/Поглед.инфо/ Фрагментираният геополитически пейзаж придобива все по-видими черти

Британският вестник The Telegraph остро критикува изявленията на анализатори от Международния валутен фонд (МВФ), направени по време на годишната среща на върха на МВФ и Световната банка в мароканския град Маракеш.

„Светът бързо наближава нова финансова криза, а МВФ отново отрича всичко“, пише The Telegraph.

„С нарастващите цени на енергията и нарастващия дълг, очакването за глобална и продължителна криза става все по-силно всеки ден. В контекста на ескалиращата война в Близкия изток, поредния скок в цените на енергията и правителствата, затънали в дългове, усещането, че се задава глобална многогодишна криза, се засилва с всеки изминал ден“, пише изданието, отбелязвайки, че в същото време, в МВФ цари удивителна атмосфера на спокойствие, граничеща с откровено безразличие.

„Оценяваме, че мекото приземяване [на световната икономика] е все по-вероятно“, казва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Коментирайки неотдавнашния срив на пазара на облигации, който рязко увеличи цената на държавните заеми, Тобиас Адриан, ръководител на отдела за финансова стабилност на МВФ, каза, че в това няма нищо необичайно. Небрежност лъха и от изказването на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън. „Не видях никакви признаци на дисфункция с нарастващите лихвени проценти“, каза тя в интервю.

Но тези, които претърпяха огромни загуби в резултат на срива на пазара през последните няколко седмици, едва ли ще споделят мнението си.

„Изглежда, че всички „велики играчи“ на световната икономическа политика се събраха и колективно решиха да изглеждат възможно най-спокойни, от страх да не влошат положението и да не стимулират паниката. Ето какво правят политиците, когато се окажат притиснати в ъгъла - те отричат реалността с надеждата, че ситуацията ще се коригира, преди някой да събере смелостта да извика, че „кралят няма дрехи“, - подиграва се Telegraph.

Въпреки това, продължава изданието, „практически няма прецеденти в историята, когато такова бързо и мащабно затягане [на финансовата политика] би довело до „меко приземяване“. Освен това глобалното бреме на дълга никога не е било по-високо. Ние буквално се давим в дългове“.

След консултация с колеги от Световната банка по време на „шатровата среща на върха“ в Маракеш, анализаторите на МВФ погледнаха по-трезво на ситуацията в световните финанси.

„Глобалната икономика куца, а не работи“, се казва в новия доклад на МВФ за глобалните икономически перспективи „Навигиране на глобалните различия“, публикуван след срещата на върха.

МВФ специално обръща внимание на нарастващата геоикономическа фрагментация, чието засилване ще означава по-високи разходи за „глобалния просперитет“.

Докато в световната експертна общност все още има дебат относно темповете на наближаващата световна финансова криза, фрагментацията на световните пазари и икономики вече не е предмет на дискусия. Икономическият колумнист на списание The Economist Калъм Уилямс смята геоикономическата фрагментация за ключова тенденция в съвременната световна икономика.

„Сега наистина се появява нов модел... Ние го наричаме „домашна икономика“ или „национална икономика“ (homeland economy). Неговата основна идея е да намали рисковете за икономиката на дадена страна – тези, които произтичат от капризите на пазарите, непредсказуеми шокове като пандемия или действията на геополитически противник“, пише Уилямс .

Той вижда причините за създаването на вътрешни икономики от правителствата по света в недоверието към модела на „глобалното икономическо село“, който се е компрометирал. Финансовата криза от 2008 г. и предизвиканата от пандемията глобална рецесия от 2020 г. и ескалиращата търговска война между Съединените щати и Китай сложиха край на идеята, че икономическата интеграция ще доведе до политическа интеграция.

Друг кризисен фактор беше „енергийният шок“: „Способността на Владимир Путин да използва въглеводородите като оръжие убеди много политици, че е необходимо да се осигури алтернатива не само на енергията, но и на „стратегическите“ стоки като цяло“, отбелязва Калъм Уилямс.

