/Поглед.инфо/ С успехите си КНР демонстрира предимствата на една алтернативна на либералния капитализъм социално-икономическа структура.

Създавайки високоефективен модел на икономическо и социално развитие, наречен „социализъм с китайска специфика“, КНР, волно или неволно, отправи екзистенциално предизвикателство към либерално-демократичния модел, чийто пазител са САЩ.

С успехите си КНР демонстрира възможността за съществуване на коренно различна социално-икономическа структура. Самите американци признават, че целият свят ще трябва да „направи фундаментален избор между демокрация и автокрация“.

На 31 март 2021 г., говорейки в Питсбърг, Джоузеф Байдън призна за първи път, че „това е конкуренцията между Америка и Китай в останалия свят“. В опит да предотвратят по-нататъшния напредък на китайския социализъм, Байдън и неговият екип мобилизираха своите глобални съюзници. Това беше темата на организираната в края на 2021 г. „Среща на върха за демокрация“.

Америка насочи своя идеологически и пропаганден ресурс именно към основата на системата „социализъм с китайска специфика” – към комунистическата партия. Времето, което измина оттогава, показа провала на опитите за преобръщане на китайския социализъм и ограничаване на Китай.

Напротив, привлекателността на китайския път, чиято идеологическа основа е теорията за „социализма с китайска специфика“, продължава да расте. Пред очите ни тази теория и практика придобива световен и исторически мащаб.

Президентът Си Дзинпин каза през юли 2021 г.: „Въз основа на продължаване и развитие на социализма с китайски характеристики... ние формирахме нов китайски модел на модернизация и създадохме нова форма на човешка цивилизация.“

Няколко дни по-късно главният комунист на планетата направи много важно уточнение: „Няма общоприложима формула за модернизация и държавите трябва да търсят оптимални решения. От своя страна Комунистическата партия на Китай е готова да обменя и споделя опит с политически партии от всички страни..."

По време на срещата на върха и на други тържества нямаше дори намек за желание да се повтори опитът на Коминтерна и да се създаде нещо като „Интернационал на социализма с китайска специфика“. Това е основната разлика от американците с тяхната „Среща на върха за демокрация“.

Във формулата „социализъм с китайска специфика” има твърде много уникално извън пределите на китайската цивилизация, наричана още йероглифна и конфуцианска. Тази цивилизация включва не само самата Поднебесна империя, но и Япония, Виетнам, Сингапур, Корея и Тайван. Съществуващата две и половина хилядолетия йероглифно-конфуцианска матрица определя развитието на тези страни и региони.

Те или станаха част от Поднебесната империя, или попаднаха под влиянието на други цивилизации, или придобиха възможността да се движат по свой собствен път. Някои от тях първи поеха по пътя на модернизацията и изпревариха Китай, както направи Япония. Други също са постигнали успех чрез използването на западни технологии и методи на управление, като Южна Корея, Сингапур и Виетнам.

Всички тези страни обаче и до днес се характеризират със социално-политически модел, който може да се нарече не само конфуциански, но и авторитарно-социалистически.

Именно конфуцианско-йероглифната специфика ще попречи на китайския модел да придобие глобално измерение. Именно това, както и юдео-християнските основи на западната цивилизация, ще се превърнат в бариера, чието преодоляване ще изисква време и усилия.

Но едно ново тълкуване на социалистическата теория ще има глобално значение и приложение, позволявайки на Китай, по думите на Си Дзинпин, да „осъществи исторически преход от силно централизирана система на планова икономика към жизнеспособна система на социалистическа пазарна икономика, от частичен или пълно затваряне към пълна отвореност.

Привличайки Китай в антисъветския лагер от началото на 80-те години, предоставяйки финансова, икономическа и военна подкрепа на новия съюзник, Западът разчиташе да прекъсне връзката на Китай със социализма и да „промени цвета“ на китайското знаме. Концепцията за „конструктивен ангажимент“ не е постигнала предназначението си. Пекин взе всичко необходимо от Запада и изхвърли всичко ненужно.

Огънят на социализма се съхраняваше и пазеше в огнищата на партийните научни центрове, училища и университети, затворени от любопитни очи. Когато му дойде времето, комунистическата партия пусна пламъците.

На 19-ия конгрес през 2017 г. тя гръмко заяви решимостта си да „твърдо и съзнателно помни първоначалната цел и мисия, които са ни поверени“.

