/Поглед.инфо/ В гигантските корпорации, някои от които са сравними с държави, няма „свободен пазар“

Спомням си, че през годините на перестройката нейните „бригадири” неуморно призоваваха за ликвидиране на „административно-командната система” и замяната й с „пазарна”. Под административно-командната система се разбираше системата за управление на икономиката на СССР. И под пазарна – моделът на икономиката, който съществуваше на Запад.

Като че ли днес позабравеният икономист Гавриил Попов , един от най-ревностните "пазарници" от втората половина на 80-те години , е първият, който пусна тези „брендове“ в обращение . Спомням си, че по това време „бригадирите“ на перестройката много обичаха да цитират най-големите западни корпорации, най-често ТНК, като примери за наистина ефективна икономика, противопоставяйки ги на съветските предприятия.

При по-внимателно разглеждане се оказа, че корпорациите от световен мащаб са монополисти в своите индустрии и на своите пазари. А там, където има монопол, думата пазар трябва да се постави в кавички. Такива корпорации са постигнали и продължават да постигат своите рекордни върхове (по отношение на продажби, печалби, капитализация и т.н.) поради факта, че унищожават всякаква конкуренция и премахват условията за свободно ценообразуване. Да не говорим за факта, че се сливат с държавите, на чиято територия оперират и ползват държавните бюджети.

Големите корпорации (особено ТНК) представляват сложна архитектура - един вид пирамида, на върха на която е холдингова организация, а под нея има много дъщерни дружества на клонове и отдели. Дъщерните дружества могат да имат свои такива, т.е. вече внучески и т.н. Една голяма корпорация може да включва десетки и стотици подразделения, занимаващи се с производство, научно и техническо развитие, търговия, финансови операции и т.н. Ако е TНК, тогава те са разпръснати в много страни. Между връзките на корпорацията има невидими нишки от връзки – информационни, производствени и кооперационни, финансови, търговски.

Целта на TНК (както и на всяка капиталистическа компания) е печалба. За да максимизира печалбите, ръководството на корпорацията оптимизира дейността на всички свои звена. Да кажем, че една корпорация оперира в дузина страни по света. Крайният финансов резултат (печалба) ще се натрупа в подразделението на TНК, където данъчните ставки са минимални (или изобщо не се налагат данъци - абсолютна офшорна юрисдикция).

Преместването на печалби от всички връзки на ТНК до крайната точка на натрупване на печалба се извършва по различни начини. Например чрез манипулиране на трансферни цени (цени, на които се прехвърлят полуфабрикати, информация, суровини, консултантски услуги от едно подразделение на ТНК в друго). И тези трансферни цени имат твърде малко общо с цените на световния пазар. Според някои оценки, примерно една трета от световната търговия се пада на вътрешнокорпоративните доставки.

Споменавам това само, за да покажа, че няма „свободен пазар“ вътре в гигантските корпорации, някои от които могат да се сравнят с държавите. И си представете, че някакво подразделение на TНК реши, че оттук нататък ще действа не въз основа на корпоративните цели, а на целите за максимизиране на печалбите у дома. Висшето ръководство на корпорацията своевременно ще се опита да потуши "бунта" в подчинено звено. И ако това не успее, тогава са възможни сериозни последици, чак до краха на цялата корпорация.

И така, в ТНК, в най-чистата си форма, съществува същата „административно-командна система“, срещу която се противопоставяха „бригадирите“ на перестройката.

Сега нека да хвърлим още един поглед към съветската така наречена административно-командна икономика. Не прилича ли на модела на гигантска корпорация? Корпорация СССР. Основната разлика между "корпорацията на СССР" и обикновената капиталистическа корпорация е, че втората е насочена към увеличението на печалбата за собственика или групата акционери. А първата – за осъществяване на национални цели (икономически, социални, военни, научни, технически, културни).

И така, в края на 20-те години на миналия век, когато започна индустриализацията, най-високите цели на „Корпорацията СССР“ бяха постигането на пълна икономическа независимост (в съвременен план - пълно импортозаместване) и създаването на мощна отбранителна индустрия. Всички звена на "корпорация СССР" работеха за определените цели и до началото на Великата отечествена война целите бяха постигнати.