Ясно е, че анализаторът на Ротшилдовското изданието мълчи, че прословутата „пандемия“, енергийната криза, както и конфликтът в Украйна са провокирани от колективния Запад. Но това беше добре разбрано в много страни по света, които поеха курс към икономическа самодостатъчност, която МВФ политически правилно нарече геоикономическа фрагментация.

Като част от нарастващата геоикономическа фрагментация и насочената навътре икономика, „някои повишават тарифите, следвайки протекционистките политики от 30-те години на миналия век и президента Доналд Тръмп през 2018 г. Други харчат за научноизследователска и развойна дейност, надявайки се да пресъздадат финансираните от правителството изследователски лаборатории от 50-те години на миналия век, които помогнаха за спечелването на Студената война."

Надграждайки европейския опит от 50-те и 60-те години на миналия век, много правителства се надяват да създадат национално лидерство в стратегически индустрии - не във въглища и стомана, както преди, а в компютърни чипове, електрически превозни средства и AI. Те предоставят огромни субсидии и определят изисквания за обема на местното производство, за да стимулират създаването на продукция вътре в рамките на страната.

В отговор на два протекционистки закона, приети от администрацията на Байдън - Законът за чиповете и науката, предназначен да стимулира местната полупроводникова индустрия, и Законът за облекчаване на инфлацията, който е по-малко за инфлацията и повече за субсидирането на зелената енергия, водещите западни държави реагираха остро симетрично.

ЕС стартира своя индустриален план за Зелената сделка със собствена версия на закона за чиповете. 14 страни членки на ЕС създадоха схема за подкрепа на развитието на микроелектрониката и комуникационните технологии. Франция стартира фонд за производство на критични минерали.

Индия е разработила масивна схема за стимулиране на производството за много индустрии, включително слънчеви фотоволтаични модули и модерни батерии. Като част от Закона за K-чиповете Южна Корея предоставя данъчни стимули на фирмите, произвеждащи полупроводници.

Така най-развитите страни на Запада вървят към активна индустриална политика, като вече не разчитат на глобализираната световна търговия, отбелязва The Economist.

Най-големите световни корпорации реагират на наближаващата криза. „По време на разговори за печалбите ръководителите на компании все повече говорят за пренасочване на производството в собствените си страни“, - пише Bloomberg .

Западните мултинационални компании, които години наред избягваха геополитическите въпроси, докато търсеха печалби на по-слабо развитите пазари, все повече изграждат фабриките на бъдещето в страни с подобно на тяхното мислене, посочва агенцията.

Докато Световната търговска организация (СТО) наскоро заяви, че е твърде рано да се предрича края на глобализацията, тя предупреди, че геополитическото напрежение започва да оказва влияние върху търговските верити и потоци.

Фрагментираният геополитически пейзаж, който Лари Финк, председател на борда на директорите на най-големия инвестиционен фонд в света BlackRock, обяви за нова „структурна“ сила, определяща стратегията на корпорацията, става все по-видим.

Най-голямата част от геоикономиката, която се дистанцира от икономическото сътрудничество със Съединените щати и Европейския съюз, са страните от Азия, пише The Economist, отбелязвайки, че бъдещето на континента ще бъде свързано с по-малко западно влияние.

От 1990 г. вътрешноазиатската търговия се разшири и достигна почти 60%. Разширяването на регионалната търговия доведе до увеличаване на капиталовите потоци, което допълнително обедини азиатските страни. „Настъпи нова ера на азиатската търговия, която ще промени икономическото и политическото бъдеще на континента.“

Азиатските инвеститори сега държат 59% от обема на преките чуждестранни инвестиции в региона спрямо 48% през 2010 г. В Индия, Индонезия, Малайзия, Южна Корея и Япония делът на преките инвестиции от Азия е 61%.

„Новата ера на азиатската търговия ще бъде по-фокусирана върху местните пазари и по-малко върху Запада. Същото ще се случи и със самия континент“, твърдят анализаторите от The Economist.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?