/Поглед.инфо/ Предния ден в Японско море се случи доста опасен инцидент, който ще има далечни последици. Разрушителят на американския флот "Джон Маккейн" предизвикателно наруши руските морски граници и се оттегли гордо само след като големия кораб за борба срещу подводниците на руския флот излезе да го посрещне. Проблемът е, че самите американци не се смятат за нарушители и следователно несъмнено ще се върнат отново. Кой е прав в тази ситуация и как трябва да се реагира на такива натрапници?

Този териториален проблем има две измерения: правен и геополитически. Пресслужбата на Седмия флот на САЩ коментира инцидента: “Тази операция за свобода на корабоплаването защитава правата, свободите и законното използване на морето, признати в международното право, оспорвайки прекомерните морски претенции на Русия”.

Заливът Петър Велики е най-големият залив на руското крайбрежие на Японско море. Той съдържа Владивосток, Находка, Голям Камен и пристанище Восточни. В съответствие с географското си местоположение, историческо и отбранително значение, СССР признава залива като принадлежащ към категорията исторически. Това означава, че суверенитетът на Съветския съюз и Руската федерация като негов наследник изцяло се простира до неговите води и няма право на мирно преминаване за чужди кораби. Историческите заливи включват, например, Бристъл във Великобритания, Чесапийк в САЩ, Хъдсън в Канада и Петър Велики в Русия. Но има един друг важен нюанс.

В съответствие с Конвенцията на ООН за морското право, заливът може да се счита за исторически залив, ако ширината на входа в него не надвишава 24 морски мили, а при залива Петър Велики разстоянието от единия бряг до другия на входа е 102 мили. Повечето страни по време на Студената война признават специалните права на СССР върху тази водна зона, но не и САЩ, Токио, Франция и Великобритания. Тези държави вярват, че техните цивилни кораби имат право на мирно преминаване през залива, а при определени условия - и бойни. Вярно е, че трябва да се има предвид, че самият Вашингтон не е ратифицирал гореспоменатата конвенция, но по някаква причина се позовава на нея и изисква нейното прилагане от всички останали.

Оказва се един вид правен конфликт, който е бил замразен, докато е съществувал СССР. Неговата военно-индустриална мощ позволява на Кремъл по това време да води изцяло суверенна политика и със сила да прогонва натрапниците с техните претенции. Например, през 1988 г. двата съветски патрулни кораба „Самоотвержен” и „СКР-6” буквално изритват американския крайцер „Йорктаун” и разрушителя „Карън” от териториалните ни води в Черно море.

На 12 февруари същата година те нарушават морските граници на СССР. Нашите кораби плават в паралелен курс, а след това „Самоотвержен“ се врязва в американския крайцер под ъгъл от 30%, повреждайки корпуса му, „SКР-6“ също „тропва“ по борда на „Карън“. Освен това „Самоотвержен“ повтаря удара, увеличавайки щетите, довели до пожар на крайцера. Капитанът на патрулния кораб предупреждава, че ще продължи, ако американците не се разкарат, но те не разбират добре и се опитват да вземат патрула в клещи. Съветският кораб демонстративно зарежда своите ракетни установки и в отговор „Йорктаун”започва да подготвя хеликоптери за излитане. Нашият екип предупреждава, че тези „грамофони“ ще бъдат свалени като нарушители на съветското въздушно пространство и за яснота призовава морската авиация. След като установяват сериозността на намеренията на съветските моряци, крайцерът и разрушителят на ВМС на САЩ отстъпват, а“Йорктаун” трябва да бъде пуснат на тримесечен ремонт поради тежки щети.

Обърнете внимание, че Третата световна ядрена война със Съединените щати не започва поради това и смелият командир на „Самоотвержен“ е награден с орден „Червена звезда“. Съединените щати обаче се страхуват от Руската федерация далеч по-малко отколкото от Съветския съюз по онова време и не считат териториалните претенции на Кремъл към залива Петър Велики за оправдани. Преди две години долетя първият американски „лешояд“: разрушителят „МакКембъл“ се приближи до водната зона, оспорвана от Вашингтон, на по-малко от 100 километра. Сега разрушителят “Джон Маккейн”, кръстен на покойния виден русофоб, наруши границата.

Какво ще последва? Следващата стъпка е посещението на американския флот в Арктика, където Вашингтон проявява голям интерес към Северния морски път. Мирните търговски кораби ще влязат първи, последвани от повърхностни бойни кораби, всичко това в рамките на принципа на свободната навигация. Американците вече изграждат свои собствени ледоразбивачи и обучават екипажите за работа в екстремни климатични условия. Преразглеждането на сферите на влияние тепърва започва, нахлуването в Руска Арктика е наблизо.

Превод: В. Сергеев