/Поглед.инфо/ Двете седмици война не вървят добре за Пашинян. Изглежда, че Майдан-премиерът губи по всички фронтове - както на огневата линия, така и във външната и вътрешната политика.

Съдейки по това колко трескаво Пашинян търси подкрепа, като призовава световни лидери, явно му е припалило: той просвещаваше Фрау Меркел за „правото на арменския народ на Карабах“, но получи съчувствие само на думи, както между другото, от Макрон и Трюдо.

Изцяло погълнат от предизборната кампания, на Тръмп изобщо не му е до Пашинян с неговите проблеми: в хегемонистичната държава, поразено от коронавируса и мощното вътрешно разделение, нещата тръгват към нова гражданска война. Ако някой от кандидатите победи - никоя от противните страни не възнамерява да се откаже от властта за велик живот ...

От съобщенията в медиите стана известно, че Пашинян буквално е прегрял телефона, обаждайки се на Путин, за да привлече отново подкрепата на Русия в случай на повратна точка във войната в полза на Азербайджан.

Очевидно отговорът на Путин не е успокоил Майдан-премиера: „Задълженията на Русия по ОДКБ не се отнасят за Карабах“.

И дори опитът за самореклама във войната беше фиаско за Пашинян. Неговият политически опонент, бившият президент Кочарян, беше първият, който напусна Ереван, за да посети, придружен от верни на него генерали, бойните полета, което предизвика рязък прилив на съчувствие към политика не само в НКР, но и в самата Армения.

И като цяло трябва да отдадем почит на бившия президент на Армения - заминаването му със своя опит и авторитет във воюващата република изглеждаше като напълно естествено желание да помогне на своите сънародници в беда.

На този фон закъснялото пътуване на замаскирания Пашинян със замаскираната му съпруга до Нагорни Карабах изглеждаше като слаб опит за политически дивиденти - да си върне точки и да спечели поне малко популярност. А Пашинян се нуждае от популярност в обществото днес като хляб, като въздух, тъй като не само се оказва, че не е готов за нова конфронтация с Азербайджан, но и се превърна в един от основните виновници за кризата.

Война с въздушни и артилерийски удари се окажа нужна в Армения, за да прозрат, че Пашинян става единствено за уличен подстрекател. За нищо повече.

Най-популярните теми за дискусии в Армения са участието на обкръжението на Пашинян в контрабандата на цигари и рязко влошените отношения между министър-председателя и силите за сигурност, причинени от кадрови рокади, основани на принципа на замени от трън та на глог в полицията, армията и държавната сигурност.

В началото на юни Пашинян уволни ръководителите на Генералния щаб на Службата за национална сигурност Артак Давтян, на полицията - Арман Саркисян. При това и двамата не останаха на поста си повече от 3 месеца.

Уволнението на основните служители по сигурността не е настъпило поради некомпетентността им. Пашинян им се е разсърдил за нарушаване на забраната за масови събития по време на карантина - присъствие на сватба. И вместо да зашлеви виновните с тежко порицание, той ги освободи от службата. Видите ли, „да се научат дисциплина“.

Смяната на 29-годишния шеф на Националната служба за сигурност Аргишти Кярамян с Микаел Хамбардзюмян миналия четвъртък изглежда като обосновано решение.

Кярамян е откровен соросоид без опит в системата на държавната сигурност, чиято основна дейност беше да идентифицира и прочисти арменското правителство от държавни служители, съпричастни към Русия. По този начин оставката му е жест на отчаяние и в същото време сигнал към руското ръководство за „корекция на курса“.

Трудно е да се каже как Кремъл реагира на начина, по който Пашинян внезапно започна да действа. Най-вероятно оставката на един соросоид, дори от ключова позиция, няма да е достатъчна за затопляне на отношенията, тъй като доста на брой от тези паразити са се установили на други важни и не толкова важни постове, включително министерствата на външните работи, икономиката и финансите.

Очевидните недружелюбни действия на арменските власти за изтласкване на руския език от училищата, „оптимизирането“ на излъчващата мрежа от руските телевизионни канали, както и наказателните дела срещу руските дъщерни дружества на Руските железници и “Газпром” са все още болезнено свежи в паметта.

И като цяло не се вижда Пашинян открито да променя политическата ориентация на Армения, прекъсвайки отношенията с фондациите на Сорос и арменските съветници от САЩ, тясно свързани с Държавния департамент, поради което републиката е изпаднала в днешните трудности.

Наблюдателите отбелязват, че кадровата политика на Пашинян, насочена към заместване на длъжностни лица на принципа на лична лоялност към премиера, предизвиква дълбоко недоволство сред държавните служители. В същото време неговите политически опоненти от кръга на сваления Саркисян, „които не са отишли никъде“, следят отблизо ситуацията. Според редица експерти в Армения назрява дворцов преврат, за който войната в НКР може да послужи като катализатор.

Други причини за провала на 2,5-годишното управление на Пашинян са липсата на икономическа програма, съгласуван дневен ред, както и обществената нервност по време на войната и пандемията с КОВИД-19.

Арменското общество е дезориентирано от подмятанията на елитите между крайните стремежи към Запада, като не се получава нищо в замяна освен одобрително потупване по рамото и критична зависимост в икономиката и сигурността от Русия и интеграционните структури на ЕАИС ОДКБ с редовно плюене в кладенеца, от който пият вода...

Китайците изглежда имат проклятие към враговете си, „да живеят в интересни времена“. Има се предвид - от огъня на огъня.

Във всеки случай Пашинян не е лидерът, с когото Армения ще постигне не само просперитет, но и обикновена стабилност. И той също е виновникът за войната и вълненията като цяло, от които Армения не е успяла да избяга повече от две години. Или на някой така и не му е омръзнало да живее в „интересни времена“?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели