/Поглед.инфо/ Вчера беше публикувана програмна статия от вицепрезидента на “Лукойл” Леонид Федун, който се чудеше защо Русия добива твърде много петрол, съхранявайки всъщност допълнителните долари в резерви. Трябва да кажа, че тази тема беше повдигана и по-рано, но сега очевидно е актуализирана. Сред аргументите, отбелязани от топ мениджъра, са замразяването на резервите и глобалната инфлация, в резултат на което е по-добре "допълнителните" резерви да се съхраняват в земята, а не в чуждестранна валута. Авторът предлага да се произвеждат седем-осем милиона вместо десет милиона барела на ден. И поради това, че при такова намаление на доставките, „геополитическата“ ценова отстъпка ще намалее, ние няма да загубим от общите приходи.

Разбира се, подобно радикално предложение повдига въпроси. Например дали ще дадем пазарния си дял на други производители и как бързо да го възстановим, ако възникне такава нужда. Ще бъде ли възможно да се закрият някои от кладенците без риск от частична загуба на производителност. И много други. Отчасти тези въпроси се обсъждат в материала, но преди всичко текстът трябва да се разглежда най-вече като подканване за важна дискусия.

Няма да се повтаряме и ще се опитаме да обсъдим някои други аспекти, които се отнасят до въпросния проблем.

Във всеки случай въпросът беше поставен навреме, но той е по-широк от изключително петролния пазар и обхваща и износа на други суровинни и полусуровинни стоки.

Страната ни отдавна е поела курс към увеличаване на износа на суровини. Това отчасти се дължи на опасенията от поредна глобална рецесия и спад на цените (което означава, че трябва да трупаме резерви), отчасти този модел ни позволи относително бързо да развиваме сектори, в които имаме конкурентни предимства.

Каквато и да е причината за този модел на развитие, той помогна доста добре при сегашното изостряне на отношенията със западните страни. Русия (както по принцип повечето страни в света със сравнимо население) практически не произвежда незаменими стоки, следователно на теория към нас могат да бъдат приложени по-сериозни форми на ембарго и санкции от страна на недружелюбните държави. Но руската „незаменима стока“, срещу която се опира Западът, е суровина. Но не сама по себе си, а именно значителните ѝ обеми, които не могат да бъдат заменени на световния пазар.

Според повечето прогнози глобалното търсене на петрол ще започне да намалява към края на десетилетието, което създава известни рискове за износа на руски петрол. Следователно Русия постепенно ще увеличи и другия износ, което ще позволи да се компенсира евентуален спад на износа на петрол в бъдеще. Газ, торове, метали, храни трябва да допринесат в случай на спад в износа на петрол. Но досега всички тези обеми на производство на фона на скъпия петрол само увеличават валутните приходи.

Между другото, подходът за ускоряване на монетизирането на запасите от въглеводороди, докато все още има търсене за тях, е широко разпространен по света. Например Катар вероятно ще се ръководи от това, като обяви масивно увеличение на капацитета на своите заводи за втечнен природен газ, въпреки че страната има достатъчно приходи. Разбира се, бъдещето е неизвестно, вариантите са много различни - от още един дълъг въглеводороден век до забележимо намаляване на търсенето на петрол до 2030 г. Но тъй като има възможност за бъдещ спад на доходите, настоящата стратегия за развитие доскоро изглеждаше най-малкото приемлива. Сега в тази схема се намесват две обстоятелства, споменати вече в началото на текста.

Първият е рискът от блокиране на валутата. Но не това е въпросът. Замразените средства вече са замразени, а нови резерви могат да се съхраняват в юани, във валутите на други приятелски държави и в злато.

Вторият проблем е по-важен – това е рискът от продължителна глобална инфлация на фона на ниските лихви, които не покриват тази инфлация. Валутното „съкровище“ просто изгаря с доларова инфлация над седем процента и кратно на по-ниските лихви по държавния дълг на САЩ. А покачването на цените на петрола и газа вероятно ще бъде свързано с инфлацията. В този случай наистина е по-добре да съхраняваме резервите в земята.

Разбира се, не е изчезнал и рискът поради, да речем, евентуална рецесия и спад в търсенето, цените на нашите суровини отново временно да се сринат. Но ако по-рано нямаше нищо от другата страна на скалата и в резултат на това беше оправдано да се увеличи производството, спестявайки валутата за кризата, сега от тази втора страна има рискове от обезценяване на тези спестявания.

Докато самата инфлация увеличава производствените разходи и по този начин поддържа цената, сривът на търсенето, дължащ се на рецесията, може временно да доведе цените дори под разходите за извличане на най-скъпите находища на света.

Говорейки конкретно за петролния сектор, тук, ако не се направи нищо (пускането на нови находища, допълнителни методи за извличане на петрол на стари находища), самото руско производство ще намалява със скорост от около седем процента годишно. Не очакваме ръст на предлагането, напротив, в прогнозите се предполага, че само на фона на значителни инвестиции ще поддържаме сегашното „плато“ на производството.

В други сектори обемите нарастват. Сега, на фона на санкциите, имаше пауза в изпълнението на много проекти, но в бъдеще строителството ще се възобнови. И като се има предвид факта, че в района на Балтийско море натрупваме излишък от газови мощности заради затворения “Северен поток-2”, на теория тази суровина ще трябва да се използва и за различни проекти за износ, вероятно производство на торове или метанол . От една страна, всичко това диверсифицира износа. Но от друга страна, ако цените на петрола останат високи за дълго време, това ще увеличи допълнително валутните приходи.

Ако говорим за конкретни цифри, то миналата година приходите от износа на нефт и газ възлизат на около 250 милиарда долара. Останалата част от износа, включително други суровини и нестокови сегменти, е същата, с общ внос от 300 милиарда. Но не забравяйте за попълването на бюджета, където сметките са различни. Например, ако износът на петрол бъде заменен, да речем, с износ на втечнен природен газ, при еднакви валутни приходи в страната, приходите в бюджета ще бъдат по-ниски поради различната данъчна тежест върху тези два сектора. В същото време всички нови проекти за износ, въпреки че изглежда носят „допълнителни” валутни приходи, се оказват източници на приходи за регионалните бюджети и подпомагат за развитието на тези региони.

От горното става ясно, че няма прости решения.

Евентуалното разрушаване на оформящия се през годините модел на развитие ще доведе до различни изкривявания, но страната не се нуждае и от постоянен излишък от обезценяваща се валута. Остава въпросът за какво да харчим излишната валута. Разбира се, има достатъчен брой технологии и оборудване, които човек би искал да закупи, така че едно от решенията може да бъде внасянето на средства за производство з на поне част от продуктите, които трябва да бъдат заменени във вноса. За съжаление, не всички технологии са готови за споделяне с нас. Въпреки че някои от тях бяха налични доскоро. Като пример за мащаба на сумите, замразените 300 милиарда долара биха били повече от достатъчни за закупуване на инфраструктурата за втечняване за целия ни износ на тръбопроводен газ за Европа.

Все още не е ясно дали глобалната инфлация ще бъде овладяна. Ако внезапно се забави, тогава напрежението в описаните проблеми също ще падне. Но ако настоящите инфлационни тенденции в света продължат заедно с разхлабената парична политика, въпросът за необходимостта да обменяме нашия износ изключително за нещо, от което се нуждаем, ще стане още по-належащ.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?