Олимпиадата в Рио-2016 и България

/Поглед.инфо/ И след Рио ли ще чакаме чудо да стане с нашия спорт?

І. Общо за Олимпиадата.

Тридесет и първата съвременна ОЛИМПИАДА бе закрита по подобаващ за бразилците пищен, емоционален и наситен с много светлинни ефекти спектакъл на митичния стадион „Маракана” в Рио.Президентът на МОК Томас Бах в словото си при закриване на игрите заяви: „Това бяха великолепни олимпийски игри във великолепния град Рио…. Пристигнахме в Бразилия като гости , а днес си заминаваме като ваши приятели”.

В игрите участваха 11 303 спортисти от 205 държави,като 87 от тях спечелиха медали. И трите цифри са рекордни.За първи път МОК даде възможност на спортисти,които са напуснали или изгонени от родните си страни да участвуват на игрите под флага на МОК.Те спечелиха два медала-златен и бронзов.Бяха поставени 27 световни и много олимпийски рекорди и почти всички финали минаха на високо спортно-техническо равнище. Олимпиадата имаше и своите супершампиони –американският плувец Майкъл Фелпс и лекоатлета от Ямайка Юсейн Болт.

В класирането на нациите по медали в първата десятка са спортистите на САЩ, Великобритания,Китай, Русия, Германия, Япония, Франция, Корея, Италия и Австралия.Три нови държави-Йордания, Фиджии Косово, влезнаха в ранглистата на медалистите.

И на тази олимпиада имаше допингскандали, но за разлика от другите сега те започнаха далече преди откриването и за първи път бяха наказани и спортисти без да са уличени или санкционирани за допинг.Борбата срещу допинга е борба за „честно състезание” /феър плей/,но какво нечестно е направиладвукратната олимпийска и трикратнатасветовна шампионка и световна рекордьорка на овчарски скок Елена Исинбаева /Русия/ и другите руски спортисти, за да им бъде забранено участието в игрите.Това е парадокс и ако МОК не намери правилното решение може да се стигне до опити за опорочаване на игрите, така както стана с политическите бойкоти през 1980 и 1984 г. След олимпиадата станаха известни и други нарушения на „феърплея” дори и от страна на ръководителите на самата ВАДА(Световнота антидопенгова агенция/, която е разрешила на мнозина спротисти от САЩ,Великобритания и др. да използват забранени субстанции без да бъдат наказвани.Тук изглежда,че „чашата преля” и търпението на президента на МОК се изчерпи и той изпрати писмо да членовете на МОК да му изпратят предложения как да се подобри работата на ВАДА. В писмото той казва: „Трябва ни по-ефективна, по-прозрачна и по–хармонизирана антидопингова система” .Ако се абстрахираме от дипломатичния стил на изразяване, трябва да приемем, че Томас Бах смята,че системата е неефективена , непрозрачна и нехармонизирана с олимпийските идеали и практики на МОК.

ІІ.Нашето участие.Оценка на българския олимпийски спорт.

Българската делегация наброяваше 51 спортисти,които бяха спечелили квоти за участие.Трябва да поздравим носителите на медали: Мирела Демирева-сребро на висок скок, Елица Янкова-бронз на борба и бронзовите медалестки от ансамбъла по художествена гимнастика-Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Тези прекрасни момичета поставиха България отново в картата на медалистите.Поклон пред техния подвиг.Заслужават нашето уважение и класиралите се в първата десятка по своя спорт-Николай Байряков-кл.борба и Владимир Дубов-св.борба, заели 5 място; Невяна Владинова –худ. г-ка, Ивайло Иванов-джудо и Елис Гури- кл.борба, класирани на 7 място; класираните в осмицата-Ивет Лалова-лека атлетика, 200 м., Антоанета Бонева-сп.стрелба, Михаил Ганев и Борислав Новачков- св.борба и класираният на 10 място в скок на височина Тихомир Иванов. Тези спортисти защитиха спортната чест на България , оставиха я в списъка на 87-те страни с медали и я предпазиха /засега/ да бъде сред останалите 118 страни участници/без медал/.Това е добре и обнадеждаващо!

