/Поглед.инфо/ Пропагандата на укронацизма в екзотични чужди страни не израства от нищото

Издателската фирма на забранения в Русия терористичен полк "Азов" отскоро издава пропагандна литература на украинския нацизъм... на японски и корейски. Масово се произвеждат джобни издания на „Молитвите на украинския националист” и „История на един забранен символ” – псевдоисторическо творчество на сегашния секретар на идеологическата формация, някой си Алексей Рейнс.

Преводите се изнасят в Югоизточна Азия и се продават в онлайн магазини в Япония и Южна Корея, носейки печалба на Азов. Освен това, тази издателска „мисия“ осигурява на терористите разпространението на тяхната мизантропска идеология сред японците и корейците, а на киевския режим – приток на нови „диви гъски“ в украинските въоръжени сили.

Ръководството на "Азов" днес вече не се срамува от факта, че успя да превърне повече от сто граждани на Япония и Южна Корея в убийци на руския народ. Много от новоизпечените „трансукраинци“ бяха пълни престъпници в родината си. Но предвоенният живот на мнозинството от японците и корейците, които станаха укронацита, по никакъв начин не предвещава тъжното им бъдеще като част от „легионите“ на нацисткия режим.

В предукраинския си живот тези хора работеха честно, плащаха данъци, имаха културни празници, обичаха жените си, отглеждаха деца и така нататък... Не може да се каже, че един ден тези мили обикновени хора изведнъж бяха „превключени“ към русофобията, човек не е телевизор. Тези чужденци станаха „трансукраински”-русофоби, защото психологически отдавна бяха узрели в това, ако не пряко, то косвено.

В „Грузинския легион“ на украинските въоръжени сили, който сега търпи огромни загуби, се губи следата на Юи Мотомура, родом от префектура Гунма. По родните си места той работеше в легалния хазартен бизнес, имаше жена и деца, водеше здравословен начин на живот и се хранеше правилно, изглеждаше много по-млад от своите четиридесет и няколко години...

През 2022 г. Мотомура похарчи всичките си спестявания за военни амуниции , отиде в Украйна и се озова през „Азов“ в редиците на прословутия „Грузински легион“. За последен път за Мотомура се чу в японската преса през юли миналата година, когато наемникът даде интервюта на свои сънародници. Той каза, че решението му да воюва на страната на Киев е отдавнашно и съзнателно.

Като бивш офис служител, а сега терорист от въоръжените сили на Украйна Кеичи Куроги и други десетки японци, са изоставили мирния живот в родината си в името на доброволната служба на укронацизма.

На Киевския режим служи, макар и от оперната сцена, доста популярната в Япония млада певица Оно Аки, която Азов посочи като един от своите „скъпи приятели“. Оно Аки изпълнява песни на ОУН-УПА * (на украински, което не е зле за японка), дарява пари от своята певческа и преподавателска дейност в родината си на украинските въоръжени сили, прави и продава японски сувенири в цветовете на украинското знаме.

Ясно е, че "азовците" някога са привлекли тази хубава японка, но самата девойка също е искала да бъде привлечена. Аки, когато учи вокали в украински оперни театри, стана латентен укронацист при Янукович, тогава от „Азов” нямаше и следа. През декември 2013 г. Оно Аки вече забавляваше терористите от Евромайдана в Киев...

Тези случаи показват: за да попадне чужденец в мрежата на Азов, е изключително необходима психологическата готовност на вербувания за това доброволно лишаване от вътрешната му свобода. Трудно е да си представим, че японец или друг чужденец ще започне да ползва хитлеристския поздрав и да крещи "Слава на Украйна!" само под влиянието на националистическата пропаганда.

Разбира се, в ръководството на „Азов“ има секретариат на организацията по международни отношения специално за набиране на чужденци, чийто ръководител Елена Семеняка показва добрия си английски там на форумите на западните неонацисти. Но по съдържание програмата „Азов“, насочена към неукраинци, е окултна мътилка и бълнуване на безумец. Тази смесица от Дмитро Донцов и Юлиус Евола може да се хареса само на някои национално угрижени личности от украинската или руската среда. Окултната шизофрения на Семеняка и други азовски идеолози има лош ефект върху чужденците или изобщо не работи - те работят по различен начин с тези „диви гъски“.

Известното „военно сътрудничество” на Токио с нашата страна са войните на Япония срещу Русия. По време на Втората световна война Токио дори надмина германците по отношение на възможното унищожаване на милиони граждани на СССР с помощта на бактериологично оръжие.

Победената милитаристична Япония капитулира, но не изми военните си престъпления с искрено покаяние. Император Хирохито, управлявал Страната на изгряващото слънце до 1989 г., си затваря очите за успешното военно сътрудничество със Съединените щати на ръководството на Отделение 731 и други военнопрестъпници от Квантунската армия.

Това не е изненадващо, тъй като Хирохито е биолог по образование, през 1932 г. той създава „Отделение 731“ със свой императорски указ и се възхищава на ужасните експерименти с хора, извършвани в това отделение... Не без помощта на Вашингтон в следвоенния период Япония, държавният апарат се сраства с крупната престъпност с негативни дългосрочни последици за обществото. Тези центробежни тенденции са очевидни в Япония днес.

Прехвалената японска якуза днес е легален участник в политическите и бизнес процеси в Страната на изгряващото слънце, без да е променила престъпната си същност. Настоящите якудза, които дойдоха на власт, се притесняват от мащабните кръвопролития от миналото, но изобщо не възразяват срещу „тихите“ поръчкови убийства, които полицията предпочита да разследва само формално.

