/Поглед.инфо/ Рожденият ден на Владимир Ленин обикновено се разглежда при нас като архаичен и чисто съветски празник, наследен от изминала епоха и неактуален за постмодерната съвременност на XXI век.
Всъщност не е така. Интересът към фигурата на Владимир Илич стабилно се засилва в моменти на икономическа криза, като тази, която Европа преживява за пореден път – привлича вниманието на политици, активисти и интелектуалци. Така, посещавайки преди седмица поредната акция на френските „Жълти жилетки” ние видяхме на нея будка с лява литература, където присъстваха писанията на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Кастро, Мао, американския бунтар Малкълм Екс и буркинийския революционен лидер Тома Санкара.
Скандирането „Хо, Хо, Хо Ши Мин – Че Гевара, Ленин”, с ударение върху последното ударение на фамилията и сега е популярно на масовите шествия в центъра на Париж. И това не са някакви си пенсионери, такива, на които сме свикнали на постсъветските демонстрации на левите организации”
Впрочем и самият Ленин не обича много периода на своето парижко изгнание, предпочитайки да си спомня за другите периоди на продължителната си емиграция. „От всички мои скитания бих избрал Лондон или Женева… Не веднъж сме си спомняли Женева, където се работеше най-добре, където имаше удобна библиотека, по-малко нервен живот”, спомня си Илич след революциите за основния град на френскоезична Швейцария, където той се запознава с Георги Плеханов, а след това постоянно живее и работи – през 1895, 1900, 1903-1905, 1907-1908 и 1917 година. Макар и в името на справедливостта, преди това той сам често ругае едни или други неща в пуританската столица, живееща по архаичните завети на теолога Жан Калвин. Въпреки това, съвременна буржоазна Женева най-внимателно пази паметта за наследството на знаменития руски емигрант. Разхождайки се по ленинските места, се убедих, че на дома на адрес Ул. „Плантапоре” №3 виси посветена му мемориална табличка: „Владимир Илич Улянов-Ленин, основател на Съветската държава, живя в този дом между 1904 и 1905 година”. А пристигащите туристи, които се разхождат на брега на Рона, на чиято крайбрежна се намира дома, се стараят да си направят на неин фон оригинално селфи.
Освен това Ленин живее в Женева на улица „Каруж” №91-93, където се намира болшевишката столова на Лепешински, библиотеката, партийния архив, редакцията на вестник „Напред” и „Пролетарий”, а също така квартирите на цяла редица болшевики, които просто са наричали този район по руски маниер – „Каружка”. Оказва се, че сега в ленинската квартира живее някаква мароканка, а на нейните парадни двери са поставили специално друг номер – за да не я притесняват западните левичари, желаещи да огледат знаменитата емигрантска квартира на вожда на световния пролетариат.
А в местния университет, където впрочем се учи на границата на вековете балсамиралият тялото на Ленин доктор, сега виси обявление за студентски семинар, посветен на ленинското наследство.
Но и това не е всичко. През 1921 година, още докато Ленин е жив , женевската община заръчва на скулптура Пол Бо да увековечи Владимир Илич на средновековната часовникова кула Молар, която по право се смята за един от символите на знаменития швейцарски град. Изпълнявайки тази поръчка, майсторът изрязва необичаен барелеф с изображение на лежащия Ленин, над който ласкаво се накланя жена в антични дрехи. Над барелефа е изсечен надпис: „Женева – градът на изгнаниците”. И тази композиция е сега място за срещи на съвършено аполитичните женевци, които не подозират, че подобен паметник навярно в съвременна Украйна би станал жертва на официалната политика на декомунизация или на най-банален вандализъм.
Друго емблематично ленинско място на швейцарския град е помещението на бившето кафе „Ландолт“, което служи като място за дискусии на политическите руски емигранти. Според легендата патриархът на руските социалисти, Плеханов, веднъж тук е призовал бъдещия лидер на меншивиките Мартов на дуел, когато не са се съгласили по пасаж на Маркс.
Но най-привлекателната история за някогашно кафе винаги е историята на една митична дървена маса, на която Ленин твърди, че е изрязал собственото си име - след което впоследствие е била отнесена и продадена на непознати парижки антиквари, предвиждайки по свой начин романа „Дванадесетте стола“.
Старите улици на Женева биха могли да разкажат много за личните дела на лидера на руската революция. „Женева е особено добра с общата култура и необикновения комфорт на живота ... всяка вечер отивахме на кино и театър, обикновено не чакахме края на спектакъла, а по средата отиваме на разходка до езерото,” отбелязва Ленин в бележките си, разказвайки за вечерите с Надежда Крупска. Тук, в страната на алпийските планини и езера, се развива известният роман с Инеса Арманд, който след това е необосновано обезглавен в постсъветската литература - въпреки факта, че кореспонденцията ѝ с Ленин като цяло не дава фактическа основа за това.
Какво казват тези дългогодишни детайли от биографията на една от водещите руски фигури от ХХ век? В момент, когато руските политици са въвлечени в безкраен спор за погребването на тялото на Ленин, което сега стои в Мавзолея, жителите на най-известния град в най-централноевропейската страна се гордеят с образа на Ленин. Те не се опитват да го изстъргват от стената на древната градска кула - считат го за наследство, което освен това привлича вниманието на туристите, пристигащи в Женева.
И това отношение трябва да послужи като пример за руския народ - така че да не бъде пометен в бъдеще от вълна от разрушителен политически вандализъм, който вече е причинил непоправими щети на културното наследство на Украйна.
Превод: В.Сергеев