/Поглед.инфо/ Не мисля, че масовата подкрепа за левите партии в Европа, както и победата на СИРИЗА, се дължи на популизъм.
Няма как да се очаква, че гражданите на ЕС, подобно на политическата си класа, роболепно ще се примирят с обеднявянето и крайната мизерия, с безперспективността и ерозирането на държавността, до която са докарани държави като нашата.
Няма как гражданите на ЕС с волски възторг да приемат васалната зависимост от задокенския владетел и да са спокойни, че очакването на Годо е стратегическата цел на развитието.
Няма как гражданите на ЕС да разберат, че европейските ценности са всъщност атлантически, а това автоматично изключва духовния принос на Русия.
Да си призная и аз самата не съм съвсем наясно какво е съдържанието на европейско-атлантическите ценности, по-точно как православните ценности, например, се вписват в тях без руската духовност? Ще ми се да вярвам, че когато на 9 май 2015 г. човечеството отбележи 70 години от победата над фашизма, ще може също така да въздъхнем, че поредният поход срещу Русия, опитът за разделение в Европа, за насаждане на омраза, е останал вече в миналото. И ценностите за братство, за солидарност, за свобода, за справедливост ще ни заредят с нова енергия за градеж и икономическо развитие.
Това са разхвърляните ми утренни размишления по повод Мадрид и подкрепата за "Подемос".