Постигането на тези цели беше улеснено от максимално възможната степен на икономическа мобилизация, когато нормата на натрупване (частта от обществения продукт, предназначена за капиталови инвестиции) достигна 40-50%. С тези цели се осъществяваше и национално икономическо планиране, което предвиждаше ускорено развитие на индустриалните сектори от група А (производство на средства за производство) спрямо група Б (производство на потребителски стоки).

След Великата отечествена война разликата в темповете на развитие на индустриите от група "А" и група "Б" започна малко да намалява. Задачата беше да се повиши жизнения стандарт на съветския народ. Наблюдава се паралелно увеличение на производството на потребителски стоки и доходите на гражданите на СССР. Прави впечатление, че повишаването на жизнения стандарт се осъществява не само чрез повишаване на заплатите, но и чрез създаване на фондове за обществено потребление (безплатно медицинско обслужване, безплатни и преференциални ваучери и др.) и чрез намаляване на цените на дребно. През 1947-1953г. има шест последователни намаления на тези цени.

Появата на структура от административно-командната вертикала може да причини големи щети на цялата корпорация, а в "корпорацията СССР" възникването на всякакви центрове на "стоково-парични отношения" може да доведе до трудно предвидими последствия. Такава беше строгата и някъде сурова логика на сталинистката икономика. Между другото, в съветската икономика не е имало абсолютно никакви фалити. Предприятията можеха да изпитат различни видове трудности, имаше временни спирания на производството, но дългосрочната загуба на всяка връзка от общата система застрашаваше стабилността на „корпорацията СССР“.

Йосиф Висарионович е особено ревнив. Сталин се погрижи средствата за производство (създадени в индустриалните сектори от група „А“) да не могат да станат обект на стоково-паричните отношения. За да останат средствата за производство в ръцете на държавата, те не могат да преминават в частни ръце и да станат капитал (което противоречи на идеологията на СССР и може да застраши съветската власт).

В „ Икономическите проблеми на социализма в СССР “ (1952) Сталин ясно дефинира нестоковата природа на средствата за производство при социализма: „ Можем ли да разглеждаме средствата за производство при нашата социалистическа система като стока?“ Не мисля, че е възможно ." По време на обсъждането на този сталинистки труд на 15 февруари 1952 г. икономистите засегнаха този ключов въпрос, като зададоха въпроса: „Стоки ли са нашите средства за производство? Ако не, как да се обясни използването на отчитане на разходите в отраслите, които произвеждат средствата за производство?

Ето какво каза Сталин: „Нашите средства за производство не могат да се разглеждат по същество като стоки. Това не са потребителски стоки, храни (като хляб, месо и т.н.), които влизат на пазара, които се купуват от който иска. Ние всъщност разпределяме средствата за производство. Това не е стока в конвенционалния смисъл, не е стоката, която съществува при капиталистически условия. Там средствата за производство са стоки .”

Средствата за производство бяха разпределяни от държавата само между нейните предприятия (разпределението беше формализирано под формата на договори за доставка с плащане в безналични рубли). Те не се продават дори на колективни ферми, които обаче имат различна форма на собственост. Тракторите и селскостопанските машини бяха прехвърлени не директно в колхозите, а в държавните машинно-тракторни станции - MTС и въз основа на специални споразумения те ги прехвърлиха за ползване на колективните ферми. Държавата, като едноличен собственик на средствата за производство, след като ги прехвърли на едно или друго предприятие, по никакъв начин не губи правото на собственост върху средствата за производство. А директорите на предприятия, които са получили средствата за производство от държавата, са действали само като представители на държавата,

Единственото изключение от строгите правила на сталинистката икономика беше външната търговия, тук средствата за производство попадаха в сферата на стоково-паричните отношения, те имаха цените на световния пазар. Но този център на "стоково-парични отношения" беше надеждно изолиран от цялата икономика благодарение на държавния монопол на външната търговия и държавния валутен монопол.

Между другото, опитът на "сталинската икономика" беше внимателно проучен в чужбина. Особено в Япония. Той беше по-специално взет предвид при организирането на най-големите японски корпорации. Добре известно е, че корпорациите на Страната на изгряващото слънце се различават значително от тези на САЩ и Западна Европа.