. Лошото и обезкуражаващото е , че отстъпваме тотално във всички официални и неофициални класирания. В комплексното класиране по медали сме били четири пъти в десятката, а сега в Рио се сринахме на 65-66 място, заедно с Венецуела. В подреждането на социалистическите страни по медали стигнахме до трето място след СССР и ГДР, а в Рио пред нас са 26 държави от бившия соцлагер и ние заемаме последното 27 място. На балканите бяхме безспорен лидер, а сега сме аутсайдер и заемаме последното осмо място.Това показват факите.

Кой как вижда и обяснява тези факти?

Красен Кралев-министър на младежта и спорта в интерю по програма „Хоризонт” на радиото в деня след закриване на игрите заяви:„Игрите приключиха успешно за нас. Изкарахме много тежък период и тежка Олимпиада. Имахме силни моменти, но и тежки ситуации…. ….Трябва да си създадем реална представа къде е икономиката на държавата, спортът е една функция от икономиката на държавата.Къде сме ние икономически?Къде стоим на картата на света, за да искаме нашите спортисти да взимат максимални резултати….”

Здравка Йорданова, олимпийска шампионка в гребането от Игрите в Монреал през 1976 година, говори пред камерата на предаването "Код спорт"поTV+. . Защо страната ни отстъпи позициите, които имаше в спорта?
„Убедена съм, че спортното общество е наясно с тази ситуация. Не е изненада. С всяка следваща година се вижда, че нещата отиват все по-зле. Причината е дълбока и далечна. Може би, защото загърбихме старите си традиции, онази стройна система, която имахме на работа и подготовка с всички отбори.Мисля, че именно това, че загърбихме тази стройна система, се отрази пагубно.”

Петър Лесов,олимпийски шампион по бокс в Москва, 1980 г. пред ПИК бг.

. „ Много ми е тъжно и направо е жалко това, което се случва с нашия спорт. Трябва много добра организация, много добре да се огледат нещата. Колкото и да е срамно, ако трябва да се направят и крачки назад и да се търси системата, в която бяхме ние по социалистическо време, когато имахме успехи. Всички видяха нашия модел на тренировки, на лагери и го направиха, а ние започнахме да режем всичко. Нещата в българския спорт може да се оправят, ако малко по-сериозно се помисли и се направи правилна организация.”

Кеворк Кеворкян,бащата на „Всяка неделя” за гробарите на спорта.

В-к „7 дни спорт” предостави цяла страница за коментар на Кеворкян за Рио в броя си от 25 август 2016 г. Цитирам:

„Кой закопа българския спорт?Защо се радваме на 65-ото място в Рио?

Кога започна разрухата…..”

„Нашето крушение започна преди четвърт век и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес…..А крушението бе неизбежно, след като народът бе тотално изоставен--без порядък и ценностна система.Опитаха се да го оставят и без памет--а това за него щеше да бъде най-голямото унижение.Само че на всеки 4 години споменът за Сеул ще изплува.Отново и отново.Напук на насилниците на миналото…. Спортът бе зарязан,защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било криво в миналото….. А сега строим стадиони за по пет милиона лева в села, където не живеят и пет души…..Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура…. Не посмя да каже същото и за спорта-защото щяха да го зарият с медали.”

Юлий Москов,журналист,главен редактор на в.”7дни спорт”.”Голямата драма на българския спорт е, че от борба за възход и победи се превърна в поминък.Да изкарат някой лев момчетата”.

Катерина Манолова,журналист,зам.-главен редактор на „7дни спорт”. ”Колкото и да ни внушават, че медалите са само за парлама, че нашето общество няма нужда от елитен спорт, олимпийските игри са най-точният измерител за състоянието на българския спорт.Щом на втора поредна олимпиада борците/мъжете-б.а./ не могат да спечелят медал, щом волейболистите изобщо ги няма, а единственият медал в спорт със значение и реална конкуренция го донесе човек, който живее и тренира в Холандия /Мирела Демирева/. Това означава, че конят отдавна е в реката.Конете на съседите обаче са на пистата”.

