/Поглед.инфо/ Известно време се чудех как да озаглавя този текст, дали да не е нещо
от рода на "Тезисите на проф. Людмил Георгиев", но се отказах, тъй
като голямата част от аудиторията едва ли ще схване иронията, която
може да бъде разбрана като реплика на прочутите "Тезиси за Фоейрбах"
на Карл Маркс - уводните му разсъждения в "Немска идеология",
теоретичната основа на неговия исторически материализъм, а оттам и на
идеологическата му концепция.

В същото време се почувствах задължен да споделя тези "съображения/тезиси", защото преди няколко дни пуснах онази задявка с краткото предизвикателство: "Една сватба, която казва много повече", на която не срещнах никакъв отзвук, макар че очаквах поне нещо "гео-политическо" като реакция - имам предвид от анализатори, не от политици, защото на политиците, както казваше Учителят проф. Минчо Семов, Царство Му Небесно, "трябва да се пише кратко и ясно, защото четат бавно и трудно". Та заради това, не само поради ограничените интелектуални хоризонти на политиците, а и като поредно предизвикателство към "гео-политическите" анализатори, ще се опитам да бъда максимално кратък в изказа си.

І. Встъпителни "съображения/тезиси":

1. Фундаменталното ми послание към моите студенти по психология през
всичките ми години преподавателска практика (37) в "Алма матер" е
просто и ясно: "Който, каквото и да ви говори като напуснете
Университета и излезете в "живия живот", да знаете, че винаги става
дума за идентичности - за най-съкровеното човешко желание личността да
търси и намира опора за собственото си съществуване в културните
основания на собствената си общност".
2. Хилядолетия наред в човешката история, във всички цивилизации,
които могат да бъдат дефинирани чрез собствените си религиозни
основания, както правдиво казваше един от малкото големи умове в
американското социално и хуманитарно познание, Самюел Хънтигтън, тъкмо
стремежът към отстояване на тази цивилизационно-религиозна идентичност
стои в основата на всички политически процеси, било в сферата на
вътрешната политика, било в областта на външните международни
отношения.
3. Ако искаме да имаме ясна представа за това, което се случва днес в
света, би трябвало да имаме предвид тъкмо тази многовековна и
хилядолетна закономерност, която няма нищо общо с теоретичните напъни
за обяснение било на историческия материализъм, било на
"гео-политическия" анализ, които като продукти на англо-саксонския
начин на мислене са идеологически, тоест опитват се да пренасят
човешкото съществуване отвъд екзистенциалното спокойствие на
религиозните модели към измислените перспективи на идеологическите
утопии.
4. Разликата, фундаменталната разлика между религиозните и
идеологическите проекции на човешкото съществуване са ясно очертани -
ако религиите предлагат Рая в Отвъдното, то идеологиите го
конкретизират като възможно тук и сега, в настоящия земен живот. В
този смисъл всички идеологически концепции, до една рожби на западния
свят - социализъм, комунизъм, фашизъм, национал-социализъм,
либерализъм и т.н., могат да се различават по редица неща, но имат
фундаментално общо помежду си, а именно, че те и само те, тоест всяка
една по отделно, предлага такъв начин на устройство на човешкото
общество, който да прави възможен тъкмо Раят тук, на земята, а не в
Отвъдното.

ІІ. Конкретни "съображения/тезиси":

1. Парадоксално, но е факт, че и т.нар. "марксисти", и т.нар.
"гео-политически" анализатори, се стремят в основата на своите погледи
към света да поставят не цивилизационно-религиозните, а икономическите
основания на човешките общности и оттам да интерпретират както
историята, така и съвременността, особено чрез претенцията да
"откриват" и "споделят" някакво "основно противоречие", чието
"разрешаване", видите ли, ще определя бъдещото "развитие" - една
уродлива форма на диалектиката на Хегел, припозната впрочем и от
"историческите материалисти", и от корифеите на "гео-политическата
мисъл".
2. Конкретен пример - заради твърдението ми, че няма "ляво-дясно", а
пореден в историята сблъсък между цивилизационно-религиозно, ако щете
национално, и глобалистично-идеологическо "наднационално", преди 7-8
години бях "изключен" от "Клуб 24 май", чието създаване беше по моя
инициатива, но със съвсем други препратки - 24-ти май като Българският
празник, който регламентира Историческата Цивилизационна Субектност на
България, която няма нищо общо с историческата
католическо-протестантската (бивша) западна цивилизация. Заедно с мен
беше "изключен" и моят приятел проф. Иво Христов, тъй като се
присмяхме на "другарите", че са превърнали Клуба в марксистки кръжок
на тесни социалисти.
3. Очевидно е, поне за всеки човек, който иска да мисли, че крахът на
лявото, ако щете на "новото ляво", беше скоропостижно провокиран
най-напред от транс-джендър идеологията, в чиято основа стои
историческият опит на Франкфуртската школа да съчетае философията на
Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд (миналата година в
Поглед.инфо беше публикуван мой доклад по темата от една международна
конференция", чиито "венец" положи Джудит Бътлър - забележете, всички
до един хасидски евреи, поради което става обяснимо и щедрото
спонсорство на друг такъв човек, а именно Джордж Сорос.
4. На свой ред "дясното" беше унищожено окончателно през последните
пет години, в които на западния бизнес беше забранена свободната
търговия и предприемачество, към които се прибавиха и "държавните
помощи", било като компенсации за цената на горивата, било като "помощ
заради извънредни обстоятелства" - българският парадокс тук е
по-разбираем: от една страна, т.нар. "бизнес" няма нищо против да бъде
подпомаган от държавата, но, от друга страна, той е категорично против
социалните функции на държавата. И "най-странното" е, че този
"български бизнес" се представлява или от бивши ченгета от Държавна
сигурност, или от техните наследници.

