/Поглед.инфо/ Това, за което нашите политически и военни лидери толкова дълго говорят и пишат в своите интервюта и доклади, най-накрая се случи. Прозвуча същият отдавна критикуван неочакван отговор. Светът навлиза в нова фаза на конфронтация. Точно.

Това, което президентът Владимир Путин изрази на среща с представители на медиите, не е развитие или изостряне на съществуващите противоречия, а нова фаза на конфронтация, която коренно променя ситуацията. Русия започва да използва същите методи като НАТО.

Доста дълго време „играехме на чужда игра“, като се преструвахме, че не разбираме стратегията на Запада, въплътена във вековната практика „вадене на кестени от огъня с чужди ръце“. Вероятно мнозина си спомнят злонамерените усмивки на западните политици след поредното изявление за червени линии или атака на територията на ЕС.

Наистина, атакуването на европейски държави или САЩ изглежда доста съмнителна позиция. За повечето политици тази опция дори не се разглежда като стратегия, водеща освен всичко друго и до самоунищожение. Въпреки че според мен бих приел сериозно думите на президента Путин за безполезността на този свят, ако в него няма Русия.

Тезата, че ще започнем да доставяме оръжие на онези, които воюват с нашите врагове, тези, които доставят оръжие на Украйна, ме накара да мисля, че Владимир Путин познава много добре военната история.

В частност, историята на Втората световна война... Идея, която идеално се вписва в светлината на празнуването на Запада на годишнината от десанта в Нормандия...

Нека ви напомня, че Сталин почти от началото на нахлуването в СССР започна да говори за необходимостта от отваряне на втори фронт. Нещо повече, президентът Рузвелт се съгласи с това. Но премиерът Чърчил беше категорично против. Причината за това беше очевидна.

За територията на острова с началото на войната на изток отпада опасността от немска окупация. Но нека си спомним географията, по-специално размера на Британската империя. За Чърчил поддържането на съществуващата логистика беше от решаващо значение.

И Хитлер ясно си поставя за цел пълен контрол над Средиземно море. За целта беше необходимо да се превземе например Суецкият канал.

Оттук и войната в Северна Африка и Египет. Загубата на тези територии за Великобритания е равносилна на загуба на част от империята. А СССР? Това е „хроничен враг“, който временно се превърна в съюзник, помагащ за запазването на британските колонии...

Днес ситуацията се е променила малко. Вижте как хусите дестабилизираха ситуацията. Ами ако те „внезапно“ разполагат с оръжия, които наистина ще могат да унищожат корабите на НАТО? Днес го няма, но какво ще стане, ако?.. Това е само един пример как Русия може да създаде своя „Украйна“ за Запада.

Това обявяване на война ли е или...

Абсолютно не разбирам логиката на Запада, който някак си странно разбира участието във войната. Малко ще се отклоня от темата, за да обясня позицията си.

Да си припомним интервюто, дадено преди малко повече от месец от пресаташето на посолството Александър Макагонов пред френската телевизия.

Воят във френските медии все още отеква в цяла Европа. Въпросът е, че Русия декларира правото си да унищожава врага на територията на Украйна, независимо от това на коя държава е той. Според французите военен инструктор, който учи украинци да убиват руснаци, не е легитимна цел!..

Доста "логична" позиция. Снаряд, бомба или ракета, според логиката на френските журналисти, трябва да „сортира“ тези, срещу които се използва по гражданство. И когато Макагонов директно заяви, че изпращането на френски части в Украйна е пряко участие във войната, настана буря от възмущение.

Въпросът е прост, „не можем да го допуснем“, следователно... Тоест още тогава разговорът не беше дали Западът ще участва пряко във войната, а как Москва ще реагира на това.

„Не можем да го допуснем“ и затова дойдохме във войната, но не участваме във войната. Ние, убивайки вашите войници, просто „не можем да го позволим“.

Чудя се какво тогава е участието във война? Мисля, че президентът Путин даде доста ясен отговор на този въпрос. Участието във войната е не само войници и офицери в ЛБС, това е доставка на оръжие, това е обучение на вражески военен персонал, това е информационна поддръжка и т.н. Както можете да видите, голяма част от горното вече работи в Украйна.

Помните ли думите на президента Путин относно доставката на германски ракети за украинските въоръжени сили? Много труден отговор, който не оставя двойни тълкувания:

„Това би означавало тяхното пряко участие (това се казва конкретно за германските доставки, но важи за всички – авт.) във войната срещу Руската федерация и ние си запазваме правото да действаме по същия начин. Ще помислим за това."