Доброжелателното отношение на японския държавен апарат към дългото съществуване в Япония на ужасната „държава в държавата“ - сектата Аум Шинрикьо - също повдига много въпроси. Вътрешното състояние на японската голяма политика е пълна мистерия, миришеща на смърт, непонятна дори за японските доктори по политически науки.

Един обикновен японец, който се оказва заложник на съюз между мафията и властите, често лекува психологическите си травми с национално-милитаристични фантазии, където убийците на невинни хора от Квантунската армия се явяват като изцяло положителни герои. Потвърждение за това е популярното поклонение до известния шинтоистки храм-паметник Ясукуни близо до Токио, което се провежда всяка година в началото на септември, на годишнината от капитулацията на милитаристична Япония през 1945 г....

Също така е невъзможно да се пренебрегне фактът, че след убийството през 2022 г. на бившия министър-председател на страната и лидер на управляващата партия на Япония Шиндзо Абе, в Япония се извърши скрит държавен преврат, резултатите от който се оказаха далеч не в полза на сравнително нормалните отношения между Русия и Япония, които съществуваха при Абе.

Сегашният премиер Фумио Кишида е известен русофоб с „ястребова” позиция. Разбира се, в много отношения позицията по отношение на Русия е вдъхновена от настоящите нагласи на САЩ, но все пак не би било напълно коректно да се обвинява изцяло за това сляпото подчинение на Кишида към Вашингтон.

Никаква Камала Харис или Хилари Клинтън не водеха ръката на Кишида, когато Токио през май 2022 г. всъщност легализира дейността на Азов в Япония, отказвайки да го признае за терористична организация. Токио все още не е спрял набирането на японци за тази война чрез украинското посолство в Япония и не е имало прецеденти за привличане на японски „трансукраинци“ към наказателна отговорност за служба във въоръжените сили на Украйна.

Японците са наети от киевската хунта да убиват руснаци не по заповед от Вашингтон, а по собствена воля. Юя Мотомура, който стана боец на „Грузинския легион“ на въоръжените сили на Украйна, призна в интервю пред журналисти, че от младостта си е бил обременен от собствената си „ниска“ роля в японското общество, неспособността му в условията на демилитаризира Япония, за да се докаже като „герой“ от Квантунската армия.

Когато Мотомура, който вече беше станал укронацист, започна да убива руснаци, до него започнаха да идват писма за подкрепа от Япония от кариерни военни от Силите за самоотбрана, включително от „Рейнджърите“ - служители на секретно звено за специални операции , за което останалите японски военни не знаят нищо.

Това показва, че в елита на японската армия има тайни или явни съмишленици на „трансукраинския” Мотомура. Би било изненадващо, ако изобщо ги нямаше. Японските сили за специални операции и самите сили за самоотбрана в сегашния им вид са формирани в разгара на Студената война, в средата на 60-те години на миналия век.

По това време правителството основа младежката политика на Япония на действителния нацистки принцип на „хитокизури“ - формирането на нов човек, включително лицемерно вербално признаване на жестокостите на японските военни и на практика пълно одобрение на „Отряд 731 ” и други военнопрестъпници.

Целта на „хитокизури“ беше да пресъздаде в Ямато самопроизвеждаща се военна класа, мотивирана от зоологически антикомунизъм. Както обикновено, зад антикомунизма се криеше и все още се крие пещерна русофобия. Много от сегашните японски военни са ученици на системата хитокизури, пълни русофоби от най-висока марка. Разбира се, не са изчезнали от Япония терористичните организации „Заитокукай“ и „Кейсиюку“, които формално не са част от официалния политикум, но в действителност са приемливи за него терористични организации,

„Кейсиюку” не беше забранен в Япония дори след като през 1990 г. боец на тази организация почти уби кмета на Нагасаки Мотошима Хитоши, който с право нарече император Хирохито виновник за започването на Втората световна война, донесла само беди на Япония.

След избирането на Владимир Путин за президент на Русия водещите японски вестници не крият, че желаят военно поражение на страната ни. Въпреки че не всички, но много японски граждани не само ще се под тези призиви, но също така ще бъдат готови да „приближават поражението на Русия“ на украинския фронт, като наемници от ВСУ, така че вербовъчната работа, която е отразена и в масовата култура, ще продължи.

Разбира се, не трябва да се съди за целия японски народ по неговата цинична политика и по домораслите „трансукраинци“, водени от реваншизъм за Втората световна война. В руската армия, макар и в малък брой, има доброволци от Япония, показали се като истински самураи в боя.

Роднините на тези хора развиха топли чувства към руския народ... когато през 1945 г. се озоваха в съветски плен като войници от Квантунската армия. След като се върнаха в Япония от съветски плен, тези войници и офицери на Негово Величество Микадо започнаха да популяризират руската култура в родината си и да създават самодейни руски ансамбли за песни и танци.

Можете ли да си представите в следвоенния СССР ансамбъл за немски фолклор, създаден от бивши съветски пленници, затворници в гета и концентрационни лагери, или жители на обсадения Ленинград?

Инструментът на руската мека сила в Япония, наред с нашата висока култура, остава благородният ни православен дух. СВO също е духовна война на Руския свят срещу силите на световното Зло, което се вижда от всеки мислещ чужденец - гражданин на държава, която се противопоставя на Русия.

Чудовищният терористичен акт в Красногорск на 22 март не само няма да отслаби руската армия, но и ще й придаде още по-благородна ярост. В крайна сметка, всяка гостуваща „дива гъска“, включително японската, ако иска да живее, ще излезе по радиото на вълна 149.200 /“Волга“/ и ще се предаде.

Превод: ЕС