/Поглед.инфо/ След като не успя да разбие руската икономика, Западът се опитва да фалира търговските партньори на Русия с помощта на така наречените вторични санкции. И за това помага цялата финансова инфраструктура, изградена за проследяване на всякакви транзакции в долари и евро в глобален мащаб. Фактически е създадена независима от САЩ система за разплащане в полза на Русия и нейните съюзници - тя е напълно способна да замени СУИФТ.
Сега Русия е обект на търговски санкции от САЩ, ЕС и Великобритания, налагащи ограничения върху износа и вноса на приблизително 19 000 стокови позиции. Това е широка гама от оборудване, стоки с двойна употреба и оръжия. Въведени са ограничения върху износа за Русия на луксозни стоки и редица потребителски. Швейцария, Япония, Австралия, Канада и редица други страни имат свои списъци със санкции.
Русия отговори, като организира "паралелен внос". Продължават да се купуват обичайни потребителски стоки и компоненти, необходими за индустриалното производство, но чрез посредници от трети страни.
Още през февруари 2023 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) публикува доклад, анализиращ търговията на ЕС със страните от ОНД. Този доклад твърди, че през май-юли 2022 г., в сравнение със средните стойности за същите периоди през годините преди коронавирусната пандемия 2017-2019, износът от ЕС за Русия е намалял с 56%, а за Беларус - с 39%. В същото време износът за Киргизстан се е увеличил с 84%, за Армения със 72%, за Таджикистан с 21%, за Грузия с 19%, и за Казахстан с 14%. ЕБВР смята, че по-голямата част от растежа идва от заобикаляне на антируските санкции.
Турският износ за Русия е нараснал с 84% през 2022 г. В същото време през януари 2023 г. той се оказа 2,5 пъти по-висок от януари 2022 г. и по предварителни данни растежът продължава през първата половина на 2023 г. Глобалната финансова инфраструктура, като системата СУИФТ, позволява на Запада да проследява всички тези транзакции, както и факта, че плащанията в долари и евро са напълно прозрачни за централните банки на съответните страни. Всъщност подобна схема за изчисление може да се нарече финансов порок, с помощта на който е възможно да се ограничи търговията на Русия - или която и да е друга страна.
Възможности за противодействие на вторичните санкции
И клещите започнаха да се затяга още повече. На Запад започнаха да въвеждат вторични санкции - тоест започнаха да преследват конкретни компании, които правят бизнес в чужбина с руски партньори. През първата половина на 2023 г. бяха наложени повече от 130 санкции на компании от трети страни като част от осигуряването на ефективността на антируските забрани от САЩ, ЕС и Великобритания. Това са компании от 37 страни: Кипър, Китай, Иран, ОАЕ, Великобритания и др. Заплахата от вторични санкции се отрази на малките страни, които се страхуват от последствията за икономиките си от евентуално недоволство на Запада. И също така - на големи компании от страни, които са уверени в себе си (например Китай). Просто тези компании направиха много пари в САЩ или Европа и не искаха да рискуват доходите си, за да поддържат контакти с Русия.
През септември 2022 г. ръководителят на ВТБ Андрей Костин предложи да се помисли за създаване на специални финансови структури в партньорските страни, чрез които да се извършват транзакции в национални валути. По-късно, през декември 2022 г., на среща на работната група на РСПП за подобряване на валутното регулиране и механизмите за международни разплащания бяха обсъдени различни начини за осигуряване на трансгранични разплащания..
Пълният списък с предложения не беше отразен в пресата по очевидни причини. Известно е обаче, че като варианти за разплащания с чуждестранни партньори, включително възможността за използване на цифрови права, са били обсъждани предимно токенизирано и физическо злато.
Известно е също, че на срещата са сравнени възможностите на китайската система ИЙСТ и децентрализираната система за междубанкови съобщения ДСМС, създадена в Петербургския държавен университет. Беше решено, че е необходимо да се създаде специална финансова платформа за разплащания с партньори от други страни в определени валути и обеми. Платформата в поверителен и защитен режим ще позволи връзка с компании и банки за по-нататъшно взаимодействие.
