/Поглед.инфо/ Ако така продължават нещата, смяната на режима ще е след 3 седмици. Това не го казва телевизионен експерт, а вицепрезидентът Ванс. Както винаги категорично, екстремно, безалтернативно. САЩ вече достатъчно се натърпяха. Търпението на Тръмп също приключи. Зеленски някога образцов политик, сега стана бреме. Кръволок със златна корона и окървавени ръце.
Ванс вече явно е решил да се отърве от бъркотията. Дните на Зеленски са преброени, неговите претенции за още власт вече паднаха в канала. В Украйна се ширят протести. Бащи крещят, че синовете им са загинали бадева. Берлин плаче по загубените милиарди. Зад тая шумотевица обаче се появи нещо още по-неприятно. Оказа се, че Ванс не се е захванал пак с темата просто да критикува, а за да произнесе присъда и да стане неин изпълнител. Човек, който предупреждаваше Европа, но който не беше чут. Това което той открито слага сега на масата, вече не е просто въпросът с корупцията. Това е проблемът с един провлачен във времето колапс на режим, който Западът не може повече да защитава. Това е началото на един не толкова афиширан, но разчетен и изчислен ендшпил.
Нека върнем за малко лентата обратно. На мюнхенската Конференция по безопасност, сам сред навалица от единомишленици, Дж. Д. Ванс се реши на недопустимото. Той нарече стратегията за Украйна морално безотговорна и стратегически безумна. А после поиска контрол върху дадените и пръснати милиарди. Ние не можем да изпращаме милиард след милиард в страна с дълбоко вкоренили се корупционни проблеми, при това без да разполагаме с действен надзор, заяви той тогава.
Решението изглежда е взето. Зеленски трябва да си ходи. Зеленски е в капан. Отвън е подложен на натиск, а в собствената си страна е свит в ъгъла. Властта му стремително се стопява. Кирил Буданов, шефът на военното разузнаване и най опасният вътрешен опонент на Зеленски е изпратил едно доста мрачно послание в Телеграм, което буквално предизвика шок. Нацията ще загуби, ако отвътре бъде разкъсана. Ние трябва да си върнем земята, която изгубихме. Това може да е предупреждение, но може да е и начало на метеж. Независими анализатори говорят за възможен военен преврат. По същото време Симон Хирш потвърди слуховете, които от месеци циркулират из дипломатическите среди. Тръмп, Ванс и британското разузнаване не само предсказват падането на Зеленски, а са се заели да планират предстоящото. Завъртяха се в пространството и първите имена. При закрити врати се провеждат негласни разговори. Тоест, това не е просто план за екстремна ситуация, а е планиране на нова ситуация в нова страна. Възможен наследник е Буданов, властолюбивият генерал, човек със западна ориентация, подкрепен от Ванс и Тръмп. Но може и да е друг, дори и, ако се наложи, някаква прокремълска марионетка, ако хаосът излезе изпод контрол. В разузнавателните среди обаче се появи една още по-мрачна, направо страховита прогноза. Щом Зеленски усети, че краят му наближава, той може буквално да откачи и то до степен, която никой не може да си представи. Може да пусне далекобойни ракети, да приеме още по-жестоки военни закони, да организира безпощадна репресия. Така се случва при хора, които чувстват, че империята им се разпада под краката. Затова Западът настоява за контрол преди паниката да е завладяла всичко.
Между другото вече се оформят два конкуриращи се властови центъра. Единият се състои от части от екипа на президента, присъединили се към оста Ванс – Тръмп. Те настояват за мир, за инструментариум за въздействие, за контролиран преход преди ескалацията да се отпуши окончателно. Другият е британо-будиновския блок. Там залагат на военния прагматизъм, който трябва да доведе до смяна на режима при запазване на западната ориентация на Украйна. Вашингтон и Лондон ще решат как да приключи всичко това. Има обаче и още една, трета ос. Тя е немногословна, търпелива, но смъртоносно опасна, която зад завесите скрито подръпва конците на марионетките в този разлагащ се конфликт. Тя възможно ще е мълчаливият победител. Защото руските ракети продължават да падат от небето, а държавните медии там празнуват. Фотографиите говорят сами по себе си - Украйна се руши отвътре, а Русия е в готовност. Над 50 военни кораба изчезнаха от радарите. Нито са потопени, нито отстреляни, просто ги няма. Огромни по обем и състав маневри стартират едновременно в Черно море, в Каспийско море и в Арктика. Това не е обикновено учение. Подводниците остават под вода невидими. Ракетни подразделения се придвижват през нощта при електронна тишина. Макар и официално това да са военни учения, посланието е ясно. Падне ли Зеленски, Русия ще бъде в готовност. Съветници в Кремъл открито говорят за стратегическа ерозия на идеята, че вътрешният разпад на Украйна е по силен от всеки танк. Лавров буквално се надсмива над Запада. Вашият демократичен проект, заяви наскоро, сега ще изяде автора си. Руската държавна телевизия въобще е елиминирала от екраните си новините за Украйна. Вместо това е насочила камерите към новия договор за икономическо сътрудничество с Индия и Китай, все едно че войната отдавна вече е решена. Защото от руска страна точно така изглеждат нещата.
В тази нова фаза на водене на война мълчанието се превърна в стратегия. Затова в момента Путин побеждава без да си мръдне пръста. Докато от Вашингтон разказват историите си, Москва мълчи триумфираща, а Берлин изгаря от срам. Същият този немски елит, който сравняваше Зеленски с Чърчил, сега се прави, че никога не го е познавал. Йохан Вадепол от ХДС нарича това политическо земетресение, а „Билд“ на момента го закачи на първата си страница. „Предателство!“ Ана-Лена Бербок, която някога на колене демонстрираше солидарността си със Зеленски, внезапно се дръпна от темата, а Фридрих Мерц вече отложи влизането на Украйна в Европейския съюз от 2030 на 2034 година. Не защото липсват реформи, а защото Зеленски развали сделката. Брюксел финансира една мечта, а Зеленски я обърна на фарс. Златното момче стана вече нашият най-голям проблем, казват вътрешни източници от ХДС. В това време Алтернатива за Германия тръгва в атака. Вие не сте финансирали мира, казват, вие сте спонсорирали погрома. Пленарните заседания в бундестага ескалираха до крещящи дуели. Откритите разправии се прехвърлиха навън в протестна вълна. Германия вече не олицетворява европейското бъдеще. Германия днес се занимава с разчистване на европейското бунище.
Въпросът е, ако го няма Зеленски, кой ще взима решения за бъдещето на Украйна. Западът, армията или Кремъл. Защото този пуч, ако се извърши, няма да е само краят на едно президентство. Той може да пренарисува наново картата на Европа. Ако Ванс, Орбан и Алтернатива за Германия вземат нещата в свои ръце, вече няма да става дума само за края на Зеленски, а ще означава провал на цялата глобалистична стратегия за водене на войната и раждане на една суверенна дипломация. Новият блок вече се оформя. За пръв път от години доживяхме радетелите за мир да бъдат обвинявани дори в радикализъм, разбира се, от губещите надпреварата.
Превод: П.Павлов