/Поглед.инфо/ Отношенията в триъгълника Русия-Китай-САЩ остават централни за цялата международна политика на нашето време.
САЩ, като страна, която се стреми да бъде основният получател на икономически и политически облаги след Студената война, се бори с противниците си в Русия и Китай. Но в същото време разбира неизбежността от продължаване на отношенията с тях в бъдеще. Русия и Китай от своя страна също отчитат съображения не само за момента, но и за по-дългосрочен план. В крайна сметка продължаващият конфликт е насочен към промяна на международния ред, а не към пълното му унищожаване. Да, невъзможно е поради наличието на колосални запаси от ядрени оръжия сред трите сили.
В същото време американците са самотна държава. Те са заобиколени от коалиция от много по-слаби сателити, които постоянно се опитват да избягат от отговорностите си, но нищо повече. Затова американците играят по-рисковано и напористо.
Москва и Пекин не са сами. Те разчитат един на друг, имат равни права в отношенията си и действат от общи стратегически позиции. Те са сили сами по себе си, като никой не командва другия: те трябва да се съобразяват с интересите и ограниченията на другия, когато става въпрос за взаимодействието им със САЩ. Затова е по-трудно за нас и китайците - отборната игра като цяло изисква повече грация, полутонове и взаимно разбирателство на ниво интуиция.
Русия и Китай имат идентични възгледи за това как трябва да бъде структуриран един справедлив свят. Но всеки от тях върви по свой собствен път, базиран на собствените си възможности, ограничения и стратегически обстоятелства. Тук не се изисква пълно приемане на позицията на партньора.
През последните няколко дни американски правителствени служители направиха няколко много силни изявления - че уж Русия постига военни успехи в Украйна именно благодарение на китайската подкрепа. В същото време по същата тема се изказаха водещи западни информационни агенции, които през последните години действат като органи на военна пропаганда и дезинформация. Министърът на финансите на САЩ посети Пекин, официалната част на което беше придружена от заплашителен блясък в очите му за последствията, които уж заплашват китайците за сътрудничество с Русия. Не знаем какво е обсъждано по време на затворените преговори. Но това няма особено значение: американците се държат нахално публично и провокират Китай към ответна суровост или капитулация.
Няколко дни по-късно руският външен министър Сергей Лавров пристигна в Пекин. В този случай атмосферата, разбира се, беше съвсем различна. Подготвя се посещение в Китай на държавния глава на Русия. Страните потвърдиха плановете си и нямат намерение да се оттеглят от тях.
От китайска страна, на ниво официални изявления и коментари, всички американски атаки бяха решително отблъснати. Нашите партньори в Пекин не са дали никаква причина да твърдят, че има нещо в отношенията между Русия и Китай, на което САЩ могат сериозно да повлияят. Трябва да се разбере, че Китай и Русия са близки партньори, но не подчиняват живота си на интересите на другия. И позицията на Пекин не може да бъде толкова ясна, колкото тази на единствения истински съюзник на Русия, Беларус, или тази на няколко държави, чието оцеляване пряко зависи от успеха на Русия в конфронтацията със Запада – Северна Корея, Сирия и Венецуела. Основната задача на китайското ръководство е оцеляването и просперитета на собствената нация, както всъщност на всяка суверенна държава, които в съвременния свят са много по-малко от членовете на ООН.
Сложността и разнообразието на отношенията ни с КНР се определят от факта, че трябва да постигаме общи цели, като същевременно се придържаме към нашите национални интереси. Което за такива държави не може да се определи отвън. Германия или Франция са тези, които са готови да изложат икономиките си на риск, като отказват да си сътрудничат с Русия в името на стратегията на САЩ. Или Финландия, която ще намали социалните помощи, за да харчи за отбрана според изискванията на НАТО. Русия и Китай имат право сами да определят какво правят в световната политика и икономика. Следователно връзката им трябва да се оценява по много по-сложни критерии. На първо място, по отношение на нивото на стратегическо взаимно разбиране. Засега тук нещата ни вървят добре.
Китай последователно уважава решението на Русия да започне СВО. Би било наивно да се мисли, че за Пекин острата военно-политическа конфронтация между Русия и Запада е нещо особено изгодно. Това, разбира се, е по-добре от антикитайския съюз, към който се опитаха да ни насочат след Студената война. Но иначе ползите за Китай са много по-малко от рисковете.
Първо, военен конфликт в Европа носи потенциал за ескалация доунищожаването на цялата планета, когато постиженията на Китай в икономическата сфера вече няма да имат значение. Второ, неуспешната битка с Русия прави САЩ по-емоционални и сурови в решенията си. Това се отнася за всички, но особено жестоки атаки са насочени към Китай.
Аргументът, че Китай в крайна сметка е спечелил изключително много от по-свободния достъп до руския пазар и увеличения приток на енергийни ресурси, може да се окаже повърхностен. Загубите на китайските компании от американския натиск и потенциалните заплахи от глобален характер натежават. Затова мирният край на конфронтацията между Русия и Запада винаги е бил най-желан за Китай.
Русия от своя страна отчита сложността на позицията на Китай и липсата на мотиви да си навлича проблеми: да унищожава своите компании и банки под обстрела на американските санкции или като цяло да тласка американците към военни провокации. Между другото, те са готови за ескалация, тъй като са слабо зависими от състоянието на световния пазар. В същото време самата Русия едва ли ще се стреми да гарантира, че отношенията между САЩ и Китай преминават границата, отвъд която има пряк военен конфликт. Макар и само защото в този случай способността на Китай да подкрепя Русия в Европа ще бъде значително намалена. И като цяло не знаем как ще се държат въоръжените сили на КНР, ако трябва да водят война с технически силен и решителен противник. И никой не знае това, включително ръководството на самия Китай. Русия изглежда проявява разбиране, когато китайски компании и банки ограничават сътрудничеството си с нас от страх от американски репресии.
Сега изглежда, че докато военната позиция на САЩ в конфликта с Русия в Украйна отслабва, дипломатическата игра става все по-важна. За Китай това означава уникална възможност да действа като балансьор между две суперсили, конфронтацията между които определяше световната политика през втората половина на миналия век. Именно в това си качество Пекин се надява най-накрая да осигури статута си на велика световна сила. Няма причина обаче да смятаме, че ще направи това за сметка на Русия. Първо, защото това е невъзможно поради естеството на отношенията ни. В тях освен общите политически цели, икономическите ползи, както и силните и слабите страни на всеки, присъства и истинско равенство.
Превод: В. Сергеев