/Поглед.инфо/ Войната не може да бъде избегната, може само да се забави - в полза на противника ви. Тази теза на италианския мислител Николо Макиавели, за съжаление, важи за настоящите реалности около уреждането на конфликта в Карабах. Азербайджан и Армения водят преговори заради преговорите, без сериозна надежда за постигане на политически компромис. Страните отдавна са съсредоточени върху откровена подготовка за ново мащабно изясняване на отношенията в зоната на конфликта с военни средства, а не на масата за преговори.

Забавянето като предимството за противника се разбира по различен начин в Баку и Ереван. В арменската столица има широко разпространено мнение, че азербайджанският колега изгражда огнева мощ, като попълва арсенала си с ударни системи с далекобойни и високопрецизни оръжия, планира блицкриг, провеждайки мълниеносна операция в най-неочакваното време за противника. В същото време се посочва, че след априлската война на 2016 г. въоръжените сили на Азербайджан уж са загубили способността да извършат изненадващо нападение наведнъж по няколко направления на Карабахския фронт. Основата на подобно изявление е спорът за значително укрепване на цялата отбранителна линия на арменските сили по периметъра на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) и разполагането на средства за дълбоко разузнаване на активността на противника край фронтовата линия.

В Баку има мнение, че ползата на арменската страна при отлагането на войната е от всеобхватен военно-политически характер. От една страна, през последните четири години след Четиридневната война (2-5 април 2016 г.) Ереван успя значително да затегне ударния си юмрук (оперативно-тактическите ракетни системи “Искандер-Е”, ракетните системи за залпов огън и многофункционалните изтребители Су-30СМ ). От друга страна, подкрепата на Русия за съюзника на ОДКБ нараства, като се вземе предвид настоящата ситуация в Южен Кавказ и прилежащите му региони. Самият Азербайджан обаче все повече разчита на помощта на Турция, чието внимание към Карабах традиционно става по-стабилно на всеки завой от „меката“ ѝ конфронтация с Русия в Близкия изток. Сирийският Идлиб в наши дни генерира ескалация, в която участват Анкара и Москва.

Известно е, че още през 90-те години беше постигнато твърдо споразумение между Азербайджан и Турция, че турският съюзник трябва да бъде уведомен за всяка мащабна военна дейност на Баку в Карабах. Впоследствие това споразумение беше разширено чрез поредица от уточняващи споразумения, до разработването на съвместни планове в случай, че Азербайджан реши да „възстанови териториалната си цялост“ в Карабах.

Априлската война беше своеобразно закавказко продължение на руско-турската конфронтация в продължение на няколко месеца след „удара в гърба” от Анкара на 24 ноември 2015 г. Тогава в небето на северозападна Сирия руски бомбардировач Су-24 беше свален от турски F-16. Ескалацията в Карабах е интересна за Турция като неин тежък ресурс и в същото време като аргумент във военно-политическите сделки с Русия. Сирийският Идлиб е разположен до най-южната част на Турция, като всеки кръг от военни действия от там води до поток от десетки хиляди бежанци към границите ѝ. Последният бастион от непримирими и "умерени" ислямистки бойци, които сега са покровителствани от Турция еднакво, се превърна за президента Реджеп Тайип Ердоган в точка на принципно отстояване на собствената правота на сирийското направление. Всичко е много ясно за него тук: има враг в лицето на Башар Асад и има „сирийска въоръжена опозиция“, която трябва да се поддържа в състояние на борба, за да не се срути големия буфер между Анкара и Дамаск по южните граници. Ако се преместите в „Закавказкия Идлиб“ (от турска гледна точка), то тук за Русия не всичко е толкова очевидно. Има единствен военен съюзник в региона, представен от Армения, която априори изисква подкрепа, но има Азербайджан, с когото Русия няма да разрушава двустранните отношения при никакви обстоятелства. При всяка мащабна ескалация в зоната на конфликта в Карабах Русия се оказва в изключително деликатна ситуация, при която „изборът“ на една или друга страна е изпълнен с най-нежелателни последици. И ако това е така, тогава горепосоченият ресурс и аргумента на Ердоган в Южен Кавказ преминават от консервирано в оперативно състояние, когато е необходимо, за да напомнят на Москва за тази деликатност и нейната руска уязвимост в Карабах при започване на военен сценарий там.

