока бойна готовност струва сериозни пари и натоварва всички ресурси на държавата като цяло. Решението за започване на военни действия или за отстъпление и отказ от политическа позиция трябва да бъде взето възможно най-скоро.

И за американското, и за китайското ръководство отстъплението ще означава начало на сериозна вътрешнополитическа криза. Нещо повече, за радикалните демократи, които залагат на семейство Клинтън, чиито интереси във властта се представляват от екипа на Байдън и които от своя страна са оторизирани посредници между американската финансова олигархия и политическата класа, както и представители на финансовата олигархия в американската политика, президентските избори през 2024 г. и затова те обещават да бъдат изключително трудни: действащият президент не се ползва с авторитет сред избирателите и всеки теоретично преминаващ кандидат от Демократическата партия може да се опита да се дистанцира от неуспешната политика на Клинтън, която жертва интересите на мнозинството на американците за интересите на финансовата олигархия.

Само високопоставена военна (или политическа, ако има капитулация без война) победа позволява на Байдън да бъде задържан за втори мандат (ако умре, вицепрезидентът ще поеме управлението и нищо няма да се промени).

В Украйна Съединените щати загубиха и опитите за преиграване на ситуацията ще отнеме много време и няма да имат ефект до изборите.

В същото време защитата на Тайван от китайската инвазия с помощта на американския флот, подкрепена от флотовете на Япония, Филипините, Австралия, Канада и Обединеното кралство, не изглежда безнадеждна работа.

Напротив, съотношението на силите на флотите и военновъздушните сили на страните позволява на американците да гледат с оптимизъм в бъдещето и да се надяват да удавят китайските планове за обединение в Тайванския пролив (войските трябва не само да могат да десантират, но и също така да ги снабдяват и попълват редовно, което в условията на господство в морето и във военновъздушните сили на коалицията ще бъде трудно).

Китайският ядрен арсенал (над 300 бойни глави от всякакъв клас) все още не е достатъчно голям, за да уплаши сериозно САЩ. Не всички носители са междуконтинентални, така че САЩ могат да очакват да свалят повечето от ракетите, но ако нещо пробие, щетите ще бъдат големи (град, два или три), но не фатални, въпреки факта, че САЩ има възможен отговор на Китай с 2-3 хиляди бойни глави, след което те (до попълване) трябва да имат приблизително същия брой, за да сдържат Русия.

Така че всички основни участници не просто са готови за война в Тихия океан, всички са заинтересовани от разрешаването на тайванската криза възможно най-скоро (дори и с военни средства), защото вътрешнополитическата ситуация изисква победи, а разположените сили не могат да бъдат в състояние на чакане твърде дълго и всеки има основание да разчита на победа, като има предвид, че ще може да изиграе всички слабости на врага и да не позволи на врага да изиграе собствените си слабости.

Тайванската криза е много по-мащабна и по-опасна от украинската, а страните й достигнаха финалната линия, блъснаха се една в друга и все още нямат намерение да забавят.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?