/Поглед.инфо/ 2021 може да се счита за сравнително успешна година. Според оценките на Института за икономическо прогнозиране на Руската академия на науките ръстът на БВП възлиза на 4,3%, инвестициите в дълготрайни активи ще нараснат още повече - с 5,6%. Още в средата на годината беше преодолян спадът от миналата година, причинен от последиците от пандемията. Имаше всички основания да разчитаме на продължаването на тази тенденция през предстоящата 2022 г.
Има всички възможности за достигане на целите за годишен ръст на БВП от 5-5,5%, определени от Висшия Евразийски икономически съвет: производствени мощности не са натоварени с една трета, далеч от изчерпани са ресурси на общия пазар на труда на ЕАИС, изобилни са промишлените суровини и енергийните ресурси, изнасяни за износ, научно-техническият потенциал се използва едва на една четвърт. Според нашите оценки, съществуващият производствен капацитет и неизползваните ресурси позволяват увеличаване на производството с повече от 8% годишно. Затягането на монетарната политика, провеждано от Банката на Русия обаче не позволява използването на тези резерви.
Според паричната програма на Банката на Русия за следващите три години, паричните власти ще продължат да увеличават изтеглянето на пари от икономиката от сегашните 29,4 трилиона рубли до 31,8 трилиона през 2022 г. и 36-37 трилиона рубли през 2023 и 2024 г. Около половината от тези пари ще дойдат от неизразходвани пари на данъкоплатците, изтеглени основно в Националния фонд за благосъстояние. Но самата Банка на Русия планира да увеличи тегленията от банковата система от сегашните 2,4 трилиона рубли до 4,5 трилиона, като се позовава на необходимостта от неутрализиране на излишъка от структурна ликвидност. В превод на руски това означава, че Централната банка предлага на търговските банки да държат пари в депозитите си и да купуват нейните облигации със значителен лихвен процент (близо до основния лихвен процент), ако нямат по-изгодни начини за пласиране на пари. Тъй като самата Централна банка не се занимава с инвестиране на пари, лесно е да се предположи, че тя плаща тази лихва за сметка на простата парична емисия, отписвайки ги на собствените си загуби. Стойността на последните надхвърля 1 трилион рубли. (преди сделката за продажба от ЦБ на Министерството на финансите, представлявано от Фонда за национално благосъстояние на контролния пакет акции в “Сбербанк”, който покриваше повечето от загубите), което е добър индикатор за ефективността на паричните власти.
Вместо да издава пари за нуждите на държавата и икономическото развитие, както правят централните банки на всички развити и успешно развиващи се страни, Банката на Русия печата пари за субсидиране на търговски банки, чиято нетна печалба тази година надхвърля 2 трилиона рубли. Не е изненадващо, че тази абсурдна политика на Централната банка предизвиква възторг у банково-спекулативното лоби, което формира политиката на паричните власти. Без да правят нищо и да не рискуват, търговските банки могат да получат днес при 8% лихва годишно, всъщност приватизирайки емисията на пари. А финансовите спекуланти могат да се радват на дори по-висока доходност на държавни облигации, която е три пъти по-висока от обективната им пазарна оценка. Цената за това е хронично подкредитиране на реалния сектор, включително реалното прекратяване на инвестиционните заеми, чийто дял в активите на търговските банки спадна до 5%.
Изненадващо, сред многобройните фактори за формиране на излишъка на ликвидност в банковия сектор Централната банка не споменава стойността на основния лихвен процент. Това е като да говорим за излишък от стоки по рафтовете на магазините, изолирано от цената им. Обяснение с факта, че стоките са в излишък, защото купувачите са болни или апетитът им е изчезнал. И да се премълчава факта, че цените се вдигат изкуствено спрямо доходите на купувачите. Банката на Русия упорито отказва да забележи очевидната пряка зависимост на излишъка от ликвидност и нивото на основния лихвен процент. Колкото по-високо вдига основния лихвен процент спрямо средната рентабилност на производствените предприятия, толкова повече от тях са принудени да изплащат заеми или да фалират. Между другото, такъв отвратителен феномен като рейдерството на държавни банки разцъфна точно на вълните на повишаване на основната лихва. На всяка такава вълна десетки хиляди предприятия фалират, а днес са заложени над 5 трилиона рубли активи чрез преразпределено по този начин имущество.
