/Поглед.инфо/ Какво се случи 10 дни след срещата между Путин и Тръмп? Кой печели от нея засега? Едва ли Тръмп, комуто сега се налага да се отбранява от обвинения в предателство.
В идеологията на американските елити остават останките от Студената война – в резултат на срещата уж задължително някой трябва да спечели, а друг да изгуби. Имаме друга мисъл – това е проучвателна среща, по време на която държавните глави обсъдиха вълнуващите ги въпроси. Напрежението е леко свалено, но няма никакви ясни договорености. След срещата с лидерите на Русия и на Северна Корея сега цел на Тръмп е да промени политиката на Иран. Иран е цел на политиката на САЩ.
Бе озвучено, че единственото споразумение, което са постигнали е взаимодействието на службите за национална сигурност. Как мислите, защо споразумението е постигнато единствено в тази сфера и защо именно в нея?
След среща от подобен мащаб трябва все пак някакви резултати да се представят пред журналистите. Но на срещата нямаше никакви подписани документи, както и нямаше никакви договорености. За да се „покаже” нещо на журналистите, решиха да обявят „договорености за сътрудничество между специалните служби”. Но тези документи също няма да ги покажат, защото са от толкова специфична сфера, че не трябва да се обнародват. И изобщо за какво сътрудничество между специалните служби на Русия и САЩ може да се говори, ако между тях се води постоянна борба?
Изгонването на руските дипломати от Гърция, заявленията, че Русия не уважава Гърция, веднага сочат, че външни сили оказват влияние на нейната политика. Що е то: добър късмет при лоша игра?
Гърция осъществява неприятелски спрямо нас жест. Или работата е в руските специални служби (едва ли), или Гърция се опитва да се качи в заминаващия си дипломатически влак (по-скоро). Тя не изгони дипломатите „по молба” на Великобритания и прави това едва сега. Решиха да разменят добрите отношения с нашата страна срещу кредити от Европа и САЩ.
Наскоро се появиха публикации в китайските медии, че е време Поднебесната да се замисли над увеличаването на ядрения си потенциал, ако иска да се конкурира успешно с водещите държави. Колко е сериозно това, може ли да бъде осъществено и как би се изменило разположението на силите?
По света в момента има четири центъра на силя. Русия има развита военна и политическа сфера, а Китай икономическа и политическа, Европа има повече успехи в икономически план, а в Америка равномерно силно са развити всички сфери. На Китай не му достига ядрената съставна на фона на САЩ и Русия, започна да не му достига военна мощ. От тук и подобни публикации. Но това е бавен и скъпоструващ процес.
Вече от отдавна се чува за движение по линията на разграничението на силите в Донбас, но някак си Въоръжените сили на Украйна не бързат да преминават към действия. Защо? До президентските избори нищо ли няма да се случи?
Хората, които са завзели властта в Киев може да се нарекат сепаратисти. Цялата им политическа дейност е отделянето на едната част на един народ от друга. А хората, които градят украинската политика си седят във Вашингтон – в Киев са само изпълнителите. На САЩ подобна проточваща се война е много изгодна, винаги може да се натиска по Европа и Русия и да се заплашва с ескалация на конфликта в Донбас. Но нищо не се случва. Нито война, нито мир.
Традиционният въпрос на историческа тема. Тази седмица мнозина от вашите абонати в Интернет се интересуват от битката при Курската дъга по време на Великата отечествена война. Разкажете за тези събития.
Битката при Куската дъга влияе на хода на историята. Тя потвърждава превъзходството на съветското военно изкуство. Доказва, че победата на СССР при Сталинград не е щастлива случайност, а закономерност на цялата борба на Източния фронт. Курската битка „изпъква” сред всички останали събития от Великата отечествена война. Сражението е обгърнато от множество странни исторически факти.
Превод: Поглед.инфо