/Поглед.инфо/ Преди петдесет години европейските социолози изчисляват, че щом делът на чужденците в едно общество достигне 2%, влиянието им върху обществото става необратимо.
Тогава този факт изглежда просто любопитен. Имаше малко примери за извънземни, особено притесняващи Европа, а китайските квартали в големите градове на Запад поддържаха илюзията за безспорното подчинение на имигрантите на западната култура. Според широко разпространеното тогава поверие, две години след „прививането с цивилизация“ имигрантите стават спазващи закона и се интегрират в нов за тях живот. Днес подобни преценки са много по-рядко срещани.
САЩ са най-яркия пример за състоянието на имигрантите. Неотдавнашен доклад на ФБР за престъпления от омраза през 2019 г. показва, че 61 процента от белите възрастни хора (с латиноамериканците стават 73 процента) представляват 53 процента от такива престъпления. Останалите 47 са черни и цветнокожи (предимно имигранти). Изглежда балансирано. Специалистите обаче посочват: "Основните медии коментираха тези цифри като отразяващи най-лошото насилие от омраза от десетилетие насам."
Ако преминем от проценти към американската реалност, то за годината броят на престъпленията на чернокожите срещу белите възлиза на 547 948 случая, а нападенията на белите срещу черните - 9 пъти по-малко (59 778). И фактът, че днес в Съединените щати приоритетът на чернокожите над белите се превърна в политически факт, означава, че управляващите се интересуват от това. Американската икономика се нуждае от евтина работна ръка и това не е бяла Америка. Намирането на данни за връзката между имиграцията и нарастването на броя на насилствените престъпления в Съединените щати е все по-трудно. И не само в САЩ. Европейските институции, занимаващи се с имиграционните въпроси, замълчаха относно етническите и расовите показатели в статистиката на престъпността. Това е особено забележимо от 2015 г., когато над един милион имигранти от Магреб и Западна Азия дойдоха само в Германия.
Година преди имиграционната буря на Европа в Германия такива бегълци са почти 10 процента от цялото население, но делът на тежките престъпления, извършени от тях, е по-висок. Либийците отмъстиха за Джамахирията, която беше бомбардирана от самолети на НАТО. Тунизийците - за „жасминовата революция“. Алжирците - за „арабската пролет“. Във Франция 70 процента от затворниците вече са от Магреб, но нашествието е отблъснато. Нашествениците вече са влезли в тялото на Европа. В Германия, където пристигнаха около милион „бежанци“, нивото на сексуално насилие скочи 5 пъти. За пет години само половината от новодошлите са получили работа, най-често временна, останалите живеят от социални помощи.
И ето преди две години: Долна Саксония, град Гифхорн. „Имигрантите ровят по магазините, прибират без да плащат всичко, което видят“, коментира местният Валдемар Герингер. „Мой приятел има магазин за дрехи тук. Те дойдоха при него, облякоха якета за 600-700 евро - и към изхода. Продавачката им вика, да платят. И размахват ръце: „Меркел! Меркел! " В смисъл, че Меркел ще плати. И така си тръгнаха. А полицията дори не се зае с тях, когато разбра, че са бежанци“, допълни той.
И дори преди това, в навечерието на новата 2016 г., германки бяха малтретирани от имигранти, срамен случай за Германия. На този ден в полицията бяха подадени 1054 жалби, от които 454 за сексуален тормоз, 600 за кражба. Същите събития се случиха в новогодишната нощ в Берлин, Хамбург, Дюселдорф, Щутгарт, швейцарския Цюрих и австрийския Залцбург. Германската полиция призна, че не е била готова: в Германия никога не се е случвало подобно нещо. Реакцията на властите в Кьолн също беше позорна: кметът на града Хенриета Рекер „посъветва“ немските жени да променят поведението си на обществени места - „да ходят на групи“ и „да пазят една ръка разстояние“.
Опустошителното въздействие на масовата имиграция върху живота на хората, които я приемат, сравним с поражението във войната, не предизвиква необходимата съпротива от страна на европейските власти. Преди месец Швейцария гласува против ограничаването на имиграцията от Европейския съюз, оставяйки вратата отворена за всички. Правителството предупреди, че ако едностранно се откаже от договора за свобода на движение, „гилотината“ на ЕС незабавно ще прекъсне целия пакет от сделки с ЕС, най-големият търговски партньор на Берн.
В Германия, под натиска на събитията, германският Бундесрат през юни 2020 г. одобри нов пакет от имиграционни закони, опростяващи депортирането на мигранти и по-мащабно имиграция на квалифицирана работна ръка в Германия. Сега жител на която и да е държава ще може да си намери работа в Германия със същите права като жител на Германия. Чужденецът ще спечели това състезание, тъй като може да му се плати по-малко. А за Берлин това също е "гилотина". Според „Дойче Веле“ всеки пети германец днес трябва да спечели допълнителни пари на втора работа, за да изхрани семейството си. Мини-работата, както я наричат, дава 450 евро на месец или дори по-малко. Тези данни бяха публикувани от Федералната агенция по заетостта по искане на Бундесрата. 20 процента от германците живеят под прага на бедността (оценка на „Дойче Веле“) и всяка година броят им се увеличава с 50 хиляди души. Сега минималната заплата в Германия е 8,84 евро на час. Притокът на имигранти на пазара на труда ще я намали, но ще увеличи маржа на печалбата на германските компании. И колко пъти трябва да се повтарят новогодишните събития в Кьолн, за да се спре правителството на Меркел?
Канада е стигнала най-далеч от страните от западната цивилизация по този път. До края на 2022 г. тя ще пусне 1,2 милиона имигранти в страната с 38 милиона души: „Трябва да запълним недостига на работна ръка и да подкрепим канадската икономика“. И Джо Байдън, ако влезе в Белия дом на 20 януари, обеща преди всичко да промени закона за имиграцията, като позволи на 11 милиона хора без документи (нелегални имигранти) да получат американско гражданство. Каква ли гилотина ще падне върху тези две държави в Северна Америка?