”Няма лечение без вярна диагноза”/Българският спорт има нужда от хирург/Вестник „.24 часа” от 30 08 2012.Под това заглавие Асен Минчев-един от най-популярните спортни журналисти, чийто глас звуча около половин век по българското национално радио,страстно коментира провала ни в Лондон и търси реалната диагноза за състоянието на българския спорт през последните две десетилетия.”Не само в медицината некоректно розовата /значи невярна/ диагноза води до неадекватни резултати, а не до оздравяване.Има ли съмнение, че спортът ни се нуждае от терапия?..... Важното е враговете на вярната диагноза за спорта ни да не я порозовеят,защото тагава ше искат лечението да бъде само с аспирин…..”

Ваня Джаферович,спортен експерт и бивш хърватски футболист. Сайтът „Епицентър” на 14.8.2016 публикува следното негово изявление: „Не мога да повярвам, че Хърватска вече печели повече олимпийски медали от България. Спомням си, когато бях малък, как всички сме се възхищавали на български лекоатлети, борци, щангисти, стрелци, гимнастици, боксьори... А сега - нищо...На мен ми се реве, а представям си на вас! Как може да се случи това нещо? Как може да имаш всичко в спорта и за 20 години да нямашпочти нищо?”

Да…На хърватина му се реве, но не и на българските спортни управници. Ето какво е мнението на министъра на спорта Красен Кралев ”С какво сме виновни ние? Нашата роля е да създадем нормативна уредба, да изградим спортна база и да осигурим средства за подготовка. Законът е готов, базата се реконструира и изгражда ежедневно, пари за подготовка сме осигурили предостатъчно на всички федерации, участващи на Игрите”/програма хоризонт на БНР/.

Какво ли още трябва да преживеем, за да се събуди националният ни инстинкт за самосъхранение и най-после да възстане българското общество срещу съществуващото безхаберие в управлението на националния спорт у нас, който от Барселона-92 се намира в непрекъснато задълбочаваща се криза.

Вместо да приемат обективната реалност и да предложат ефективни мерки запреодоляването й, държавните чиновници продължават да заблуждават българите с поредната измислена теза, която се свежда до твърдението, че при това състояние на икономиката и на жизненния стандарт спортът е обречен и не може да постигне нищо повече.Така ли е? Международният валутен фонд/МВФ/ и световната банка/СБ/ публикуват свои списъци на страните, подреденн по брутния вътрешен продукт/БВП/ на глава от населението.В тези списъци България заема съответно -78 и 80 място.Организацията на обединените нации /ООН/ има утвърден индекс на човешкото развитие /ИЧР/, в който освен БВП влизат и други показатели.По този индекс ние заемаме 57 място.Класирането по медали на олимпиадата е подобен индекс за развитието на спорта.Като сравним тези списъци констатиреме, че 30 държави с по-ниски показатели от нашите по ИЧР и 20 държави с по-ниски показатели от нашите по БВП са преди нас в Рио, т.е., нито ИЧР, нито БВП предопределят класирането на олимпиадите.

Следователно спечелването на медали зависи преди всичко от ефективността на нацоналната спортна система на съответната страна.Няма да описвам националната спортна система и нейните подсистеми, а ще подчертая, че ние я имахме в периода 1960-1990 г.и 4 пъти се класирахме в десятката.

Кой и защо я ликвидира е друга тема.Тук само ще отбележа, че Филип Димитров-министър-председател и Цвятко Барчовски-министър на спорта в началото на деветдесетте години на миналия векпоставиха началото на ликвидацията на националната система и никой след тях, включително и сегашните, съответно Бойко Борисов и Красен Кралев, не прекрати този геноцид. Новата политическа класа е отговорна за трагичното състояние на българския спорт.Не очаквам, че сега политиците ще реагират адекватно.Затова се обръщам не към тях, а към балгарската спортна общественост.

