/Поглед.инфо/ Президентът Тръмп, като нареди убийството на генерал Касем Сюлеймани, извърши безразсъден акт на война. Съединените щати и Иран засега се въздържат от ескалация, но вероятността от грешки в разпалващия се конфликт остава висока.

Светът почувства облекчение, че иранските ракетни атаки срещу двете американски бази в Ирак са по-скоро символичен акт, отколкото опит за незабавно отмъщение за убийството на Сюлеймани. Много показва, че командването на КСИР е планирало тази операция по такъв начин, че да избегне смъртта на американски войници. В близост има и други американски обекти, които биха били по-уязвими, ако Иран бе поискал да нанесе унищожителен удар.

Действайки по този начин, Техеран изрази желанието си да отслаби конфронтацията, но едва ли ще отстъпи - реториката и политиката на Тръмп изключват възможността за отстъпление на Ислямска република.

Американският президент започна изказването си след ракетната атака на Иран, като заяви, че на Техеран никога няма да бъде разрешено да разполага с ядрени оръжия. Едно от най-успешните споразумения за неразпространение обаче бе провалено от администрацията именно на Тръмп. И ако сега развитието на ядрените оръжия на Иран стане реално, тогава ще бъде виновен американският президент.

Говорейки, Тръмп повтори всички стари тези на Вашингтон: Иран е водещият спонсор на световния тероризъм. Иран подхранва войната и подкопава правителствата. Иран е отговорен за смъртта на американци в Ирак и на други места. Всички тези обвинения са или наполовина верни или неверни. Междувременно Тръмп устрои хаос за иранската икономика, саботира СВПД и постави всички на ръба на войната със своята политика на "максимален натиск" върху Иран. Убийството на генерал Касем Сюлеймани също е елемент на "максималния натиск" според Тръмп.

На закрит брифинг членовете на президентския екип за национална сигурност са били попитани дали някога ще извършат удар по върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Държавният секретар, министърът на отбраната, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете отказаха да отговорят на въпроса, не казаха нищо, за да опровергаят тази възможност и това предполага, че Тръмп е отстранил от обкръжението си политици и военни, способни да го сдържат от действия като убийството на Сюлеймани.

Какво чу обществеността от Тръмп, след като удари кортежа на Сюлеймани на летището в Багдад? "Всичко е наред”. “Днес имаме най-мощната и добре екипирана армия в света." „Американските военни бяха изцяло преустроени от моята администрация за сума в размер на 2,5 трилиона долара. Въоръжените сили на САЩ са по-силни от всякога. " И това е в разгара на кризата!

Първо, Тръмп направи възможно, че въпреки сериозните политически разногласия в рамките на Иран, почти всички основни държавници от реформатори до хардлайнери са се събрали. За първи път в историята на Ислямска република иранците издигнаха червен флаг за отмъщение над джамиите си. Привържениците на твърдата линия, които се противопоставиха на ядреното споразумение, сега имат основание да искат да върнат страната по пътя на разработване на ядрено оръжие. Настроението на иранската общественост се промени, имаше рязко обръщане към антиамериканизма.

Второ, американците в чужбина се оказаха в много по-несигурна ситуация. КСИР и нейните специални сили „Ал Кодс“, ръководени от новия си командир, имат всички възможности да провеждат специални операции извън територията на Иран. Новите протести срещу американските войски в Ирак са на практика гарантирани, в Сирия иранците няма да намалят военното си участие, в Йемен няма да се откажат от подкрепата за хуситите, а в Ливан позициите на партия “Хизбулла” няма да отслабнат. Тръмп единствено успя да запали пламъка на антиамериканизма.

Трето, отговорността за създаването на кризата около Иран е не само на президента, но и на Конгреса на САЩ, който през април 2019 г. се съгласи с решението на Белия дом да обяви КСИР за международна терористична организация. Законно е невъзможно да се определи една част от националните въоръжени сили като международна терористична организация, без да се разпространи този термин и върху всички ирански правоприлагащи органи. Критиката към Тръмп от демократите, които, както могат, се бият за стола в Белия дом, не променя нищо. На един от техните кандидати - Джо Байдън, може да се припомни гласуването му като сенатор през 2002 г. за военната операция срещу Ирак. Този вот беше последван от американската инвазия и окупация в Ирак. Днес ситуацията в Близкия изток се оформя от решенията от онези години, приети във Вашингтон.

На 9 януари Камарата на представителите на САЩ одобри резолюция, ограничаваща правомощията на президента Тръмп да използва въоръжените сили срещу Иран без разрешението на конгресмените. Резолюцията не е обвързваща, но проблемът е различен - как един или друг президент може да ограничи „залязващата суперсила“ от действия, които поставят света на ръба на голяма война.

Превод: В. Сергеев.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели