/Поглед.инфо/ Във всяка достатъчно устойчива система, която съществува от дълго време се появяват уникални подсистеми, които са заключени точно под нея. Класически пример са различните уникални видове организми, които се появяват в процеса на еволюцията в крайно тесни екологически ниши и могат да съществуват единствено, докато тези ниши съществуват. Еволюцията вече не е за тях – твърде висок е прагът, който разделя реалния свят и мястото, където се намират.
Като пример могат да се посочат някакви микроорганизми, живеещи в горещите извори при действащите вулкани. Да, те нямат конкуренция, защото при такива температури никой не може да живее, но ако изведнъж вулканът заспи, те вече нямат шансове да оцелеят. Защото еволюционният път към преход към нормално осигуряване на енергия изисква много дълго време – а температурата на извора ще падне практически за миг. Именно така впрочем измират динозаврите – те твърде много зависят от топлия климат. А млекопитаещите, за които климатът съвсем не е важен, еволюират.
В икономиката ситуацията, общо взето е подобна. Ако икономиката на някоя страна е достатъчно разнообразна, то, разбира се, жизненият стандарт на населението може да бъде не толкова висок, колкото в някои други страни (в това число и заради това, че поддържането на разнообразието обичайно иска допълнителни ресурси), но затова път, ако нещо се случи (монументално по мащаба си), то страните с излишно специализирана икономика ще рухнат (и колкото е по-силен катаклизмът, толкова повече страни ще рухнат), а пък наличието на диверсификацията дава ресурси, с които може не просто да се престроиш под нови условия, но и дори, може би на участваш в писането на новите правила.
Типичен пример за специализирани страни са тези от Прибалтика и да кажем България, които са напълно ориентирани на търсенето от СССР. И съответно, когато този източник изчезва, те рухват, при това до състояние на пълна икономическа катастрофа. Кой почни това, че през 70-те години промишлеността на България е по-голяма от тази на Гърция и Турция взети заедно? Кой помни за промишления град Рига? И е съвсем непонятно какво ще правят тези страни в настоящата ситуация и дали изобщо може да им се помогне, без да се отделя за това специален ресурс.
Но има и по-големи страни, които са станали заложници на съществуващата Бретън-уудска система, изградена върху долара. И сред тях има доста големи, например има сериозен въпрос, как ще се почувства Китай от падане на световното търсене. А и САЩ твърде силно са свикнали да наркотичната игла на доларовите емисии. Впрочем, днес няма да говорим за тях. Сега ще говорим за Турция.
Турция много качествено се влезе в строя на „Западната“ система на разделение на труда (която след 1991 г. стана световна), получавайки доволно големи външни пазари предимно в Евросъюза. Външни - това е важно, Турция не е способна да поддържа висок жизнен стандарт за населението и развита икономика на основата на вътрешните си пазари, населението не е достатъчно. Но виж, удържането на външните пазари при икономически катаклизми не е възможно за Турция и това се изясни, след като тя бе достатъчно откровено „отрязана“ по отношение на влизането в ЕС. Страните от Източна Европа – да влизат. А Турция – не!
И работата може и да не достигне до разпада на ЕС, защото просто затягането на правилата на износа на турска продукция ще постави икономиката на тази страна пред крайно сериозни проблеми. На нея категорично са ѝ нужни външни пазари. И защото в Турция има сериозни национални елити , макар и често хапещи се един друг, тук те поставиха въпроса напълно сериозно.
Идеите са много: от възстановяването на Османската империя, до съживяването на „тюркския свят“, или, ако искате на Тюркския хаганат. И тук се изясни нещо ново и интересно. В част от хаганата проблемите започнаха веднага: различните тюркски страни и територии се вписват в своите икономически структури и доста бързо се разбра, че трябва да се откажат от локалните преимущества в името на „тюркската дружба“, а преимуществата от нея все някога ще дойдат. В този момент местните елити може и да не оцелеят (както нашите бактерии на вулкана), а затова и не подкрепиха тази идея.
Срещу Османската империя се изправиха едновременно две сили. Първата е политическият ислям, който добре почни своя статут в Османската империя. А втората… В момента, в който Турция започна да прокарва този проект, тя не бе много ясна, но стана такава след Брекзит. Великобритания се нуждае от валутна зона и тя се насочи към арабския свят. А ако се говори за съвкупен ресурс, то Великобритания го има в повече, отколкото Турция.
Така се оказва, че да се създаде пазар собствена основа не става, старата (ЕС) се пука по шевовете. Какво остава? Остава Евразийският съюз. Но влизането в него изведнъж означава да се създаде ситуация, подобна на тази, която имат тюркските държави по отношение на „тюркския свят“: мигновена загуба на пазарите на ЕС и далечна изгода някъде в бъдеще. Но по настоящия начин повече не може: правилата в алтернативната на Запада система, която вече явно се нарежда, вече се пишат, още повече, съдейки по срещата „на Елба“, тоест, исках да кажа, в Хелзинки, този процес е вече признат, трябва срочно някъде да се вреди, за да бъде сред учредителите ѝ. Които получават някои допълнителни бонуси просто заради съществуването си.
И Турция, което е характерно за нея, измисли ход! Напълно нормален и разумен: да влезе в БРИКС! Да, това не е Евразийския съюз, но със сигурност не е НАТО. Няма как тя да се ругае за това (Китай, Индия, Бразилия! – това са прилични страни, дори и от гледна точка на САЩ). Демонстративната крачка е направена, а следващата, както се разбира, е влизането в Евразийския съюз, но вече с някои допълнителни бонуси (и като най-голямата след Русия икономика и като първата страна, която не е била в състава на СССР). Тук, наистина, има някои конкуренти (кой каза Япония?), но те засега явно се бавят…
Всичко горепосочено, разбира се, са само разсъждения. Но предвид това, че основната част от това вече го описах преди 15 години, може да се заподозре, че има някаква рационална мисъл в тях. Още повече , че тогава все още нямаше нито БРИКС, нито БРИК, а имаше само логика. Която остава.
Превод: Поглед.инфо