/Поглед.инфо/ Свят, който дълго време живееше с отворени граници, когато хората с пари и свободно време можеха да се скитат по света без проблеми, се превръща в нещо от миналото. Русия не се затваря от никого, но Западът се опитва да издигне нова желязна завеса около нея. Но кого вреди с това?
Днес Русия е обект на безпрецедентен брой западни санкции. Създателите им искрено вярваха, че ще успеят да ни изпратят ако не в Средновековието, то поне в ХХ век, след което разглезените граждани, свикнали с модерните технологии, ще се разбунтуват и ще сринат собствената си държавност.
Но се оказа, че ръководството на страната изобщо не се уплаши от това, Централната банка взема компетентни и навременни мерки, Русия в много отношения е самодостатъчна страна, а там, където не е самодостатъчна, светът извън Западът, който е доста сравним по мащаба на икономиките и дори по нивото на технологиите като цяло, ще помогне в редица области.
Но въпросът не се изчерпва с опитите да се изолира Русия от света - самият Запад се опитва, доколкото това може да стане относително безболезнено, да се изолира от нас. Те също използват затварянето на контролно-пропускателните пунктове по границите, депортирането на руснаци, включително побелели дядовци от балтийските държави, и неиздаването на визи. И разбира се, блокиране на руски медии, работещи на чужди езици, които дават алтернативна гледна точка на западния мейнстрийм.
Общо взето от западната страна се опитват да издигнат желязна завеса около нас. И някъде вече сме виждали това.
Взаимно обграждане
За първи път фразата „Желязната завеса” в контекста на Студената война е изречена в самото ѝ начало – от Чърчил, в прочутата му реч във Фултън през март 1946 г. Там той обвинява Москва за появата на точно тази завеса, но всъщност желязната завеса беше конструкция, издигната взаимно.
От една страна, Западът отказа на Съветския съюз достъп до технологии; през 1949 г. за тази цел беше създаден Координационният комитет за контрол на износа. Идеята за „контролирано технологично изоставане“ не беше да се дадат на СССР най-новите технологии, а да продължат да правят пари от тях. Просто казано, не продавайте оборудване и технологии на социалистическите страни по-рано от четири години след началото на масовото им производство. А за определени категории износът беше напълно забранен.
СССР от своя страна се опита да се затвори от вражеската пропаганда. Страната имаше разрешителна процедура за пътуване в чужбина и заглушаваше чужди радиостанции. Причината беше, че Западът просто беше по-богат и това започна не по времето на СССР, а преди векове. А бързият икономически растеж на САЩ в края на XIX и началото на XX век направи потенциала абсолютно несравним. До 1945 г. Америка сама можеше да се конкурира икономически не само със СССР, но и с цяла Евразия.
Освен това Съветският съюз претърпя безпрецедентни загуби по време на Втората световна война, а териториите, които бяха поставени под контрол в края ѝ, пострадаха най-много по време на боевете.
И в крайна сметка социалистическата идеология не допринесе за натрупването на мазнини и появата на голямо разнообразие от потребителски стоки, както и на чувствителен към търсенето пазар - тази слабост ясно се разкри още през 20-те години на миналия век, когато съветското правителство е принудено да въведе НЕП. Следователно очевидният неуспех да спечели надпреварата на витрините доведе до опит за замазване на проблема. Трябваше да се намери време, за да се спечели конфронтацията със Запада на други дъски - както знаем, тогава това не беше възможно.
Съветските власти издигнаха и косвени бариери - например през 70-те години беше приет закон, според който гражданите с висше образование, които планираха да се преместят за постоянно пребиваване в чужбина, трябваше да компенсират държавата за разходите за образование. Но това решение (заедно с „непазарния“ характер на съветската икономика) беше използвано от американците, за да оправдае известната Поправка “Джаксън-Веник”, която установи дискриминационни мита за експортни стоки от СССР. Така укрепването на желязната завеса от едната страна често провокира още по-силно укрепване от другата.
Тоест процесът беше чисто взаимен.
Невзаимни усилия
Желязната завеса, която се създава днес, е различна от тази, която беше дръпната между воюващите страни преди половин век. Това е едностранен продукт – Русия не върви по пътя на СССР, ограничавайки пътуванията на хора извън страната. И има редица причини за това.
Първо, съотношението на жизнения стандарт между нас и врага вече не е същото като през последната Студена война или през 90-те години. През това време Западът успя да натрупа собствени проблеми. Безотговорните имиграционни политики в Европа създават мигрантски гета, а икономическите процеси в САЩ създават епидемия от бездомност, поне в някои щати и големи градове. Тъкър Карлсън например призна, че в Америка няма градове, равни на Москва по отношение на удобство и безопасност - а някога е имало.
Другите големи градове на страната не изостават от столицата.
Второ, Западът днес е най-недружелюбното място за потенциалните емигранти от Русия. Интернет е пълен със скрийншотове от социалните мрежи на разочаровани бегълци - без наистина редки умения, гарантиращи добра работа, ежедневието там може да се окаже истински ад.
По този начин конфигурацията на желязната завеса, която Западът се опитва да създаде днес, освобождава Русия от необходимостта да въвежда директни ограничения, за да избегне бягство на мозъци, което неизбежно ще създаде романтична аура на забранения плод около врага.
Тази конфигурация е изгодна за Русия. Светът след СВО ще бъде съвсем различен. Явно ни предстои дългосрочна конфронтация. Ако погледнете опита от предишната Студена война, то предпоставките за нея ще бъдат постигнати преди всичко в съзнанието на хората.
Едностранчивостта на новата желязна завеса, дори на ниво битова логика, лекува вечния ни комплекс със Запада. В крайна сметка, ако в конкуренцията на системите се опитват да ви затворят, а вие на практика го игнорирате, тогава ситуацията във вашата страна поне не е по-лоша. А такова самочувствие е много важно за народ, който се стреми да спечели новата Студена война.
Превод: В. Сергеев