Система за разплащане без влияние на САЩ
До юли 2023 г. развитието на ситуацията с разплащанията между страните и все по-откритата криза на глобалната доларова финансова система допринесоха за формирането на разбиране за общите интереси на страните, които не са включени в „златния милиард“. На пленарната сесия на Финансовия конгрес на Банката на Русия главният изпълнителен директор на ВТБ Андрей Костин повдигна въпроса за необходимостта от създаване на нова система за международни разплащания и инфраструктура на финансовите пазари за страните от Глобалния юг (към която обаче Русия ще също ще се присъедини).
„Много страни вече имат свои национални системи – в Русия, Китай, Индия. Нужни са усилия за свързване на тези системи, за обединяване, за разработване на общи принципи и подходи”, обясни Андрей Костин. „И това, мисля, е сравнително проста задача, може да бъде решена в близко бъдеще.“ Костин вижда взаимодействието на националните платежни системи чрез използването на блокчейн технология, което ще позволи замяна на директните кореспондентски отношения, главно чрез американски банки, с хоризонтални връзки между местните банки.
Например системата ДСМС (Децентрализирана система за междубанкови съобщения), създадена в университета в Санкт Петербург, ще замени напълно използваната досега глобална система за финансови съобщения СУФТ. ДСМС е базиран на блокчейн технология и няма нито един оператор, който може принудително да изключи участник или да промени данните по някакъв начин.
„Тоест системата просто няма един център и „контролен панел“, всички потребители имат достъп до необходимата информация и могат да обменят банкови съобщения без ограниченията, които има СУИФТ“, обясни Дмитрий Шишмаков, директор на Центъра за разпределени Технологии на регистъра в Държавния университет в Санкт Петербург. Системата вече е създадена, може да се прилага.
Според експерта Андрей Лисицин, ДСМС има „важна характеристика - способността да създава поверителна и сигурна верига на взаимодействие не само между финансови институции, но също така и индустриални предприятия и групи от компании."
Независимост на финансовите пазари на глобалния юг
Една независима от САЩ система за разплащане е само първата стъпка. Съвременната финансова система трябва еднакво да осигурява движението на стоки (и плащане за тях) и движението на капитали. Досега отварянето на финансовите пазари на развиващите се страни означаваше преди всичко тяхното отваряне към западния капитал. Вътрешните инвеститори от страните от Глобалния Юг инвестираха във финансови активи в чужбина чрез финансовата инфраструктура под контрола на колективния Запад. Блокирането на активи, притежавани от руски инвеститори в европейски и американски депозитари, изясни всички рискове от това състояние на нещата.
Следователно създаването на алтернативен международен център за депозитарни разплащания е на дневен ред, предимно за страните от БРИКС, арабските държави и други големи икономики на глобалния юг. „Вярваме, че страните от Персийския залив могат да бъдат основният център, новият център на финансовия депозитар“, каза Андрей Костин на пленарната сесия на Финансовия конгрес на Банката на Русия.
Този депозитар може да се превърне в алтернатива на “Евроклиър/Клиърстрийм” (една от основните клирингови къщи в Европа). За целта трябва да бъде наднационален и негов основател може да бъде специален регионален фонд, създаден например от държавите от Близкия изток, БРИКС или други заинтересовани страни от Глобалния юг. Правилата на неговата работа ще бъдат определени с отделно международно споразумение, а "меките" валути на водещите държави - основатели на депозитаря ще станат базови валути за разплащания.
За Русия появата на такъв депозитар, свързан чрез работещ „мост“ с Руския национален разплащателен депозитар, ще стимулира възстановяването на дейността на финансовия пазар и ще повлияе положително на интереса на чуждестранните инвеститори към руски ценни книжа. В същото време руските инвеститори ще имат достъп до ценните книжа на страните, участващи в този международен депозитен център за разплащане. Тоест ще има реална възможност да се инвестира например в акции на “Арамко” например без риск тези ценни книжа да бъдат блокирани. А руските компании с амбициозни инвестиционни проекти ще могат да привлекат средства от инвеститори от арабските страни или Китай.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?