Слуховете за гибелта на световния социализъм „се оказаха силно преувеличени“. Неосоциализмът като държавнообразуваща Голяма идея триумфира в Китай, Виетнам, Северна Корея и Лаос. По нашата планета броди вече не „призракът на комунизма“, за който пишат Маркс и Енгелс, а крачи един нов обществено-политически модел, проверен на практика – социализъм с китайска специфика.

Този модел на икономическо и социално устройство може да се прилага и в други страни като „неосоциализъм с национална специфика“. В нашия случай руски неосоциализъм.

Сега Русия е изправена пред спешни и сериозни реформи в социалния и икономически живот. Либералният капиталистически модел, наложен ни след разпадането на Съветския съюз, се оказа губещ. И не само в колониалната версия, пропагандирана от западните съветници на Елцин и Гайдар.

Самият модел е изчерпал ресурса си и обрича западните държави на икономическа стагнация и упадък, на извращения в политическия и духовен живот. Ясно е, че не можем да продължим да живеем по тези правила. Но все още няма консенсус за нов модел на развитие в руското общество.

На фона на продължаващата „американоцентричност“ на част от медиите и политическия елит, китайските експерти се опитват да предложат китайския модел за обсъждане като една от своите възможности.

В същото време те отбелязват, че социализмът с китайска специфика има своя особеност, продиктувана от уникалността на цивилизацията, историята, езика и дори географията на Поднебесната империя. Но друг работещ и успешен модел на развитие в съвременния свят просто няма.

Политическите реалности допринасят за популяризирането на идеите на руския неосоциализъм. Русия и Китай навлязоха в нов етап на стратегическо партньорство, което може да се нарече „бойна координация“. След срещата между президента Путин и председателя Си Дзинпин през март тази година този етап бързо се изпълва с ново съдържание.

Споразуменията на двамата президенти, двамата върховни главнокомандващи се уточняват по време на новите им срещи, по време на преговори между министрите на отбраната и на вътрешните работи, ръководителите на съветите за сигурност и други служители по сигурността.

Планът за икономическо взаимодействие се конкретизира по време на разговори между правителствени ръководители и техните заместници, министри, ръководители на държавни концерни и водещи предприемачи. Срещат се лидери на парламенти, партии и обществени организации.

Но въпреки това и Русия, и Китай нямат друга форма на „бойна координация“ - идеологическата такава. Трябва да разберем по-добре теоретичните източници на практическите действия на другите. Познавайки основните възгледи на лидера на държава, която всъщност стана наш съюзник, ние ще можем по-точно да предвидим реакцията му към международните събития, към развитието на двустранното взаимодействие и към нашите вътрешни събития.

Такова взаимно разбирателство е еднакво необходимо за Москва и Пекин в контекста на Студената война, отприщена срещу нашите непокорни сили от обединения Запад, воден от Съединените щати. Западният фронт на тази световна война вече се простира от Финландия до Турция, а в украинския сектор се водят военни действия.

Източният фронт се подкрепя от Япония, Южна Корея, Тайван, Филипините и Австралия. Създадени са нови военно-политически сдружения АУКУС и КВАД. Китай постоянно е провокиран да повтори украинския сценарий и да нанесе превантивен удар срещу сепаратистите в Тайпе.

В условията на специалната военна операция настъпват фундаментални промени в икономиката и социалния живот на Русия. Плановият, държавен компонент на икономиката рязко се засилва. Частният сектор също все повече се фокусира върху интересите на нацията и печели много от мобилизацията. Руското общество се отърва от илюзиите за възможността за взаимноизгодно партньорство със Запада.

Либералните капиталистически идеи стават маргинални, а интересът към социализма нараства бързо, особено сред младите хора. Филми и музика от съветската епоха, проучвания за Сталин и неговата стратегия стават все по-популярни.

Проучванията на общественото мнение показаха, че около 50% от младите хора биха искали да живеят при социализма. Под икономическите санкции на Запада пазарите се насищат с китайски коли и други стоки.

Високото им качество променя остарелите стереотипи за Поднебесната империя и стимулира размисъла за причините за „китайското чудо“.

По същество в Русия нарастват материалните и духовните предпоставки за постепенен преход към прилагането на актуализиран модел на социализма.

Сред политическите партии в Русия няма социалистическа. Но има „мозъчни танкове“, изследователски групи и мозъчни тръстове, които работят върху идеята за руския неосоциализъм. Мисля, че тази алтернатива скоро ще бъде много търсена в Русия.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.