/Поглед.инфо/ Вчера беше публикуван президентският указ „За особеностите на акостирането на плавателни съдове в морските пристанища на Руската федерация“. В рамките на Федералния конституционен закон от 30.01.2002 г. „За военното положение“, а именно чл. 8, се въвежда специална процедура за допускане на плавателни съдове, идващи от пристанища на други държави, до руските морски пристанища.
Нововъведението е, че всеки плавателен съд, който преди това е посещавал пристанище в трета държава, ще може да влезе в руско пристанище само след получаване на разрешение от капитана на пристанището, който от своя страна трябва да съгласува достъпа с Федералната служба за сигурност.
Указът всъщност вече влезе в сила, на правителството е възложено да организира практическото му прилагане, а ФСБ трябва да определи процедурата за издаване на разрешителни и да назначи служители, отговорни за тази област на работа.
Нека побързаме да успокоим особено впечатлителните. Нека никой не се плаши от позоваването на закона за военното положение. Разбира се, никой няма да го въведе. Но тъй като Русия е правова държава, а новият режим на работа на нашите международни пристанища и осигуряване на сигурност предполага въвеждането на редица ограничения и процедури за проверка, е необходима правна основа за тяхното прилагане. Подкрепа, ако щете.
Основната разлика на новия алгоритъм е, че досега процедурата за допускане на плавателни съдове, следващи каботаж или международен маршрут, се определяше със заповеди на руското Министерство на транспорта.
Специална процедура се прилагаше само при акостиране в пристанища, близо до или във водите на които се намираха военноморски бази. Сега тази норма е разширена по цялата дължина на морските ни граници и ФСБ ще определя желателността на акостирането на даден плавателен съд.
Естествено, международните морски порти на Русия и преди не бяха разграден двор и цялата необходима информация се предаваше на компетентните органи при поискване, но сега отчетността и контролът ще се извършват незабавно (подчертаваме тази дума с удебелен шрифт) от основната контраразузнавателна служба на държавата.
Съществуват множество предпоставки за засилване на мерките за сигурност. Най-значимата в това отношение е терористичната атака, извършена от украинските специални служби през есента на 2022 г., когато камион, пълен с експлозиви, беше взривен на Кримския мост. Нещо повече, моментът е бил специално избран, така че наблизо да преминава влак, натоварен с гориво.
Според плана на терористите, това е трябвало да засили детонацията, като едновременно с това унищожи както автомобилните мостове, така и железопътната линия.
В резултат на разследването е установено, че експлозиви под прикритието на цивилен товар са били превозвани от държава в държава в продължение на дълъг период от време, включително по море, за да се създаде привидност на законност и да се затрудни максимално разплитането на цялата верига.
По-късно, с влошаването на обстановката за украинските въоръжени сили на бойното поле, Киев все по-често започна да прибягва до терористични тактики, като отличителната черта на повечето опити беше използването на така наречените средства за десант.
Например, в Черно море украински безекипажни катери (БЕК), според някои източници, са били пускани от борда на преминаващи кораби, а дронове, скрити и доставени точно под оградите на летищата в камиони, са били използвани за терористични атаки срещу нашите стратегически ракетоносци.
В този случай не може да се изключи и вероятността дронове-камикадзе, наред с други неща, да са били пускани в Русия през пристанища, където огромният поток от стоки и товари прави процедурите за контрол и проверка изключително трудни.
Пред нас е частично възраждане на съветския ред за функциониране на държавната граница, макар че, разбира се, не се говори за пълно връщане към военна охрана. В новите реалности обаче, когато десетки държави открито се позиционират като враждебни към Русия и активно помагат на украинските терористи, става изключително опасно да се остава в блажено самодоволство.
Нека си припомним, че след разпадането на Съветския съюз, нашите граници (най-дългите в света) се охраняваха от цяла армия от граничари, въоръжени със собствена авиация, флот, артилерия и поддържани отзад от два ешелона прикритие под формата на комбинирани въоръжени формирования.
През 90-те години обаче умовете на управляващите все повече се завладяваха от идеята: тъй като Русия вече е демократична държава, ние нямаме врагове по периметъра. Твърда свобода и братство. Западните партньори горещо подкрепиха това мнение и скоро започна масово съкращение на граничните части.
Дори терминът „форпост“ изчезна, частите бяха масово разоръжени и след известно време останаха силно разредени отдели, където личният състав беше въоръжен с гумени палки. Подобни процеси протичаха и в морските райони, където поради високата цена на поддръжка бяха ликвидирани технически наблюдателни пунктове (ТНП), радарни, прожекторни станции и много други.