Имайте предвид, че основният лихвен процент, използван от Централната банка за привличане на средства от търговски банки, показва минималната цена на парите. Предвид типичните ни стереотипи за работата на правоохранителните органи, предоставянето на заем на лихва под ОЛП моментално ще породи съмнения за корупция и щети на съответната банка. Наистина, ако последната без никакъв риск може да постави свободни средства на депозит в Централната банка или да купува нейните облигации по квазиосновен лихвен процент, тогава защо трябва да отпуска пари на някой по-евтин и с по-голям риск? По този начин повишаването на основния лихвен процент автоматично означава увеличение на цената на всички банкови заеми. И ако в други страни банките се опитват да спасят своя кредитополучател, който им носи приходи от лихви, то у нас топ мениджърите на държавни банки често използват увеличението на основния лихвен процент като извинение за влошаване на условията за кредитиране на предприятия с целта на несъстоятелност и присвояване на ипотекирано имущество.
Паричните власти приписват манипулирането на основния лихвен процент на политиките за таргетиране на инфлацията. Този псевдонаучен термин крие примитивна методология на паричната политика. А именно: прехвърляне на обменния курс на националната валута в свободно плаване и намаляване на паричната политика до манипулиране на основния курс, по който Централната банка разпределя и привлича пари в отношенията с търговските банки. Тази методология се основава на просто правило: ако инфлацията се повиши над целевото ниво (Банка на Русия я е определила на 4% годишно), тогава основният лихвен процент се повишава и обратно.
Това правило се основава на спекулативна идея за определен неутрален лихвен процент, при който според Основните насоки на Единната държавна парична политика в икономиката е в състояние на пълна заетост, продукцията е равна на потенциала , а инфлацията се поддържа стабилно на целево ниво. Въпреки че в този документ веднага се посочва, че неутралният ОЛП не може да бъде директно измерена, авторите на документа субективно я определят за руската икономика на ниво от 2-3%. В същото време те въвеждат и друга абстрактна дефиниция – реалния неутрален курс, който се различава от номиналния с темпа на инфлация. По този начин се предоставя "научна" обосновка за определяне на ОЛП. Въз основа на прогнозата за инфлацията за следващата година от 5, 2-6%, основният процент е обявен в диапазона от 7, 3-8, 3%. Това схоластично разсъждение се подкрепя от теорията на К. Уиксел отпреди повече от век за неутрална парична политика, към която централната банка трябва да се стреми. В Основните насоки на Единната държавна парична политика се посочва, че в състояние на дългосрочно равновесие в икономиката (когато производството е близо до потенциала), паричната политика трябва да бъде неутрална, което се осигурява от приближаването на основния лихвен процент към „неутралното“ ниво, изчислено по-горе.
За обучения в марксистка политическа икономия замяната на една стогодишна догма с друга е като смяна на рокля. Ръководителят на Банката на Русия не подозира, че съвременната икономика никога не е в състояние на равновесие и дори не се стреми към това. Защото развитието на една съвременна икономика, за разлика от XIX век, се определя от научно-техническия прогрес и във всеки момент в нея се появяват нови технологии и се реализират иновативни процеси, които променят хипотетичното състояние на равновесие. Съответно се променят атракторите - точки на хипотетично равновесие, към които икономическата система би се стремила при липса на научно-технически прогрес. Но превръщането на последната в основна производителна сила коренно променя материята. Теориите, отразяващи икономиката на поминалия век, губят смисъл и стават негодни за практическо приложение. Включително определението за дългосрочно равновесие, дадено в паричната политика като стабилна траектория, по която се движи икономиката, характеризираща се с постоянен растеж: цени - на нивото на целевата инфлация, продукти - на нивото на потенциалния растеж на производството. Последното в този документ се определя от темпа на нарастване на производителността на факторите на производство и скоростта на технологично развитие (тук очевидно авторите погрешно са използвали думата „производителност“, тъй като растежът му всъщност се определя от темп на технологично развитие).
