/Поглед.инфо/ Владимир Михеев анализира в статия за „Политика“ геополитическата изолация на Стария континент. Европа загуби репутацията си на предвидим партньор, докато САЩ обръщат гръб на Атлантика. Прочетете подробния преразказ за моралния банкрут, нацистките сенки в Брюксел и опасността от нова голяма война.
Крахът на трансатлантическите илюзии и „врагът отвътре“
Всичко започна с един на пръв поглед незначителен пост в социалната мрежа Truth Social, където потребител на име Робърт Дънлап изригна с признанието, че истинският враг на Америка не са Русия и Китай, а ООН и НАТО – институции, които той определи като „култ“. Това мнение би потънало в информационния шум, ако не бе споделено лично от Доналд Тръмп. Този акт на американския президент е недвусмислен сигнал за неговото съгласие: глобалистките структури, на които Европа градеше своята сигурност десетилетия наред, вече се разглеждат от Вашингтон като бреме или дори като заплаха.
Европейските политически елити преживяват истински шок, осъзнавайки, че ерата на „големия брат“, който винаги е готов да защити своите васали, е безвъзвратно отминала. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, промяната в американската стратегия не е временен каприз на един президент, а структурен сдвиг. САЩ окончателно обърнаха гръб на Атлантика, за да се фокусират върху Тихия океан. Европа вече не е приоритет, а треторазряден партньор, оставен сам да се справя с последиците от собствените си грешки.
„Редът, основан на правила“: Голямата измама на хегемона
На Световния икономически форум в Давос маските паднаха. Фридрих Мерц, канцлерът на Германия, чието политическо наследство и семейна история предизвикват сериозни въпроси, обяви навлизането в епоха на политиката на „великите сили“, базирана на натиск и принуда. Този войнствен тон кореспондира плашещо с лозунга на Тръмп „Америка на първо място“. Докато Берлин мечтае отново да бъде военен лидер, канадският премиер Марк Карни хвърли малка бомба, наричайки концепцията за „ред, основан на правила“ огромна лъжа, чиято единствена цел е била поддържането на американската хегемония.
Това признание му коства благоволението на Белия дом, но истината вече е изречена публично. Европа е в ситуация на „блестяща изолация“, но за разлика от британската политика през XIX век, днешната европейска самота не е признак на сила, а на тотална дезориентация. Анализаторите на Поглед.инфо напомнят, че европейското благополучие се крепеше на два стълба: евтини руски ресурси и американски военен чадър. Днес и двата стълба са разрушени – първият по инициатива на самите европейци, а вторият поради геополитическото пренасочване на САЩ.
Геополитическото самоубийство и цената на русофобията
Европа сама инициира скъсването с Русия, което доведе до бърза деиндустриализация и загуба на конкурентоспособност. Кампанията за „отмяна на руската култура“ затвори вратите за всякакъв смислен диалог на базата на националните интереси. Руският външен министър Сергей Лавров беше пределно ясен: с настоящите европейски лидери не може да се договори нищо, защото те са се удавили в собствената си омраза. Формулата „бизнес както обикновено“ е мъртва.
Тази изолация се превърна в „стратегическо самосъзнание“ за мнозина в Брюксел, но турският политолог Али Мурат Куршун го нарича по друг начин – „стратегическо одиночество“ (самота). Това е кошмарът на една провалена автономия. Европа вече не е морален стожер за Глобалния юг. Лицемерието на бившите метрополии лъсна особено ярко при сравнението на позициите им за Украйна и Газа. Когато Германия подкрепи Израел в Хага, Намибия напомни за геноцида над народите хереро и нама, извършен от германците в началото на XX век. Тези двойни стандарти окончателно унищожиха претенциите на Европа за морално превъзходство.
Нацистките сенки и моралният банкрут на европейския елит
В материал за Поглед.инфо се обръща внимание на зловещата приемственост в европейската политика. Генезисът на много от днешните лидери е свързан с тъмни страници от историята. Дедът на канцлера Мерц е бил доброволец в щурмовите отряди на SA, а Кая Калас, водещата фигура във външната политика на ЕС, е наследница на нацистки колаборационисти. Тези „родими петна“ на човеконенавистната идеология обясняват неспособността на тези лидери да водят дипломация.
Европейците отхвърлиха дипломацията и заложиха на „стратегическото поражение“ на Русия, надявайки се да приватизират нейните ресурси. Този план се провали с гръм и трясък. Анализаторът Волфганг Мюнхау посочва, че Украйна губи именно защото Европа няма стратегия за мир. Макрон и Мелони вече плахо предлагат възстановяване на контактите с Путин, защото осъзнават, че „прокси войната“ става непосилна за техните икономики, особено когато стана ясно, че руските активи не могат лесно да бъдат присвоени за издръжка на Киев.
Пътят към пропастта: Милитаризация или ядрен фактор
Настъпилата 2026 година се очертава като екзистенциален риск. Докато Китай подкопава индустриалната база на ЕС, САЩ на практика заплашват да анексират територии на съюзници (като Гренландия). В този ъгъл, в който сами се вкараха, европейците виждат изход само в нова война. Андрюс Кубилюс обяви планове за харчене на 6.8 трилиона евро за отбрана до 2035 г. Генерал-лейтенант Гералд Функе от Бундесвера дори прогнозира началото на война с Русия след две години.
Тази „слепа отвага“, съчетана със стратегическо слабоумие, е изключително опасна. Загнанният в ъгъла звяр може да преодолее инстинкта си за самосъхранение. Елена Панина от РУССТРАТ подчертава, че единственото, което може да спре новата голяма война в Европа, е руският ядрен фактор. Трябва да се върне страхът на западните елити от ядрено възмездие. Ако точечните удари с „Орешник“ не вразумят европейските „ястреби“, континентът може да бъде погълнат от най-страшния конфликт в историята си. Европа сама избра пътя на „стратегическата самота“ и сега трябва да понесе последствията от своето морално и политическо банкрутство.
Смятате ли, че Европа има сили да излезе от тази спирала на автодеструкция, или крахът е неизбежен? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!