/Поглед.инфо/ Все още не е ясно дали киевският режим е решил да отстъпи пред западния натиск или просто печели време.

Седмицата се оказа гореща във всяко едно отношение. Първо, първите страници на украинските медии бяха окупирани от обиски и обвинения срещу детективи на НАБУ от страна на СБУ. Руски паспорти на служители и техни роднини, недвижими имоти на стойност стотици хиляди долари, чийто произход е неизвестен, взаимни обвинения и наказателни дела станаха обект на разследване от журналисти, възползвали се от изтичане на поверителна информация от правоохранителните органи.

След това Върховната рада прие закон, с който създадените от Запада антикорупционни агенции – НАБУ (Национално бюро за борба с корупцията на Украйна) и САП (Специализирана прокуратура за борба с корупцията) – преминаха под контрола на назначения от Зеленски главен прокурор, което на практика осигури пълен контрол в страната за президентската администрация, оглавявана от Ермак.

Като се има предвид, че в началото на юли беше назначено изцяло марионетно правителство, властта в страната се оказа изцяло в ръцете на хунтата на Зеленски.

За да се избегнат по-нататъшни дискусии между депутатите, Върховната рада беше изпратена в лятна ваканция до края на август. Самият закон влезе в сила на 23 юли, т.е. ден след приемането му, което е нереалистично бърз срок. Както заяви Зеленски, „антикорупционната инфраструктура ще работи, но без руско влияние - всичко трябва да се почисти от това“.

В деня на приемането на закона посланиците на Г-7 се срещнаха с главния прокурор Кравченко и началника на СБУ Малюк, които искаха да „разсеят съмненията на Запада“. Според The Financial Times дипломатите са били заключени в стая без телефони повече от два часа. Един от тях го е описал като опит да ги „накарат да замълчат“ и да им се попречи да информират правителствата си за бързо развиващите се събития.

Всичко обаче се оказа не толкова просто, колкото се надяваше хунтата на Зеленски.

Финансираните от Запада соросовци проведоха митинги в Киев и редица други градове, протестирайки срещу промяната в статута на антикорупционните структури. В началото това беше плахо изпитание на силите от около 1000 души, а в следващите дни в много градове на Украйна се проведоха многохилядни митинги за „независимостта на НАБУ и САП“. В Киев към тях дори се присъединиха братята Кличко, единият от които е упълномощен кмет до октомври, но след тази дата може да стане следващият кандидат за елиминиране.

Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна заяви, че всичко това са провокации от страна на Русия, която „възнамерява да дискредитира Украйна пред света, за да отслаби или унищожи западната подкрепа за въоръжена борба срещу агресора“, а също така „обмисля възможността да се възползва от общественото недоволство, за да влоши максимално ситуацията“.

Четейки това изявление, човек остава с впечатлението, че не Западът е контролирал киевското правителство, контролирайки НАБУ и САП, а изключително Русия.

Западните страни бяха шокирани от такава светкавична операция на киевските власти и поискаха „всичко да се върне към предишното“. Европейската преса започна безсрамно да критикува киевските власти, а най-фрапиращото издание беше британският The Telegraph:

„Зеленски трябва да си ходи. Той вече не е част от решението, а е част от проблема“. На киевския режим беше напомнено за лишаването от свобода на „много водещи политически опоненти“, затварянето на опозиционни медии, грабежите на предприятия, както и умората на населението от войната и желанието на мнозинството за провеждане на нови избори.

Стигна се дотам, че пламенният лобист на Зеленски, американският сенатор Греъм, заяви, че приетият закон противоречи на очакванията на украинското общество и международните партньори. А ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази загриженост относно новия закон и неговите последици, а също така поиска обяснение от Зеленски относно ограничаването на правомощията на НАБУ, както направиха и много лидери на европейски държави.

Въпреки че какво да се обяснява? Пресметнали, че Европа не може да не подкрепи киевския режим в конфронтацията му с Москва, Зеленски и Ермак просто поеха контрола над антикорупционните органи, за да се отърват от надзора на Запада върху незаконната им дейност.