Във всички учебници по мениджмънт от 70-те години е обърнато внимание на факта, че в японските корпорации цари духът на „патернализъм“. Хиляди, а понякога и десетки хиляди хора се чувстваха като членове на едно голямо семейство, оглавявано от висшите ръководители на корпорацията, които се грижат за своите подчинени. Имаше социални гаранции, практика на пожизнена заетост, връзка на корпорацията с пенсионирания служител.

А служителите работеха съвестно, защото чувстваха, че всеки, всеки на мястото си, в своето звено, участва в общото дело, работи за интегрален резултат (дори и да е печалба). Нямаше онази поляризация на доходите от най-високо и най-ниско ниво, която е крещяща във всяка голяма корпорация днес.

Процедурите за определяне на нивото на заплатите бяха прости и разбираеми за всеки служител, всеки разбираше какво получава за работата си и имаше атмосфера на социална справедливост. По всякакъв начин бяха насърчавани различни предложения за рационализиране от служителите на всички отдели.

Самите японци многократно признават, че въведеното в страната държавно и корпоративно планиране, корпоративно управление, държавно регулиране на цените, държавния контрол върху външната търговия и т.н. са заимствани от съветския опит. От края на 1980 г бившата атмосфера на "патернализъм" започна да напуска японските корпорации, икономиката на страната потъна в рецесия.

Връщайки се към темата за „Корпорация СССР“, отбелязвам, че условието за нейното ефективно функциониране беше планирането. Планирането беше предимно секторно (регионалният аспект на планирането беше допълващ, спомагателен). Разбира се, планирането беше директивно. Също и йерархично: Госплан - министерство - производствена асоциация - местно предприятие.

По отношение на времето планирането беше петгодишно, годишно, тримесечно и месечно. Според набора от индикатори плановете включват стотици и хиляди позиции (предимно естествено-физически; разходните играят второстепенна роля). Разработването на плановете се извършваше на базата на междусекторни баланси. Производствените планове бяха допълнени с финансови, парични, научно-технически планове и др.

Нито в научната литература, нито дори в публицистиката от съветския период не се използва сравнение с гигантска корпорация, за да се опише същността на съветската икономика. Близък по смисъл беше терминът "единен национален икономически комплекс". Това е записано в Конституцията на СССР (1977 г.): " Икономиката на СССР е единен национален икономически комплекс, обхващащ всички връзки на общественото производство, разпределение и обмен на територията на страната " (член 14).

Днес сравнението на сталинистката икономика с огромна корпорация вече не е рядкост. Ето цитат от съвременна творба: Много преди появата на големи вътрешни и международни транснационални корпорации СССР се превръща в най-голямата корпоративна икономическа структура в света. Корпоративните икономически, икономически цели и функции на държавата са записани в Конституцията.

Като икономическа корпорация СССР разработи и въведе в действие научна система от разумни вътрешни цени, които позволяват ефективно използване на природните ресурси в интерес на националната икономика. Неговата особеност е по-специално ниските цени на горива, енергия и други природни ресурси в сравнение със световните...

Корпоративният подход към икономиката като интегрален организъм включва отделяне на достатъчно средства за инвестиции, отбрана, въпреки че от позициите на егоистичните и недалновидни участници на пазара, всичко трябва да се изяде незабавно." (Братищев И.М., Крашенинников С.Н. Русия може да стане богата! - М .: "Граал", 1999, стр. 15-16).

Тридесетгодишният период от нашата история (от края на 20-те до края на 1950-те) може да се нарече съветско икономическо чудо. Това трябва да включва и 40-те години на миналия век - периода на войната и икономическото възстановяване на СССР. Страната ни успя да победи Хитлер и цялата нацистка коалиция. Това беше не само военна, но и икономическа победа.

В периода на възстановяване на страната след войната успяхме да се върнем на предвоенното ниво по-бързо от европейските страни и да създадем ядрен щит, който беше жизненоважен за страната в условията на Студената война, обявена от Запада. И всичко благодарение на факта, че съветската икономика беше организирана като единна „корпорация СССР“. През следващите три десетилетия връзките, които държаха "корпорацията СССР" заедно, започнаха да отслабват в резултат на поредица от не много добре обмислени реформи.

Днес историята се повтаря. Страната е изправена пред същите предизвикателства на колективния Запад, както преди един век. За да оцелеем, отечествената ни икономика трябва да се трансформира в „корпорация Русия“ възможно най-скоро.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели