/Поглед.инфо/ Укрепването на либералния клан, нагледно провеждано по всички направления и особено ярко проявяващо се в новия цикъл на безумни социални и данъчни реформи, създава пряка и явна заплаха за предприятията, които по-рано успешно се отбраняват от опитите за превземане от страна на грабителите, на „новите дворяни“ или просто олигарси, желаещи да разширят сферата на влиянието си.
Една от тези потенциални жертви е „Толиатиазот“ (ТОАЗ), единственият в света гигант, който е способен да произведе три милиона тона амоняк годишно. Той има собствен железопътен парк и достъп до уникално инженерно съоръжение – амонякопровод, който се вие повече от 2000 км. до Одеса. Трети в Русия и десети по света по обем на производството, ТОАЗ произвежда 20% от руския и 10% от световния амоняк, изнася продукцията си в 120 страни на всички населени континенти.
В 90-те диви години акционерите на ТОАЗ запазиха социалната сфера на предприятието и града, редовно изплащаха заплатите (което в онези времена се приема като малко чудо), запазват петхиляден колектив. И днес средната заплата в ТОАЗ е една от най-високите в региона, а предприятието влиза сред най-големите данъкоплатци в Самарска област.
В средата на 90-те години предприятието със собствени средства стартира повече от 30 промишлени обекти. Общо инвестициите в собствените производствени мощности, в тяхната модернизация и обезопасяване превишават 28 милиарда рубли.
По най-добри световни практики в ТОАЗ се формира прогресивна корпоративна култура – от програмата за „нулев травматизъм“ (по този показател компанията става най-добра в Русия) до награждаване на сътрудниците за осигуряване на екологична сигурност, предоставянето им на допълнителни медицински застраховки и обслужване с уникално оборудване в медицинските центрове на предприятието.
Социалната програма на „Толиатиазот“ излиза извън рамките му: от 2014 г. под негова егида в Самарска област работи програма грантове за осиновяване на сирачета и деца с ограничени възможности.
За авторитета на ръководството на ТОАЗ свидетелства историята от „нулевите“ години, когато работниците на предприятието с голи ръце го отбиват от ОМОН, осигуряващ грабителското му превземане и провеждат масови протести в Толиати, в Москва, в Самара и в Нижни Новгород.
Пред 10 години 10% от ТОАЗ бяха купени от холдинга „Уралхим“ принадлежащ на „химическия крал“ Мазепин. След това между неговите структури и семейство Махлай, основен собственик на ТОАЗ, избухна продължаващ и до днес конфликт. Доколкото може да се разбере, собственикът на холдинга, стремящ се към разширение, го е вкарал в дългове и отчаяно се нуждае от „свежа кръв“ – като такава разглежда ТОАЗ.
Една илюстрация, която показва разликата във възможностите и манталитета на ръководството на ТОАЗ и собственика на „Уралхим“ Мазепин. За три години, между 2014 и 2016 г. „Уралхим“ заплаща 27 пъти по-малко данъци за печалбата от „Толиатиазот“ (ТОАЗ – 11,6 милиарда рубли, „Уралхим – 400 милиона). Този разрив шокира.
На фона на бизнес-успехите на „Толиатиазот“ по адрес на бившите собственици и топ-мениджъри се посипват странни съдебни искове, които, очевидно, стават механизъм за натиск в акционерния спор.
В резултат Владимир и Сергей Махлай са принудени да напуснат Русия, което наред с постоянните атаки срещу ТОАЗ не може да не окаже влияние на сроковете за въвеждане на новите инфраструктурни обекти, внесени в плана на правителството на Русия по развитието на транспортната система на Русия.
Към 2020 г. „Толиатиазот“ планира да въведе в експлоатация едновременно два големи производствени обекта, които качествено да повишат ефективността му и да засилят не само неговите, но и като цяло руските позиции на световния химически пазар. Освен ръста на ефективността, новите технологии ще подобрят екологическата ситуация.
Друго направление на развитието на ТОАЗ е създаването на собствен логистичен морски възел в Таман – за снижаване на зависимостта от все по-непредсказуемите украински партньори и в рамките на общодържавните усилия по развитието на руската пристанищна инфраструктура. ТОАЗ е готов да вложи в този проект, вече предвиден от държавните програми, 300 милиона долара собствени средства, създавайки нови работни места, повишавайки бюджетните доходи, снижавайки зависимостта от чуждестранни посредници и осигурявайки по-удобна логистика.
Но модернизацията на ТОАЗ заедно с инвестициите повишава и неговата привлекателност за грабителите, засилвайки така заплахата за нови техни атаки (съдебната разправи по една от тях се влачи вече шеста година и придобива все по-скандални подробности).
Позитивен сигнал не само за флагмана на отечествената химия, но и за цялата руска икономика, пречупващ наложилата се неблагодарна тенденция може да стане справедливото решение в спора на „Толиатиазот“ със собственика на „Уралхим“ Мазепин и завръщането в Русия на основните акционери на ОТАЗ, което съществено ще опрости управлението на предприятието и допълнително би повишило неговата ефективност. За жалост, в условия на ръст на вероятни грабителски атаки, обусловен в това число и от политическите движения в ръководството на социално-икономическия блок на страната, все още е рано да се разчита на това.
Превод: Поглед.инфо