На 15 февруари, президентът на Азербайджан Илхам Алиев, противопоставяйки се на премиера на Армения Никол Пашинян по време на дискусията „в кулоарите“ на Международната конференция за сигурност в Мюнхен, обобщи разговора с позната теза. Според лидера на най-голямата закавказка република арменците трябва да търсят различно място на политическата карта на света, но не и Азербайджан. Освен това азербайджанският лидер за пореден път публично отхвърли пакетния модел на споразумението, насърчаван от Ереван, като посочи "липсата на алтернатива" на поетапния мирен процес. Баку иска да получи нещо незабавно, преди да вземе решение за въпроса за бъдещия политически статус на НКР. Това „незабавно и сега“ е част от контрола на арменските сили от май 1994 г., моментът на сключване на тристранно споразумение (Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан) за установяване на неограничен режим за прекратяване на военните действия. Тези изявления, които, подчертаваме, многократно са били озвучавани от най-високото политическо ръководство в Баку, са близки до съвременното макиавелианство. Те не оставят място за преговори, всъщност изтласкват проблема с уреждането от дипломатическата равнина в областта на изключително военно „разрешаване“ на конфликта.

Разбирайки това, арменската страна, чрез думите на Пашинян, изтъква необходимостта водещите световни сили да направят рязко изявление, че няма военно решение на конфликта, не може и просто трябва да бъде изключено. Позицията на Ереван е разбираема и тя вече намери отзвук в съвместните изявления на президентите на Русия, САЩ и Франция - ръководителите на страните съпредседатели на Минската група на ОССЕ. Освежаването на тази теза в паметта на Баку, както и изпращането към Турция на ясен сигнал за недопустимостта на ново подкопаване на статуквото в Карабах, разбира се, сега би било много навременно. Но сега на Вашингтон и Париж очевидно не им е до Карабах, а историческият минимум в руско-американските отношения не допринася за развитието и проявата на подобни съвместни позиции.

Вече са направени предположения за времето на вероятна ескалация около Карабах. Ако в Баку е предпочитан военен сценарий, решение за напредък в Карабах може да бъде взето още през следващите месеци, а може и седмици. За това е подходящ периодът от пролетта до началото на лятото през следващата година. На 9 февруари в Азербайджан се проведоха предсрочни парламентарни избори, в резултат на които управляващата партия „Нов Азербайджан“, водена от Илхам Алиев, запази мнозинство в законодателния орган на републиката. На някои избирателни секции обаче трябва да се проведат нови избори, което ще отнеме още време. Ще бъде необходимо да се въведе по-голяма сигурност в бъдещото изграждане на азербайджанския политически елит, като се вземе предвид „транзитът на властта“, планиран в Баку. След 12 юни, началото на Европейското първенство по футбол, четири мача, на които Баку ще бъде домакин (три в груповата фаза на финалния турнир и един четвъртфинал), „прозорецът на възможности“ за Алиев се затваря и продължава следващата есен.

Пролетта на 2020 изглежда важен етап за изясняване на бъдещето на властта в Азербайджан. Този период може да стане не по-малко отговорен за конфронтацията между Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан. На 31 март в НКР едновременно ще се проведат президентски и парламентарни избори. Предотвратяването на "окупационния режим", както се наричат местните власти в азербайджанската столица, от провеждането на предизборната му кампания и потвърждаването на реалността на "земята" в Карабах с демократична процедура е привлекателна идея за Баку. Изборът на военни инструменти за такова препятствие под прикритието „възстановяване на конституционния ред в целия Азербайджан“ започва. И това може да намери жив отговор и последващото одобрение за напредък от Анкара, където тези дни се опитват да разработят нов алгоритъм в отношенията с Москва в Сирия.

Превод: В. Сергеев