Уважаеми спортисти,треньори,съдии,деятели и любители на спорта, не позволявайте отново да ви заблуждават и манипулират.Не е вярно, че вие сте некадърни, историята е доказала обратното. Не е вярно, че българите нямат талант в спорта, историята е свидетел.Вярното е, че парите се използват не по предназначение и се разпределят не по най-добрия начин. Необяснимо е как борбата с 400 000 лв. годишен бюджет през седемдесетте и осемдесетте години имаше две професионални „А” групи ,съответно по свободна и класическа бораба с по 12 отбора от щатни състезатели и беше в челото на континента и света , а сега с 4 000 000 лв. едва се записва сред медалистите. Спортната база се рапродаде, разграби и унищожи, а тази ,която се строи сега не е там където са спортистите и където е необходима , а там където надделяват частни комерсиални интереси. В миналото на нашата база идваха да се готвят чужденци, сега нашите спортисти търсят база в чужбина.Вярното е ,че поради лошите условия и неправилна политика стотици висококвалифицирани спортно-педагогически кадри избягаха в чужбина или си смениха професията.Вярното е, че се ликвидира самодейния спорт за сметка на платеното обучение, което могат да си го позволят децата само на богатите, но те са наколко процента и никога не са били база за големия спорт.Вярното е , че проблемите се решават не от обществото , а от администрацията,където чиновниците, а не експертите и обществениците имат решаващата дума.Ето един пример от обсъжданията в началото на златния век на българския спорт,когато се отчиташе представянето на олимпиадата в Мексико-1968 и планирането за Мюнхен-1972 г. В края на 1968 г.се проведоха разширени пленуми на федерациите за обсъждане на отчетите от Мексико и планирането за Мюнхен, в коите взеха участие над 1200 души, 246 от които се изказаха.Основната част от изказалите се бяха треньори,методисти, научни работници и обществени деятели.Тяхното внимание бе насочено върху причините за допуснатите слабости в подготовката и проблемите на бъдещото развитие на съответните спортове.По този начин документите ставаха колективно дело не само на бюрото, но и нацялостния комплекс от щатни и обществени специалистина БСФС.

На фона на казаното по-горе естранномълчаливото безразличие, с което се отнасят към системното унищожаване на спорта БОК /Български олимпийски комитет/ ,ФБС /Фондация ”Български спорт”/ и БСФС/Бългърскисъюз за физическа култура и спорт/.Учреденият през 1923 г. Българскияг олимпийски комитет е най-дългогодишнатадоброволна,самоуправляващасе,неправителствена, извънпартийна, комплексна обществена спортна организация у нас, обединяваща спортни федерации и национални спортни съюзи.Член е на МОК и представлява страната на олимпийските игри. Работи по прилагането и спазването на Олимпийската харта и резолюцията на генералната асамблея на ООН от 31.10.2014 г., която „подкрепя независимостта и автономността на спорта, както и мисията на МОК ,като ръководител на олимпийското движение”. Фондация „Български спорт” е създадена през 1991 г.с цел да стимулира развитието и постигането на високи спортни резултати от спортистите и треньорите, да подпомага обучението и квалификацията на обществените доброволни кадри-организатори,инструктори,съдии и т.н.Сегашното БСФС е без лиценз и със силно окастрени функции,ноподдържа спомена и идеята за необходимостта от връщането на обществения характер и същност на националната спортна система.В продължение на четвърт век БСФС се бори да запази славната ишстория /до 1991 г./ на уникалната българска система за организация и управление на националния спорт.За разлика от спортните държави в Европа и Света, само българските нови политици не пожелаха да направят адекватни промени и да съхранят основополагащата същност на системата.За тях „новият” модел , отречен от почти всички спортни държави още преди 90-те години на миналия веек, се превърна в мощно средство за целево разграбване ва финансовите,материалните и кадрови активи на тази организация.Засторенотоот БСФС– благодарност. Кой, обаче, ако не тотрябваше да тръбитревога пред обществото за унищожаването на едно национално богатство.Както се вижда ръководителите и на трите организации не оценяват опасността от фалит, при който едните няма кого да водят на олимпиади,вторите-кого да награждават,а третите - за кого да пазят спомена от миналото.

Министърът на младежта и спортаКрасен Кралевобяви от Рио , че има готов проект за нов закон за физическото възпитание и спорта.Текстът на проекта,който той внесе в МС ,заема над 80 страници и предизвиква противоречиви размисли.Най-важните са, че той сякаш приема сегашното състояние на спорта за нормално и се стреми да не наруши статуквото му, поради което вместо тотална реформа предлага палиативи. Това ще продължи и задълбочи кризата.

