/Поглед.инфо/ В резултат на междуетнически сблъсъци в селата Масанчи и Сортобе в Жамбилска област на, по последни данни загинаха 11 души, около 40 бяха ранени, а над 24 хиляди души станаха временни бежанци в съседен Киргизстан.

Този регион на Казахстан е мястото на компактно пребиваване на дунгани - отделен азиатски народ, по-голямата част от който днес живее в Китай, практикувайки исляма, но в КНР говори диалект на китайския език. Дунганите попадат в границите на Руската империя още в края на XIX век, когато е подписано споразумение между Русия и китайската династия Цин за разделянето на Илийския регион, където исторически са живели мюсюлманите дунгани. Причината за масовата миграция на дунганите в Централна Азия е активното им участие в антикитайско въстание, след което дунганската общност е подложена на множество преследвания. След 1881 г. около 3000 китайски дунгани се преселват на територията на бъдещите Казахстан и Киргизстан, като образуват ядрото на бързо нарастващото население на народността в Руската империя.

Дунганите винаги са били успешни фермери, затова се заселват в долината на река Чу. След създаването на централноазиатските републики в рамките на СССР река Чу се оказва гранична - и дунганите се озовават на територията на двете бъдещи независими държави, Казахстан и Киргизстан.

Дунганите и казахите мирно съжителстват почти век и половина. Какво се случи вечерта на 7 февруари 2020 г., когато няколкостотин души с неизвестен произход („не местни“, както жителите на селата на дунганите се изказаха) се приближиха до мястото на компактното пребиваване на народността и извършиха клане в Масанчи и Сортобе?

Според пресните улики се сметна, че причината за изострянето е предполагаемото нападение на дунганите срещу казахската полиция, станало на 7 февруари. Но в случая се оказа, че вълненията са възникнали буквално на момента - между инцидента с полицията и началото на масовите погроми са минали не повече от два-три часа. Но скоро стана ясно нещо друго: още от 5 февруари в казахския сегмент на западните социални мрежи по най-активен начин се споделяше клипче, показващо битов конфликт между двама шофьори на пътя и с призив “Бий дунгана!” на казахски език. След откриването на това стана ясно, че нападението срещу полицията е само кулминация на отрано готвена провокация, чиито детайли са били измислени от някого.

Казахстан е многонационална страна, в която живеят хора от повече от сто националности. Политиката на мирното съвместно съществуване винаги е отличавала казахите - изначално номадският народ лесно е установил контакти с непознати, тъй като интересите на сезонните номади, каквито са казахи, са допълващи нуждите на уседналите фермери - например, дунганите. Следователно, внезапно избухване на насилие, което дори веднага води до човешки жертви и десетки хиляди бежанци, всъщност не изглежда спонтанно или очаквано, а напротив, планирано отвън и напълно необичайно.

Само три дни преди началото на спиралата на насилието държавният секретар на САЩ Майк Помпео посети Казахстан и тази част от обиколката му в Евразия не беше толкова успешна, както беше планирано във Вашингтон: Астана дори не направи никакви официални дипломатически „реверанси“ относно важността за сътрудничество със САЩ. Да не говорим за така очакваните в Белия дом антируски декларации, които буквално заваляха след посещението на Помпео в Украйна и с които се отчете дори Беларус.

Подобна упоритост на Казахстан очевидно предизвика недоволство в Държавния департамент на САЩ - и не може да се изключи, че са решили да извадят „дунганската карта“ от тестето и да я изиграят по абсолютно обичайния за САЩ начин. Спомнете си, че гражданските конфликти в Либия, Сирия, Ирак и другите страни бяха разпалени от Вашингтон точно по този начин: във всяка многонационална държава е лесно да се намерят множество мънички пукнатини на битово ниво, след което остава само да се вкара в тях мощен медиен клин на поредната „цветна революция“. „Картината“ ще бъде предоставена от местни „активисти“, които съставят двете крила на една и съща агентура: публично, представляващо себе си като „национална“ политическа сила, и скрито, улично, състоящо се от открити престъпници и очевидни главорези.

И двете крила действат съвместно: първите правят най-враждебни изявления срещу хората с различна националност, език или вяра, а вторите участват в действията срещу органите на реда и цивилните лица. Задачата е възможно най-бързо да се привлекат най-широките части от населението в конфликта и да се раздели нарочно общество на групи, които са във война помежду си. След което конфликтът може да се остави да се разгаря сам.

Както виждаме, сега ситуацията в Казахстан започва да се люлее на всички фронтове. Затова трябва да пожелаем на местните власти да проявят достатъчно мъдрост и решителност, за да предотвратят ескалацията на този конфликт.

Превод: В. Сергеев

Източник: Завтра.ру

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели