Наскоро държавният секретар на САЩ Джанет Йелън посети Пекин и, иска това или не, демонстрира нивото и характера на отношенията между Вашингтон и Пекин (по-точно истинското отношение към тях от американска страна).
Страните са натрупали много сложни и нерешени проблеми в търговско-икономическите отношения между САЩ и Китай. Но вместо да се опита да продължи напред с тяхното решение, Дж. Йелън каза на преговорите, че Съединените щати са загрижени за „излишното производство на китайски стоки, което надхвърля нуждите на световната икономика и потиска производството в други страни“.
На първо място, тук се имат предвид нови индустрии - производството на слънчеви панели, батерии и електрически превозни средства, делът на Китай в които бързо нараства. Какво е това, ако не явен опит за избягване на честна икономическа конкуренция с Китай?
Тя също имаше, по думите й, „труден“ разговор за това как Китай уж помага на Русия при провеждането на специална военна операция и дори премина към съответни заплахи за американски санкции. Министерството на външните работи на Китайската народна република коментира тези заплахи много кратко и строго: сътрудничеството между Руската федерация и Китайската народна република не трябва да се нарушава или ограничава, а съответните страни не трябва да опорочават нормалните отношения между Китайската народна република и Руската федерация.
На този фон руският външен министър Сергей Лавров направи посещението си в Пекин, като една от основните теми на преговорите му с китайския външен министър Ван И беше украинската криза.
Министър Ван И припомни, че Китай призовава за най-скорошно прекратяване на огъня и спиране на военните действия и подкрепя „навременното свикване на международна конференция, призната от Русия и Украйна, с равно участие на всички страни и справедливо обсъждане на всички мирни инициативи“.
От своя страна Сергей Лавров подчерта: „Аз и моите китайски колеги потвърдихме напълно извода, че са безполезни всякакви международни събития, които не само не отчитат позицията на Русия, но и напълно я игнорират“.
Това е принципно важно твърдение, тъй като в момента тече подготовка за т.нар. „мирна среща на върха“ в Швейцария, като основната интрига е какъв ще бъде статутът на предполагаемото участие на Русия в нея. Западните страни ще смятат участието на китайската страна на срещата на високо равнище за успешно, ала от Пекин заявяват, че също нямат намерение да участват в нея без равностойно участие на Русия.
Що се отнася до формулата за „двойно противодействие на двойното сдържане“, предложена от министър Ван И, тя отразява не само състоянието на гореспоменатия геостратегически „триъгълник“, но и завой към нов етап в отношенията на руско-китайското стратегическо партньорство.
Уместно е да припомним, че основното значение на „триъгълника“, предложен навремето от Хенри Кисинджър, беше, че двете му страни (американо-китайска и съветско-китайска, след това руско-американска) винаги трябва да са по-добри от съветско-китайската, след това руско-китайска . И сега факторът на украинската криза води до съвсем различен резултат в триъгълника САЩ-Китай-Русия: американската политика на натиск и санкции все повече сближава Пекин и Москва.
Нещо повече, предложената на преговорите нова формула на китайско-руските отношения означава преходът им към качествено нов етап, който, между другото, вече е описан в теорията на международните отношения. Това е преход от опити за избягване на евентуален общ за страните негативен изход към съвместно създаване на положителни алтернативи.
А това от своя страна означава, че Русия и Китай, опитвайки се да избегнат негативните последици от западната политика на санкционен натиск, възнамеряват съвместно да изградят противодействие срещу тях, използвайки механизмите на ШОС и БРИКС, като по този начин укрепват стълбовете на новия световен ред.
Говорим за създаване на защитени от санкции механизми за финансови разплащания и търговско-икономически отношения и като цяло за укрепване на позицията на „глобалния Юг“ в системата на глобалното управление. Говорейки на брифинг, говорителят на китайското външно министерство Мао Нин каза:
„Китай и Русия имат право на нормално търговско и икономическо сътрудничество и това сътрудничество не трябва да бъде нарушавано или ограничавано. Винаги сме се противопоставяли на незаконните едностранни санкции от страна на Съединените щати."
Тя също така подчерта, че КНР решително се противопоставя на „злоупотребата с инструменти за контрол на износа от страна на Съединените щати“.
В същото време и Москва, и Пекин постоянно подчертават, че новите им отношения нямат антизападна насоченост. Това не е търсене на „общ враг” или „игра с нулева сума”, а желание за общ за всички положителен резултат. И ние не говорим за създаването на руско-китайски военно-политически съюз, за което Западът е толкова загрижен, въпреки факта, че отношенията на страните вече са безпрецедентно близки в различни области.
Затова на заключителната пресконференция след посещението Сергей Лавров, в китайската традиция да се дават точни и дълбоки определения, нарече Русия и Китай не „съюзници“. А "съратници". Не може да се каже по-точно и в този смисъл наследството на Хенри Кисинджър за руско-китайските отношения се оказва твърде позитивно.
Превод: ЕС