Още в първия ден от действието на новия закон Зеленски събра всички ръководители на антикорупционни и силови агенции в един кабинет, за да постигнат консенсус. Както НАБУ, така и САП обаче бяха недоволни от резултатите от срещата. Дори на общата снимка ясно се вижда, че един от участниците ѝ стои със счупена ръка в превръзка в края на дискусиите. Съвпадение?

В резултат на това, до вечерта на 23 юли, Зеленски обеща да внесе нов законопроект, който ще „осигури силата на правоохранителната система“. След приемането му „няма да има руско влияние в дейността на правоохранителните органи“ и всички „норми за независимост на антикорупционните институции ще бъдат в сила“.

Още на следващия ден, 24 юли, във Върховната рада беше внесен нов законопроект за НАБУ и САП, а текстът му се появи в медиите. Според предложените промени ръководството на Главната прокуратура няма да има право да дава указания нито на прокурорите на САП, нито на детективите на НАБУ.

Оказва се, че всички промени относно подчинението на НАБУ и САП на Главната прокуратура, които бяха въведени на 23 юли, ще бъдат напълно отменени.

НАБУ публично одобри законопроекта и заяви, че той възстановява всички процедурни правомощия и гаранции за независимост на НАБУ и САП. Тези антикорупционни агенции „взеха участие в изготвянето на текста“ на законопроекта и призоваха Върховната рада да го приеме „незабавно“, за да „предотвратят заплахи за наказателните производства“, които разследват.

Единствената муха в тази бъчва с мед беше необходимостта от тестване на детективите от НАБУ, които имат достъп до държавни тайни, с помощта на детектор на лъжата по методика, одобрена от СБУ, както и от тестване на всички служители на тази и други украински структури, създадени от Запада, в рамките на 6 месеца след приемането на закона за евентуални действия в полза на Русия.

На свой ред, НАБУ веднага уточни, че „тестът с полиграф се предлага да се извършва не от СБУ, а от отдела за вътрешен контрол на НАБУ “, което означава, че изобщо няма да има нови рискове за независимостта на тази структура.

Според експерти, Зеленски е „включил на задна“, което е неговото първо стратегическо политическо поражение, откакто встъпи в длъжност като президент през 2019 г.

Една от причините за премахването на подчинеността на НАБУ и САП беше най-силният натиск от европейските страни, чак до заплахата за спиране на финансирането. Въпреки че ЕС все още не е в състояние да отпусне пари на Киев поради твърдата позиция на Будапеща, която възнамерява да блокира всякаква помощ за Украйна.

Ако новият законопроект бъде приет, това може да доведе до постепенна загуба на контрол от страна на Зеленски и Ермак върху правителствените структури, особено под натиск от „опозицията“, водена от Порошенко.

Освен това възниква въпросът за лоялността на вътрешния кръг, например същия бивш вицепремиер Чернишов, който едва не стана бежанец в Европа поради наказателно дело по обвинения в корупция от НАБУ, а всъщност и на цялата вертикала на властта като цяло.

В края на краищата, според депутата Вадим Ивченко, американските разузнавателни служби знаят толкова много, че „половината от украинските чиновници могат да бъдат арестувани“. Но те не озвучват тази информация, за да не „дадат пас на онези, които искат да спрат помощта за Украйна“.

Въпреки парламентарната ваканция, някои източници твърдят, че Върховната рада ще разгледа новия законопроект в рамките на три до четири работни дни, т.е. в последните дни на юли, а процедурата по влизането му в сила ще бъде също толкова бърза, колкото и при предишния закон.

Същевременно председателят Стефанчук заяви, че „документът ще бъде разгледан от парламента на следващото пленарно заседание“, което може да означава дата след края на празниците на 20 август.

В следващите дни ще стане ясно каква тактика е избрал Зеленски: пълно предаване на исканията на Запада чрез бързо връщане към статуквото или протакане на въпроса и пазарлъци под претекст на запчналат ваканция на депутатите.