Ръководството на Банката на Русия не е наясно със съвременните концепции за икономическото развитие като принципно неравновесен, нелинеен и до голяма степен несигурен процес. От добре познатата закономерност на последователната смяна на технологичните порядки следва, че няма стабилна траектория, по която се движи икономиката. Дългите вълни на неговото издигане се заменят с депресии, по време на които се извършват технологични революции. Именно в тези моменти се откриват възможности за изоставащите страни да направят скок в икономическото си развитие, като съсредоточат ресурсите си върху създаването на основни индустрии от нов технологичен ред, докато напредналите страни са изправени пред обезценяването на капитала в остарелите индустрии. За да реализират тези възможности, паричните власти на страните, направили такива скокове, осигуриха мощно увеличение на кредитирането на инвестиции при квазинулеви лихви при формирането на производствени мощности от нов технологичен ред за сметка на целенасочена парична емисия.
Точно това правят днес паричните власти на водещите страни в света, организирайки кредитиране на реалния сектор на икономиката при символични лихви. Единната държавна парична политика изброява ключовите лихви на Федералния резерв на САЩ, планирани за следващата година на 0,32%, а на Европейската централна банка - на минус 0,5%. За да се ориентират успешно в технологичната революция, интелигентните парични власти предоставят на бизнес сектора безплатни неограничени заеми. По този начин те премахват финансовите ограничения за растежа на иновационната и инвестиционната активност, като предоставят на предприятията най-благоприятни условия за овладяване на съвременни технологии, оцеляване и развитие в контекста на структурна криза.
На фона на този опит твърдението, съдържащо се в Единната държавна парична политика, че: колкото по-висок е темпът на растеж на общата факторна производителност, толкова по-висок е неутралният темп, тъй като фирмите увеличават инвестициите и са готови да плащат повече за набиране на капитал, изглежда напълно нелепо. В съвременните условия, за да повишат съвкупната производителност на производствените фактори чрез стимулиране на инвестиционната и иновационната активност, паричните власти намаляват основния лихвен процент до отрицателно ниво. В резултат на това реалният неутрален процент, според горната дефиниция на същия Единната държавна парична политика, става силно отрицателен - в САЩ и ЕС около минус 4%.
Банката на Русия се ръководи от архаични идеи за икономическото развитие и действа точно по обратния начин в сравнение с паричните власти на водещите страни по света. Вместо да намали ОЛП, за да даде кредит за структурното преструктуриране на икономиката на базата на нов технологичен ред, той я повишава. Вместо количествено облекчаване за финансиране на технологичната революция, затяга паричната политика.
На фона на многократно увеличение на паричното предлагане във всички резервни валути, Банката на Русия във всички сценарии планира своя незначителен растеж в рамките на 9-13% годишно. В същото време кредитирането на предприятията ще се увеличава със 7-11% годишно. Като се има предвид паралелното увеличение на държавните заеми, това означава продължаване на монетарния глад - за повечето производствени предприятия заеми няма да бъдат достъпни. Това означава, че слабото използване на производствените мощности и слабата инвестиционна активност ще продължат. То ще продължи да се финансира от собствени средства на предприятията и бюджетни средства, като остава на ниво, недостатъчно за устойчиво разширено възпроизводство на икономиката. В резултат на Единната държавна парична политика през следващата година прогнозират многократно намаляване на темповете на растеж на инвестициите в натрупване на основен капитал - до 0,4–2,4%. Годишният растеж на БВП е ограничен до 2–3%, което Банката на Русия счита за съвместима с балансиран път на растеж. По този начин Централната банка прави тежко приземяване за руската икономика и я обрича на по-нататъшно изоставане - средният ръст на световния БВП през следващата година ще възлезе на 4,7%, а в Китай ще се върне към дългосрочно устойчив темп от 8%.
