/Поглед.инфо/ Преди 30 години либералната демокрация изглеждаше крайната точка на развитието на политическата история на човечеството, но днес идеологията на политическата коректност и многообразието я поставят под въпрос, пише колумнистът на Le Figaro Матьо Бок-Коте. Както отбелязва авторът, днес, в преследване на инклузивността, левите политически сили все по-често прибягват до цензура и отстраняване от публичното пространство на хората с неугодни възгледи, а утре те могат да ги елиминират като легитимират политическото насилие.
Преди 30 години, „в друг век, в друга епоха, в друг свят“, изглеждаше, че либералната демокрация ще управлява вечно в политическата история на човечеството, пише наблюдателят на „Фигаро“ Матьо Бок-Коте. „Историята, както изглеждаше, сега се превърна не в трагедия, а в дълга, тиха река, където хората сега влагат плам в завладяването на материалното богатство и задоволяването на индивидуалните си нужди“, припомня авторът на статията.
Днес тази либерална утопия изглежда остаряла, твърди публицистът. Тя не можеше да понесе демографските промени в западните общества, които нарушиха тяхната социално-културна сплотеност. В тези общества, които са станали твърде разнородни, сега има конфликт, тъй като именно в тях се случва сблъсъкът на цивилизациите, отбелязва журналистът.
Доказателство за този сблъсък е появата на движенията на коренните народи, които скриват зад речите за деколонизация стремежът за завоевания. „Те се отдалечават от езика на демокрацията, за да стъпчат френския народ, с когото се държат така, сякаш той си позволява прекалено много в своя дом“, възмущава се авторът.
В същото време някои от френските леви политици изпитват "рефлекс на подчинение" на тези нови господари, отбелязва Бок-Кот. Нещо повече, имигрантите, които са склонни да се асимилират в приемащата ги страна, са обвинени в своеобразно предателство на своя род и отечество.
Социалната дезинтеграция се ускорява до такава степен, че не се знае кой сега си позволява физически да атакува президента на републиката, възмущава се публицистът. Определени „символични прагове“ бързо се преминават и маргинализираните, които се смятат за бунтовници, пред всички обявяват раждането на свят, в който вече няма спирачки пред нищо, а насилието става ежедневие.
Този процес се влошава от появата на леви радикали, обсебени от идеите за чистки, пише Бок-Коте. Днес те безпрепятствено говорят за необходимостта от прекратяване на демократичния дебат, а утре ще легитимират политическото насилие. Всъщност те вече го правят, когато оправдават насилието срещу полицаите, отбелязва наблюдателят.
Сега става въпрос за изгонване от публичното пространство на онези, които се противопоставят на исканията за разнообразие, пише публицистът. Техните изявления се приравняват към подстрекаване към омраза, а констатацията за приемствеността на западната цивилизация се тълкува като желание „да се възроди културата на угнетението, целяща потискането на нетитулните идентичности“. Цензурата се превръща в необходим инструмент за превъзпитание на населението и освобождаването му от „предразсъдъците“ на Стария свят.
Формално демокрацията стигна до идеята за приобщаването, за „инклузивността“, но в действителност става дума за „смяна на режима“, сигурен е Бок-Коте. От негова гледна точка западните общества бяха превърнати в лаборатория: дори трябваше да променят определението си за човек в името на деконструкцията на стереотипите.
Кулминацията на това движение беше сакрализацията на изменчивата, флуидната идентичност и джендърната теория. „Западният човек днес се лишава от силите си, търсейки доказателства за своето съществуване както в позицията на жертвата, така и в привързаността към най-невероятните модерни идеологии“, пише Бок-Коте.
В същото време западните общества, следвайки "павловския рефлекс", се ужасяват изключително от "ултрадясната" идеология, определението на която те постоянно разширяват до абсурда, за да продължат безумната си надпревара към все по-голямо „разнообразие“, отбелязва авторът.
По този начин, по мнението на публициста отново остро възниква дългогодишният въпрос: „как да защитим режима на свободите, основан на политическия плурализъм, от тези, които не са съгласни с елементарните принципи на либералното общество и дори не крият неприязънта си към цивилизацията , плод на която е самата демокрация? "
Превод: ЕС