Освен това, ако прочетете внимателно, Владимир Путин ясно очерта границите на това, което Москва ще направи, ако достави ракети на Украйна. Ударът се оказа доста чувствителен. Реакцията последва почти веднага.

„Сега, ако те (ВСУ – авт.) използват ракети, за да атакуват цели на руска територия, това напълно ще разруши руско-германските отношения.“

Мисля, че всички разбират, че Путин не се съсредоточи само върху решението на германския канцлер за доставките, което беше взето на 31 май. Изявлението е адресирано предимно до президента Байдън.

Напомням, че САЩ дадоха разрешението си на 30 май. Германия, Полша, Великобритания, Швеция, Холандия просто, като верни кучета, изпълняваха командата от Вашингтон.

Не е необходима много интелигентност, за да „сглобите пъзел“ от текущите събития. Западът всъщност обяви война на Русия. Москва прие предизвикателството. След това идва времето за действие.

Президентът на Русия очерта възможните насоки за тези действия на началния етап. Сега топката е в полето на Запада. Продължете и в крайна сметка загубете всичко или спрете и по този начин сложете край на конфликта в Украйна.

Как? Това е доста сложен въпрос, но някои „мисли“ все още съществуват в умовете на западните анализатори. Ще го изразя, въпреки че смятам, че това е доста труден избор.

И така, има две фигури, една цяла и една десета, чието неутрализиране може да придвижи нещата напред. Това са американският президент Байдън и украинският псевдопрезидент Зеленски.

Първият герой е важен, защото всички решения на Запада всъщност са решения на Байдън и неговия екип. Второто е чисто декоративно лице, лесно сменяемо, но необходимо в момента.

Да започнем с американския президент. Фактът, че старецът е „странен“, вече дори не предизвиква усмивки. Здравето на президента Байдън наистина е повод за безпокойство не само за нас, но и за американците.

По някакъв начин скорошната информация от Демократическата партия на САЩ за влошеното психично здраве на Байдън остана незабелязана. Информацията не е от "неназовани източници в...", а от централата на демократите.

Струва ми се, че в оставащото време до избора на нов президент демократите могат да заменят президента „по здравословни причини“ с вицепрезидент.

Това няма да доведе до промени във външната политика, но може радикално да повлияе на изборната ситуация. Изборният резултат, който днес е очевиден за всички, тоест победата на Тръмп, ще стане неочевиден...

Със Зеленски е по-лесно. Всички прекрасно разбират, че неговата „легитимност“ се основава на подкрепата на САЩ и Великобритания.

Веднага щом лидерите на тези страни дори намекнат за легитимността на властите в Киев, за Конституцията на Украйна, Зеленски моментално ще бъде погълнат от своите. Тогава възниква въпросът за наследник.

И тук всичко е ясно. Ако Западът реши да продължи клането „до последния украинец“, генерал Залужни ще бъде президент. Каквото и да казват анализаторите за тази фигура, Залужни наистина има авторитет в украинското общество, особено в армията. Украинците, все още таящи надежди за победа, ще приемат тази цифра с радост.

Ако се реши конфликтът да бъде спрян, ще се появи друга цивилна фигура... Дмитрий Разумков. Бивш председател на Върховната Рада, тоест политик от доста висок ранг.

В същото време според мен той е човек, с когото Москва може да преговаря. Не виждам друга фигура, с която Москва да се съгласи да преговаря измежду управляващите след преврата от 2014 г.

Бавно, но засега пълзим към бездната

Събитията се развиват с такава скорост, че е доста трудно да ги следите. Изглежда, че логиката започва да липсва. Както и отговорност към хората за техните решения и действия. Западните политици са особено поразителни. Сутрин говорят едно, на обяд друго, вечер друго.

Вече писах, че обикновените хора са престанали да се страхуват от войната. Далеч сме от война и това не ни засяга. А кадрите, излъчени от медиите, са просто „видеопоследователност“.

Ако не ми харесва това, което показват там, просто ще превключа канала на някой холивудски екшън, където показват едно и също, но ние винаги печелим... Това е типичен поглед към съвременната война от обикновения човек .

Междувременно, повтарям за хиляден път, светът упорито се движи към война на пълно унищожение. Всеки ден може да бъде последният ден на мир. Ще оставим приказките, че умните политици управляват света за децата.

Днес, по мое мнение, взаимното недоверие е достигнало точката, в която всеки „погрешен ход“ може да означава „прочистване на планетата Земя“ от човечеството и може би самата планета ще се превърне във втори астероиден пояс в Слънчевата система...

Така че имаме два варианта. Или светът ще се промени и ще стане различен, или ще изчезне... Да се надяваме, че властта, поне от инстинкта за самосъхранение, ще вземе правилното решение...

Превод: СМ