В най-новата спортна история на България (1945 - 2015) се правят три реформи.

Първата е непосредствено след Втората световна война.Почти всички обществени спортни организации, действали преди войната ,се закриват. В края на 40-те години на ХХ век целият ни спорт се поставя под ръководството на държавата и на управляващата партия. Документално тези промени се оформят в Закон за физическото възпитание и спорта/19.12.1947г./ В началото на 1948-а се създава Върховен комитет за физическа култура и спорт (ВКФС) към Министерския съвет с подразделения по всички етажи на държавното управление/области,околии/. Реформираният спорт бележи напредък, но показва и редица вродени недъзи, като най-големият е одържавяването, което не му позволява да използва потенциала на цялото общество. След 10-годишно ходене по мъките се стига до необходимостта от нова реформа.

Втората реформа се прави през 1957/1958 г., когато държавата върна спорта на обществото. ВКФС е закрит, а на негово място се учреди нова обществена спортна организация – БСФС (Български съюз за физическа култура и спорт). С този акт се подготви отмяната на Закона за физическата култура и спорта и се направи опит да се разграничат функциите на държавата от тези на спортните организации.Постепенно БСФС придоби неофициално статут на обществено-държавен орган за управление на физическата култура и спорта и действа като такъв. Това стана възможно, след като държавата предостави по-голямата част от своите функции в спорта на съюза - част от развитието на науката, т.е. приложната наука, преподготовката и квалификацията на управленските и треньорските кадри, формирането на националната стратегия и на националната спортна система. Реформиран по този начин , спортът ни постигна най-големите си резултати , а периодът 1958-1988 г е златният век на българския спорт.

Третата реформа (фаталната) започва в началото на 90-те години на миналия век с ликвидиране на общественото начало и създаване на държавен орган (комитет, агенция, министерство) за управление на спорта.Фатално бе не създаването на държавен орган , а ликвидирането на обществените спортни структури.

Игрите в Барселона 1992 поставят началото на края на златния век. Само за 4 години след Сеул падаме от 7-о на 17-о място, титлите от 10 на 3, общият брой медали - от 35 на 16, олимпийските точки - от 247.80 на 113.50.В същото време драстично намалява и броят на децата и юношите в специализираните звена за обучение и тренировка (от 181 968 на 90 160), което ни обрича на свободно падане към дъното и да стигнем до 63-68-о място в Лондон-2012 и 65-66-о в Рио.Разрушенабе не самосистемата за олимпийска подготовка, но и цялатанационална спортна системаспочти всичките нейни подсистеми—тренировъчен процес, работа с резерва, спортно-състезателен процес,научно осигуряване, медицинско осигуряване, финансиране, материална база и техническо осигуряване, както и структурите и механизмите за тяхното управление.

И за този четвърт век непрекъснато падане не се намери държавен мъж или орган, който да признае очевидното и да спре разрушителния процес.

ІІІ. Да върнем спорта на обществото.Държавното управление се провали!

Сега действащиятзаконе от 1996 г.В продължение вече на цяло десетилетие българският спорт се развива в съответствие с философията и буквата на този закон.Преди да се отмени или промени следва да се оценят резултатите от прилагането му и да се даде обективна оценка на развитието и състоянието на националния спорт през този период.Тази оценка ще предопредели степента и характера на промените на философията и буквата на новия закон.Нито в мотивите нито в проекта, внесен в Министерския съвет /МС/ от Кр.Кралев има такава оценка.Излиза, че вносителят не се интересува от състоянието на предмета на закона, а само от текста му и не чертае път за излизане от кризата.Излизането от кризата не може да стане с половинчати мерки, каквито се предлагат в проекта, а само с генерална промяна на философията на действащия от 25 години модел и адаптирането му към държавните структури на съвремена България.През целия преход управляващите от дясно, ляво и център се стремяха не да адаптират, а да управляват самодейния спорт и го обрекоха на непрекъснато задълбочаваща се криза.Излизането от нея преминава задължително през отказа на държавата да управлява сама и във всичко спорта, а да делегира някои свои функции на обществото и да му помогни за адаптирането на самодейния спорт към държавните структури.