ІІІ. Последни (засега) "съображения-тезиси":

1. Ами добре, защото вероятно читателите на Поглед.инфо чакат да кажа
какво имам предвид с последния текст "Една сватба, която казва много
повече"... Ставаше дума за сватбата на дъщерята на равина на Русия със
сина на равина на Одеса и Южна Украйна, състояла се в Израел. Първо,
равинът на Одеса не знае друг език, освен руския, но приема Украйна за
своя родина - хасидски евреин, който мрази всичко руско и, разбира се,
влиза в противоречие с ортодоксалния юдаизъм. Второ, равинът на Русия,
който заклеймяваше Специалната военна операция на Русия в Украйна с
оглед защитата на руснаците от хасидския фашизъм на Зеленски и
компания. Очевидно и двамата, а и младите, трябваше да се съчетаят в
Израел, за да могат да разберат, че ортодоксалният юдаизъм днес има
съвършено друга позиция - подкрепа на опитите на Тръмп да разбие
олигархията около Сорос и да се опита да върне християнските ценности
в САЩ (което обяснява и подкрепата на Израел на резолюцията на САЩ в
ООН, изключваща определението "диктатор" на Путин), на православието в
Русия, на правата на конфуциански Китай (който също гласува тази
резолюция), въобще на перспективата за формиране на Нов световен ред,
който да е адекватен тъкмо на хилядолетните цивилизационно-религиозни,
а не глупавите идеологически основания на съответните човешки
общности.
2. Очевидно е, че западно-европейската съпротива срещу този Нов
световен ред, основан тъкмо на цивилизационно-религиозните си
хилядолетни основания, в чиято основа са Макрон и Англия, е пряко
следствие от зависимостта на президента на Франция от друга голяма
фамилия на хасидското еврейство - Ротшилд, които съвсем закономерно се
притесняват от необявеното засега намерение на Доналд Тръмп да
приключи с Федералния резерв на САЩ - частна хасидска структура, която
изпълнява ролята на Централна банка на САЩ. Нека да повторя, за да
няма недоразумения - и Тръмп, и Джей ди Ванс, са непоколебими
поддръжници, да не кажа по-силни думи, на ортодоксалния юдаизъм, а не
на неговата хасидска секта, която донесе множество беди и на самата
Америка, и на Европа, особено чрез хасидския евреин Зеленски и
нацистката му орда, и на света като цяло - с тях иска да приключи
Тръмп, а и Нетаняху, а и Русия, имайки предвид присъствието във
висшите структури на държавата именно на ортодоксални евреи -
достатъчно е да спомена името на може би най-големият руски ястреб
днес, Дмитрий Медведев.
3. В тази връзка звучи може би смущаващо намерението на (евентуално)
новият канцлер на Германия Фридрих Мерц, да покани Бенямин Нетаняху да
посети Германия, "обещавайки", че ще направи всичко възможно той да не
бъде арестуван, тъй като има заповед от Съда в Хага, а заедно с това и
първоначалната му категорична заявка, че не само Германия, а и цяла
Европа, трябва категорично да се еманципират от САЩ. Иначе казано,
самите европейски лидери, тоест откровени глупаци, така и не разбраха,
че това, което се случва на Европа днес, крахът на европейските
икономики и оттам на хората в европейските страни, е резултат от
анти-цивилизационна-религиозна и идеологическа конструкция както на
презокеанския им "партньор" досега, а и на самите европейски общества
- когато си приел, че "Бог е мъртъв", както казваше Ницше като
диагноза на западния свят, как може да си помислиш, че Ти ще Живееш?!?
4. Никакво въоръжаване и никакви "средства за отбрана" могат да
помогнат на Европа в евентуален провокиран от нея конфликт с Русия -
тогава войната ще бъде съвсем друга, не като Специалната военна
операция в Украйна, където руснаците не сриват всичко със земята,
защото знаят, че Русия започва тъкмо оттам - от Киевска Рус. Няма да
има нужда нито от самолети, нито от танкове, нито от пехота и т.н.,
защото само за минута три "Орешника", дори и без ядрени глави, ще
сринат Берлин, Лондон и Париж, а това ще е достатъчно, за да бъде
най-после осъзнато цялото безсмислие на предстоящото раздуване на
военните бюджети, защото, повтарям, бъдещата евентуална война на
Европа с Русия, недай Боже, няма да има нищо, ама абсолютно нищо със
Специалната военна операция в Украйна. А раздуването на средствата за
въоръжаване, както искат европейските войнолюбци, ще изкара
собствените им народи на улицата и тогава ще видят те за какво става
дума.

И накрая, понеже не стана дума за България, какво да кажа - "Всяка
българска работа започва зле организирано и завършва със скандал!",
както казваше големият Иван Хаджийски. Все пак, едно предупреждение
към т.нар. "български елити" - политически, интелектуални, медийни,
бизнес и т.н. - съвсем не подценявайте това, което се случи на
протеста на "Възраждане". Имайте предвид, че това, макар и
неосъзнавано от тях, е само предупреждение за онова, което може да се
случи в близко бъдеще - нов Народен съд и поредно българско кърваво
самоубийство.

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!