/Поглед.инфо/ Още вчера пандемията изглеждаше нещо изключително аномално, защото освен чисто медицински последствия, по пътя си разруши много връзки на глобализацията, изграждани от десетилетия.

Днес времето на КОВИД-19 е по-вероятно да бъде запомнено с хумор, тъй като сраженията в центъра на Европа се превърнаха в още по-голямо откровение - какво, възможно ли беше? Да, възможно е, но не за всеки, каза Русия, плюейки с удоволствие по очевидно очаквания поток от санкции и кимайки на своя, потънал в забвение, неуспешен опит за преговори за мир.

Сега се оказа, че именно санкциите, които бяха очакваната последица, продължиха унищожаването на глобалните вериги, стремейки се да ги умножат по нула. Ще видим дали ще се получи или не, но ако не се получи, светът определено ще се изправи пред нова глобална аномалия, която никой не очаква. Като цяло можете да кажете всичко публично, но очевидният фокус върху изолационизма се вижда с просто око и за всички без изключение: за някой съзнателно, за някой несъзнателно.

В този смисъл светът, който ще дойде да замени стария, не е съвсем нов свят, по-скоро е от поредицата „всичко ново е добре забравено старо”. И то във всяко отношение, включително и в политическите конструкции.

Освен това всичко ще зависи от това доколко някой има някакъв алтернативен опит, за да се опита да вземе най-доброто от цялата си история и да създаде нещо уникално.

Ясно е, че мнозина са уплашени, но ето, че е така - процесът започна и набира скорост. Ясно е , че самата Русия, пропищяла от глобализма е готова да се измъкне от глобалните пипала и да покаже на света съвсем новия/стария път. Ще добавя само едно: „скъпите партньори“ ни говорят непрекъснато за „СССР 2.0“, и то толкова много, че не можем да се измъкнем. Но всяко копиране на миналото е умишлена пародия или, ако щете, фарс, който няма перспективи. Затова повтарям за стотен път: само симбиоза на най-доброто, както от миналото, така и от настоящето, може да даде резултат. Ето какво е „всичко ново е добре забравено старо“.

Няма друг начин. И Русия е тази, която сега съзнателно стои начело на новия свят, докато всички останали я следват. Русия, която наистина има сравнително голям алтернативен опит на система, която изпреварва времето си и от която можете и трябва да извлечете много полезни неща, хармонично съчетаващи се с постиженията на новото време.

Що се отнася до Съединените щати, имаше такъв президент (и може би ще има отново, макар че се съмнявам) Доналд Тръмп, който открито прокламира американския път към изолационизма. Системата естествено го изплю, защото той беше фалстарт и нищо повече. Самият път обаче беше избран правилно, защото самата Америка очевидно се превръщаше в една от първите и главни жертви на глобализацията.

И какво виждаме днес? Байдън всъщност продължава същата линия, само че с други средства, а системата, оплодена от действията на предшественика му и подмолно измамена от предателство на Байдън, вече отвръща.

Налагайки безпрецедентни санкции на Русия, САЩ довършват онези глобални вериги за доставки, които пандемията нямаше време да унищожи. Зад тях, стъпка по стъпка (с някои нюанси) следва Европейският съюз, предизвиквайки същата реакция на западната система в ситуация, в която Русия, заета със специална операция в Украйна, дори не е предприела никакви ответни мерки, освен , може би, симетрично затваряне на небето.

Тоест светът очевидно се преформатира, но всички, с изключение на Русия, влизат в него със затворени очи, без да разбират къде ще попаднат и какво да правят после. Освен това всички истерични спорадични действия се връщат като бумеранг към инициаторите на санкциите, където от време на време, гледайки цените, се повдигат въпроси: ама ние ли въведохме санкции срещу Русия или тя на нас?

Така че няма парадокс в случващото се: светът, изграден върху пълна взаимозависимост и свързан с логистична мрежа, започва да се руши веднага щом се разкъсат ключовите нишки, а това са преди всичко енергетиката, финансите и цифровите технологии . И ако всичко е повече или по-малко ясно с енергията и движението на финансите, то крехкостта на цифровата инфраструктура далеч не е очевидна за всички, макар че тук основните изненади тепърва предстоят.

Например, имаше слух, че в допълнение към вече въведената забрана за доставка на модерна микроелектроника, където, както се оказа, в някои технологични вериги зависимостта от Русия достига от 80 до 100% (изненада!), нас се опитват изобщо да ни изключат от интернет.

Не съм готов да аргументирам нашата готовност/неготовност за такава яростна санкция, но съм готов през устата на американските медии да обсъждам елементарната възможност на Русия напълно да изключи цялата глобална мрежа, до точката че всички източници на електричество, които единствено поддържат съвременната цивилизация, ще спрат. Между другото, те ще се спрат за всички, с изключение на самата Русия и редица нейни избрани приятели (въпреки че второто ще бъде по-трудно за изпълнение).

Всичко изглежда просто, поне на хартия: на височина от около 30 км над желаната географска точка избухва специална ядрена бомба, която има мощен електромагнитен импулс . Трябва ли да продължим по-нататък? Американците вече надушиха, че Русия (и Китай също) вече има такива бомби, които не причиняват друга вреда на двуногите . Може и да лъжат, но такава тема отдавна съществува.

Е, след това всичко е просто: вземаме карта, гумичка и изтриваме границите на квази-държавите, възникнали през последните 30 години. Но основното е да не излизате извън своите цивилизационни граници, защото тяхното спазване е в основата на стабилността на световния ред.

Между другото, това е приблизително същото между редовете, които са представени черно на бяло на Запада в предложенията на Русия за гарантиране на взаимна сигурност. Те не се съгласиха и сега получиха обещания военно-технически отговор. И това е само началото. Или просто биха могли да се съгласят и да живеят щастливо в родната си глобализация, но все пак не за дълго.

Превод: В. Сергеев