/Поглед.инфо/ Настъплението срещу системните либерали продължава. Главната прокуратура на Русия доказа, че ръководителят на Сметната палата Алексей Кудрин е свързан с Джордж Сорос.

Няма да преразказваме цялата история, нещо друго е важно за нас тук.

Сега Кудрин може да получи допълнителното название “соросоид”. Но възниква въпросът: защо се разбра за това едва сега, след като структурата на Джордж Сорос “Бард-Колидж” действа в Русия повече от 20 години.

Според нас това се дължи на факта, че американските глобалисти значително отслабиха подкрепата си за руските системни либерали.

Срещата на Путин с Байдън се състоя на 16 юни. Структурата на Джордж Сорос беше определена като "нежелана" на 21 юни. И това е истински удар за Алексей Кудрин, както и за президентските му амбиции.

След идването на власт на Джо Байдън системните либерали се развълнуваха. Всъщност американците първоначално им обещаха подкрепа. Настоящият ръководител на Държавния департамент Антъни Блинкен, който инициира завръщането на Навални в Русия, реши да проведе „ястребова“ политика спрямо Русия и държавниците.

САЩ се надяваха, че Кремъл няма да напряга отношенията веднага след идването на Байдън на власт, а напротив, ще се опита да постигне споразумение. Планираният удар върху държавниците обаче доведе само до тяхното обединение и радикално прочистване на либералите. Навални най-накрая беше затворен за престъпленията си и агресивните митинги на неговите поддръжници не дадоха резултат.

Не се наблюдава и сериозно укрепване на позициите на системните либерали, въпреки усилията на блока Кудрин-Чубайс. Според техния план Чубайс трябваше да остане в сянка, да стане сив кардинал, осигуряващ преговорния процес със САЩ. В същото време Алексей Кудрин трябваше да стане публичен лидер на либералите и освен това да кандидатства за поста президент на Русия през 2024 година. Американците дори не прикриваха това.

Разбира се, мнозина ще възразят срещу това, че руският народ никога не би избрал Кудрин. Американските политически технологии обаче са толкова ефективни, че чрез манипулиране на съзнанието на обществото те могат да доведат всеки човек на власт. Като пример нека си припомним изборите през 1996 г., когато Борис Елцин стана президент, въпреки , че в началото на годината рейтингът му беше само няколко процента.

Кудрин обаче не беше в подем дълго време, само няколко месеца. Джо Байдън се оказа прагматичен политик и реши да сключи Голяма сделка с Русия. Разбира се, сключването ѝ не се случва наведнъж чрез подписване на споразумение. Не, това са устни споразумения, които или се изпълняват за определен период от време, или не.

Логиката на текущите събития показва, че едно от условията е рязкото отслабване на подкрепата за системните либерали. И ситуацията с Кудрин е ярък пример за това. Разбира се, Кудрин едва ли ще бъде подведен под отговорност. Все пак американците не могат да позволят това да се случи, в противен случай никой друг няма да работи с тях, тъй като Вашингтон не е в състояние да гарантира безопасността на своите агенти. Влиянието на Кудрин и неговите дейности обаче определено ще стават все по-маловажни.

Между другото, след като руските правоохранителни органи докажат, че Кудрин е свързан със Сорос, окончателно се унищожава митът за така наречените леви сили, според които Путин е основният либерал и работи за Запада. Путин е главният държавник, който изтръгна страната от лапите на глобалистите. Придобит е политически и геополитически суверенитет. Сега остава последният скок: да се изчистят системните либерали във финансово-икономическия блок и да се получи икономически суверенитет.

Превод: В. Сергеев