/Поглед.инфо/ Поначало изглеждаше, че преговорите на Контактната група в беларуската столица изобщо няма да се състоят. Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) изпратиха още на 30 януари в Минск своите преговарящи представители (Денис Пушилин и Владислав Дейнего), но украинската страна поиска на преговорите да присъстват ръководителите на двете републики Александър Захарченко и Игор Протницки.

Говорителят на украинското Министерство на външните работи Евгений Перебийнис казваше, че в преговорите трябва да участват само подписалите Минските договорености. Но в ДНР и ЛНР обясниха, че участието на Захарченко и Плотницки на срещата просто не отговаря на статута им. "За преговори на равнище ръководители на ДНР и ЛНР се изисква представител, който заема достатъчно висок пост в украинската държава, а не частно лице, което не може да носи лична отговорност за неизпълнението на постигнатите договорености", гласеше съвместно изявление на Пушилин и Дейнего.

За украинската страна подобно искане е неприемливо – да седне някой от лидерите на държавата на една маса с ръководителите на ДНР и ЛНР означаваше опълченците да бъдат признати като равноправна страна и дори за правен субект. А това на свой ред би означавало, че украинското правителство признава наличието на гражданска война в страната.

Така планираните за 30 януари преговори просто не се проведоха – по някои данни представителят на Киев просто не е заминал за Минск.

Но на 31 януари позицията на Петро Порошенко се промени – Украйна отстъпи и проведе преговорите според условията на опълчението (Киев бе представен от бившия президент Леонид Кучма - ред). Най-вероятно промяната се дължеше с осъзнаването, че провалът на преговорите не е в интерес на украинската страна. Времето "играе" срещу Киев. Опълченците обкръжават украинската част край град Дебалцево. Опитите на Киев да разкъса обкръжението се оказаха безуспешни. При това положение украинската страна трябваше да пътува за Минск, за да спре опълченците по дипломатически път.

Впрочем, това, че украинската страна отиде на преговори изобщо не означава, че тя търси сделка с ДНР и ЛНР – нея не я устройват условията на опълчението. Самопровъзгласилите се републики са готови да възобновят примирието и да спрат настъпателните действия, само ако се признае сегашната линия на разграничаване между воюващите сили. Те не смятат да изтеглят частите съгласно официалното приложение на Минския меморандум. И ако се съди, че им бе позволено да огласят такова искане, Москва явно няма да ги притиска да се откажат.

Погледнато отстрани, предложението на опълченците изглежда съвсем разумно. Войските на ДНР и ЛНР продължават настъплението и ако успеят да обкръжат изцяло и да неутрализират групировката край Дебалцево, това ще има крайно неприятни последици за Украйна. Първо, в чисто военен план, опълчените казват, че при провал на преговорния процес и възобновяване на обстрелите ДНР и ЛНР си запазват правото да продължат настъплението до пълното освобождаване на териториите на Луганска и Донецка области. Това би станало голям проблем и от политическа гледна точка. Обкръжението край Дебалцево може да стане фатално за президента и да предизвика нов опит за държавен преврат в Киев. В Украйна ще се намерят много желаещи да го организират.

Но според Петро Порошенко подписването на споразумението съгласно условията на опълчението ще го натовари с още по-големи проблеми. Теоретично вината за обкръжението и военните поражения може да се припише на предателството и некомпетентността на генералите, а също на страхливостта на отделните доброволчески батальони. Но вината за подписването на едно "капитулантско" споразумение с опълченците няма на когото да се припише.

Именно затова Киев се отказа да приеме условията на опълченците и окачестви преговорите като провалени (Това бе сторено от неговия представител в Контактната група Леонид Кучма – ред).

Впрочем Порошенко смята, че все още има шанс да мине между Сцила и Харибда. Той продължава да се надява на натиск от страна на Запада. От 6 до 8 февруари ще се състои среща на Сергей Лавров с Джон Кери, а на 9 февруари ще бъде поредната среща на външните министри на ЕС. В Киев смятат, че Западът ще накара Москва да съдейства за постигане на споразумение според украинските условия. От друга страна, президентът доста рискува. Той фактически дава на опълченците още една седмица да продължат и засилят успехите си. И ако надеждата му за помощ от Запада не се сбъдне, то ще се наложи да подписва споразумение въз основа на сегашната, на фактическата линия на разграничаване. Но в първата десетдневка на февруари тази линия ще устройва Киев още по-малко в сравнение със сегашната. /БГНЕС

----------

Анализът е публикуван в списание "Експерт".

Москва / Русия