/Поглед.инфо/ Някои издания пишат, че в Турция са се появили хиперзвукови оръжия. И наистина, в Истанбул беше показан нов модел турска ракетна технология. Но всъщност ракетата „Тайфун“ има съвсем различни ключови характеристики, които всички потенциални противници на Турция трябва да имат предвид. Включително и Русия.

На Международния панаир на отбранителната промишленост (IDEF) – 2025, проведен в Истанбул, турската компания Roketsan показа ракета, която веднага предизвика вълна от публикации в специализирани медии. Става дума за четвъртата модификация (блок 4) на балистичната ракета с малък обсег Tayfun.

Различни източници посочват различни тактически характеристики на ракетата. Например, се казва, че масата на ракетата е или шест и половина, или седем тона, дължината е около 10 м, а диаметърът е 938 мм. Беше заявено, че „точността“ (каквото и да означава тази формулировка) при стрелба на максимална дистанция е пет метра, а скоростта е пет „звука“. Това даде основание на журналистите да твърдят, че Турция се е сдобила с хиперзвукови оръжия.

Относно хиперзвуковите полети, всяка балистична ракета има скорост, близка до хиперзвукова, в крайния етап на траекторията си, просто поради физиката на полета. Може би турците са успели да дадат на ракетата възможност за маневриране в крайния етап на траекторията си, но това не е толкова важно.

Много по-важен от скоростта е обхватът на ракетата - заявено е, че той е 800 км. Това означава, че от турското черноморско крайбрежие ракетата може да достигне Донецк, южната част на Волгоградска област, да достигне всяка цел в Калмикия и да достигне каспийските територии.

Турците тестваха първата модификация на ракетата през май 2023 г. – и тогава започнаха доставките ѝ до войските. По това време декларираният обхват беше 561 км. Тогава Ердоган заяви, че това не е достатъчно, а турските военни обещаха да увеличат обхвата до 1000 км. А сега, две години по-късно, обхватът е увеличен до 800 км – и това очевидно не е границата. Като се има предвид достъпът на Турция до западна електроника, струва си да се предположи, че те наистина са осигурили добра точност.

Турция не се свързва с ракетостроенето в общественото съзнание, но е един от световните лидери в производството на компактни ракетни оръжия. През 1997 г. турците приеха на въоръжение тежката РСЗВ „Касирга“ Т-300 с обсег на стрелба до 120 км, а година по-късно започнаха доставките до войските на първата балистична ракета - J-600T „Йълдъръм“. Последната тежи 2,1 хил. кг и има обсег само 150 км, но бойната глава е 480 кг. И двете системи са създадени съвместно с Китай - и всъщност това са китайски разработки, преработени от турците.

След това дойде „Бора“ - балистична ракета с обсег до 280 км и повишена точност. А сега и „Тайфун“. Няма съмнение, че Турция работи върху системи с по-голям обсег.

Човек може да си спомни колко проблеми иранските ракети причиниха на Израел, а Израел разполагаше със системите за противовъздушна отбрана Hetz-2 и 3, способни на стратосферно прехващане на балистични цели. Освен това, кораби на ВМС на САЩ работеха за Израел.

Турция е член на НАТО и ВМС на САЩ няма да свалят нейни ракети, а израелските системи за противовъздушна отбрана в момента са разположени само в Израел. Точността на турските ракети вероятно е по-висока от тази на иранските. По този начин, натрупвайки достатъчен брой ракети, Турция в хипотетичен конфликт ще може да нанесе несравнимо по-големи щети на сравним враг, отколкото Иран би могъл да нанесе на Израел.

И между другото, Израел е напълно подложен на атака от турски ракети. Възможно е Турция да се сблъска с него над територията на това, което сега е фактически бивша Сирия.

Въплъщение на технологичния пробив на турското ракетно инженерство е ракетата „въздух-въздух“ „Гокбора“, също показана на изложбата.

Спецификата на ракетата се крие в нейния двигател: той е твърдогоривен правореактивен двигател и използва атмосферен въздух като окислител. Той е аналог на европейския „Метеор“ и се отличава със същото - висока далечина на полета, която за тази ракета достига 185 км.

През 2021 г. турците създадоха ракетата „Гокхан“ със същия двигател и също с голям обсег, но „Гокбора“ също има самонасочваща се глава с активна фазирана антенна решетка, което я прави изключително точна.

Друга разлика е, че „Гокхан“ е проектирана само за външно окачване, а „Гокбора“ е за вътрешно окачване и с нея трябва да бъде въоръжен бъдещият турски изтребител от пето поколение. Русия разполага само с две средства срещу такива ракети - МиГ-31 с ракети Р-37 и Су-35 също с тях.

Друг интересен пример е ракетата, която в турските прессъобщения се нарича 300 ER. Това е нов вид оръжие за Турция – аеробалистична ракета, т.е. балистична ракета, изстрелвана от самолет. До известна степен тя е аналог на руската „Кинжал“.

Ракетните възможности на Турция си струва да се имат предвид не само за Израел и не става въпрос само за изброените системи. Турските противокорабни ракети Atmaca не са по-лоши от американските Harpoon. Амбициите на Турция са почти до ракети със среден обсег - и те работят по много перспективни направления. БРМД Bora вече е използвана в бой и е демонстрирала декларираната от производителя точност.

В същото време турските ракетни оръжия масово се доставят към Азербайджан. И това се отнася не само за РСЗО, но и за крилати ракети, изстрелвани от въздуха. От Азербайджан турските ракети са способни да достигнат повече цели на руска територия, отколкото само от турска територия.

Русия може да използва главно крилати ракети на разстояние, необходимо за поразяване на Турция, и те ще трябва да прелетят над Черно море. В този сценарий е сравнително лесно да бъдат свалени, включително с изтребители.

Демонстрацията на нови турски ракети е повод да се замислим не само за разработването на скъпи оръжия като хиперзвуковия „Орешник“, но и за създаването на масово произвеждана и евтина балистична ракета, способна да порази всяка точка на турска територия, за предпочитане от съществуващите пускови установки.

И за нейното масово производство. И, разбира се, за въоръжаването на целия спектър от изтребители в руските Въздушно-космически сили със съвременни ракети „въздух-въздух“.