Ще подчертая,че адаптирането е много трудeн процес.Въпреки това мисля, че мисията е възможна. Защо?

1.Защото обществената форма на управление на националния спорт успя да се наложи в условията на тоталиризма и създаде уникална национална система, а не административно-бюрократична държавна креатура, логично е при демокрацията обществото да е по-силно и да се справя по-добре с управлението на една напълно самодейна социална система.

2.Защото нашата система или отделни нейни подсистеми, като тези за олимпийска подготовка, за детско-юношески спорт,за ведомствен спорт и др., бяха успешно пригодени и внедрени в някои от най-развитите демокрации, като Франция,Италия,Англия и др.,което показва ,че наяма несъвместимост между нашата система от златния век и развитата демокрация в света.

3.Защото Полша и Унгария извършиха спортни реформи, адаптирайки основите на функциониращите у тях до 90-те години на миналия век национални системи към демократичната форма на управление на държавите им и досега запазиха позициите си .

Физическото възпитание и спортът са дело и отговорност на държавата, обществото и индивида. Тази “Света Троица” липсва в днешния модел на управление на българския спорт. Има я само държавата, която не може да замести обществото и да действа от името на индивида, ако не е упълномощена за това. Следователно, когато казваме, че обществото трябва да заеме своето място, то е защото по същество то контролира и държавата, и личността. Не може българският спорт, като социално явление, да бъде дело само на държавните управленски органи, а не на цялото общество.И накрая, парадоксално е, че в демократична България държавните интереси в спорта се защитават от мастодонт, като ММС /Министерство за младежта и спорта/, а обществените - от над 100 обществени национални спортни организации . Поради факта,че те нямат единен национален координатор, тази роля се изпълнява от ММС.Тъй като подзаконовите нормативни документи се изготвят и утвърждават от него става ясно,че те отразяват позициите едностранно, т.е. без коректив и без съобразяване със становището на самодейния спорт .

ІV.Какво да се прави?

Трябва да се прави нова четвърта/позитивна/ реформа, която да отчита положителното и отрицателното в първите три реформи и да е съобразена с настъпилите промени в държавата и с най-новите тенденции в развитието на световния спорт.Необходима е категорична смяна на модела за управление на българския спорт, като приемем сегашния европейски модел основан на професионализма и на общественния характер на националната спортна система.

Тези разсъждения и идеи съм представил във времето пред двама президенти / Петър Стоянов.1997-2001 г. и Георги Първанов-2001-2012 г./,пред министрите на спорта през този период и пред обществените спортни организации, но отговор или действия в тази насока не съм регистрирал.

Поради всичко изложено до тук си позволявам да се обърна и към комисията на народното събрание по въпросите на децата, младежта и спорта с предложения:

1/Да инициира дискусия по проблемите на детския, юношеския, олимпийския и професионалния спорт, на която да се поканят експерти и деятели от различен ранг не само от центъра , но и от областите и от общините на страната.

2.След обстоен анализ да се определи главната задача на спортната система през следващите 3-4 олимпийски цикъла.

3.Да се сформира експертна група, която да подготви документ /закон, доктрина/, чрез който да се върне спорта на обществото и да се смени философията и модела на националната спортна система.

4.Да се създаде национален инициативен комитет /обществен/, който да получи пълномощия да координира усилията на обществото и държавата по изпълнение на първите три точки.

08.09.2016

Ст.н.с.Христо Меранзов-доктор

ТАБЛИЦА 1

Крайно комплексно класиране по медали в Рио-2016

Таблица 2

Класиране на балканските страни в Рио-2016

СтранаМ Е Д А Л И

Златен Сребърен Бронзов Всичко

1.Хърватия 5 3 2 10

2.Гърция 3 1 2 6

3.Сърбия 2 4 2 8

4.Турциа 1 3 4 8

5.Словения 1 2 1 4

6.Румъния 1 1 3 5

7.Косово 1 0 0 1

8.България 0 1 2 3