Въз основа на действителното използване на производствените мощности и наличните суровини, труд, научни и технически ресурси, руската икономика може да расте с темпове до 10% от растежа на БВП при 20% увеличение на инвестициите. Абсурдната представа на Банката на Русия, че е на границата на производствения си потенциал, се основава на данни за безработицата. В същото време не се вземат предвид нито скритата безработица в предприятията, нито потенциалът на общия пазар на труда на Евразийския икономически съюз, нито миграцията на квалифициран персонал от Украйна.
Водена от изключително опростени и остарели представи на учениците за обратната зависимост между безработицата и инфлацията, Банката на Русия прави стратегическа грешка при оценката на потенциала за производство, като го подценява с пъти. Поддържайки основния лихвен процент на ниво, значително по-високо от средната рентабилност на производствените предприятия, Централната банка създава изкуствен излишък от ликвидност. В същото време ръководството на Банката на Русия не очаква преход към структурен дефицит на ликвидност. На нормален език той няма да намали основния лихвен процент и да премине от изтеглянето на пари от икономиката към тяхното целенасочено вливане за отпускане на заеми за нейното развитие. Паричните власти планират да запазят основния лихвен процент от 7,3–8,3% през следващата година и на 5–6% в бъдеще. Така те лишават руската икономика от шансове за напреднало развитие, което е невъзможно без принудително увеличаване на инвестиционното кредитиране и стимулиране на иновациите.
Във въведението към Единната държавна парична политика се посочва, че паричната политика не може пряко да повлияе на факторната производителност и възприемането на технологиите. В заключителната част се твърди, че размерът на структурния излишък на ликвидност и източниците на неговото формиране няма да повлияят на паричните условия в икономиката. По този начин ръководството на Централната банка се опитва да избегне отговорност за политиката си на удушаване на руската икономика. Реално критичният недостиг на пари за финансиране на инвестиции, както и изсмукването на оборотния капитал на предприятията от банковата система, несъмнено намаляват възможностите за увеличаване на производството и пречат на икономиката да се развива. Общите щети от рестриктивната парична политика, провеждана от настоящото ръководство на Централната банка, надхвърля 30 трилиона рубли. непроизведени продукти и 15 трилиона рубли. незавършени инвестиции.
Не е постигната и основната цел на обявената от Банката на Русия политика за таргетиране на инфлацията. Увеличаването на основния лихвен процент с цел понижаването му води до спад на инвестиционната активност, което за 2-3 години води до технологично изоставане и разложение на икономиката, за да се компенсира след още 1-2 години рублата девалвира и се появява нов кръг на инфлация. Тези порочни кръгове на политиката, провеждана от Централната банка, доведоха икономиката ни в стагфлационен капан, от който тя не може да се измъкне дълги години. За устойчиво поддържане на целевия темп на инфлация е необходимо непрекъснато подобряване на ефективността и мащаба на производството, а това изисква увеличаване на целевото кредитиране на инвестиционната и иновационната дейност, да не говорим за осигуряване на стабилен обменен курс на рублата.
Руската академия на науките отдавна и настойчиво предлага преход към научно обоснована стратегия за напредване на икономическото развитие, основана на формирането на нови технологични производствени мощности и развитието на институции на нов световен икономически ред. Но сегашният баланс на икономическите интереси в полза на финансовите спекуланти и ръководителите на държавни банки, които печелят от завишаване на лихвените проценти, недостига на пари и манипулирането на обменния курс на рублата, възпрепятства този преход. Необходима е политическа воля, така че приетите стратегически планове за социално-икономическо развитие да бъдат подкрепени с адекватна парична политика. Без нейното подчинение на задачите за дългосрочно развитие на икономиката не могат да бъдат постигнати декларираните от политическото ръководство цели.