/Поглед.инфо/ В Москва планират да разрушат старата сграда на цирка на Вернадски и да построят нова на нейно място. Изглежда сладко, хубаво нещо, за какво има да спорим? Но в социалните мрежи за това бушува едва ли не трета световна война.

Проектът за новата сграда е намазан с катран, овалян в пера и изпратен да бъде потопен в Москва река. Гледам тази снимка и наистина не разбирам за какво е целият този шум. Весела сграда във формата на циркова шатра, малко блясък, много злато, някаква мистериозна сребърна тръба наблизо. Е, циркът си е цирк, децата ще го харесат.

Но не, другари, оказва се, че всичко това ни е дълбоко чуждо. Онлайн активистите са възмутени. Куполът на цирка подозрително им напомня на джамия. Или още по-лошо – юрта. Сребърната тръба наблизо изобщо не напомня за абсолютно нищо - просто не мога да цитирам болните фантазии на тези хора. Между другото, те с удоволствие се подхващат и разпространяват от чуждиестранните агенти като „Медуза“.

Проектът "обижда", "нарушава", "потъпква"... Братя, ама това е просто цирк, откъде тази животинска сериозност? Тук ще има клоуни и оттук ще се чува здрав детски смях. Мисля, че все още ни е позволено да се смеем?

Още по-смешно е, че като коренна московчанка си спомням много добре времето, когато циркът на авеню Вернадски беше още нов и архитектурата му и тогава беше критикувана по същия начин. Смятаха го за твърде голям, твърде официален и не толкова уютен като стария цирк на Цветния булевард. И сега изведнъж тази сива функционална палатка се превърна в съкровище на съветската архитектура, а безличните многоетажни сгради около нея са шедьоври. Хора, не се ли объркахте нещо?

От цирка активистите се преместиха върху сградата на СИВ на Нови Арбат. Щом възникна идеята тя да бъде разрушена и там да се построи модерен небостъргач, то изведнъж също се оказа, че имаме работа с „архитектурен шедьовър“. Но откъде накъде, извинете?!

Има учтив термин за архитектурата от 70-те години на миналия век - тежки, мрачно сиви, откровено мизерни сгради - "брутализъм". Тази бруталност е в изобилие например в Берлин, поради което той се смята за най-грозната метрополия в Европа. Например, в Москва и безплатно не ми трябват тези неща – радвам се, че вече не ми се налага да минавам покрай хотел „Минск“ (това също беше чудо на брутализма) и мисля, че не само сградата на СИВ, но и всички високи сгради на Нови Арбат изглеждат провинциални, опърпани и трябва да бъдат сменени.

Проектите за небостъргач на мястото на сградата на СИВ изглеждат елегантни, леки и ефирни. Защо остарялата сграда, която не е паметник на архитектурата, да не бъде заменена с нова, внушителна конструкция?

Но вече чувам тропота на хората с бели престилки. О, тези прекрасни хора, бурята и ужасът на всичко ново!

Те бяха тези, които избухнаха, когато московските власти реконструираха двореца Царицино, превръщайки оплюваната, мръсна руина в осмото чудо на света. Те бяха тези, които проклинаха Болшой театър след ремонта му и дъвчеха кокалите на най-красивия комплекс Москва-Сити при строителството му. Те бяха тези, които проклинаха Коломенския дворец на Алексей Михайлович, който беше внимателно реставриран съгласно запазените стари чертежи.

Странно е: всички държави възстановяват разрушените си забележителности, японци, корейци, китайци, виетнамци строят точни копия на своите шедьоври за радост на туристите, но никъде хората в бели престилки не викат толкова силно - не, всичко това е римейк, върнете всичко както беше, унищожете го, искаме да се потопим в мръсотията, гниенето и мрака!

Хората в бели престилки винаги са прави. Те - и само те - знаят как наистина са изглеждали дръжките на вратите на Болшой театър преди двеста години и покривите на дворците в Царицино по времето на матушка Екатерина.

Хората в бели престилки се страхуват от всичко ново, както вампирите се страхуват от слънчева светлина. Създават луд информационен шум, опитвайки се всячески да не допуснат да се случи нещо интересно.

Не става въпрос само за архитектурата, те се страхуват от всяка промяна.

Две момичета изпяха песничката за "сигма-бой" и тя стана вирусна по целия свят. Хората в белите престилки настояват незабавно да бъдат проверени момичетата, а и родителите им – има ли нещо незаконно в забавната песен? Не? Определено не? Ами ако аз намеря?

На хората в бели престилки фатално им липсва чувство за хумор, те намират грешки във всяка шега и са готови да се обидят буквално за всичко. "Саванарило" - така Илф и Петров наричаха такива пуритани.

Ако те бяха слушани дори от време на време в световната история, все още щяхме да живеем в пещери и дори колелото все още нямаше да е изобретено. Защото тогавашните хора в бели кожи биха написали безкрайни оплаквания по стените на пещерата как колелото ги обижда и нарушава нещо си там.

Но знаете ли кое е интересното? След като се създаде нещо ново, тези хора, след като мрънкат, започват да използват това ново нещо с удоволствие. Билетите за Болшой театър се разпродават за минута и хората се мотаят в Москва Сити нон-стоп. Изчакайте, дайте им време, те ще доведат децата си в новата сграда на цирка на проспект Вернадски и ще се забавляват, напълно забравяйки за своите обиди.

Но само докато някой непредпазливо не каже: защо не разрушим тази развалина и не построим нещо ново тук? Тогава всички се стичат на тълпа, тези хора с бели престилки.

В момента вече тичат към коментарите – ами давайте, правете там вашия цирк с коне.

Превод: ЕС